Решение № 3910 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13765/2013 г.

Решение № 3910 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13765/2013 г., V о., докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалби на Сдружение "Независим обществен контрол", гр. София и Национално сдружение за защита собствениците на имоти, гр. София, против Решение № 10-ПР/13.09.2013 г. на министъра на околната среда и водите (министъра/ът). Жалбите са подадени от надлежни страни, в срок и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което са процесуално допустими. С обжалваното Решение № 10-ПР/13.09.2013 г. на министъра е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционно предложение (ИП) за разширение на метрото в София - "Изграждане на III метродиаметър - "Депо Ботевградско шосе - бул. Вл. Вазов - ЦГЧ - ж. к. Овча купел". Жалбоподателят Сдружение "Независим обществен контрол" твърди, че решението е издадено при нарушение на материалните разпоредби и процесуалните правила. Посочено е, че в него липсват мотиви по отношение на въздействието на ИП върху спокойствието, живота и здравето на хората. В жалбата на Национално сдружение за защита собствениците на имоти са посочени същите основания. Твърди се също, че липсват специални мерки за защита на засегнатите собственици на имоти и съоръжения и липсват гаранции за последващ контрол на изпълнение на мерките в процесното решение. Двамата жалбоподатели искат отмяна на решението на министъра и връщането му като преписка за правилно прилагане на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Ответникът - министърът, чрез процесуален представител, излага доводи за неоснователност на двете жалби и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Процедурата е започнала с писмо от 20.07.2012 г. от изпълнителния директор на "Метрополитен" ЕАД до директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - София (РИОСВ), с което го уведомява за ИП за изграждане на III метродиаметър в гр. София и се иска становище относно необходимостта от извършване на ОВОС. Уведомлението е изпратено и до кметовете на засегнатите райони: Красно село, Овча купел, Средец, Триадица, Оборище, Подуяне, Слатина и Столична община. На 02.08.2012 г. директорът на РИОСВ е препратил ИП до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) по компетентност, тъй като изграждането на метрото в София е определено като обект с национално значение с Разпореждане № 119 от 27.12.1977 г. на Министерския съвет. С писмо от 11.09.2012 г. заместник-министърът на околната среда и водите е уведомил изпълнителния директор на "Метрополитен" ЕАД и заинтересованите райони, както и РИОСВ-София и Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен (БДУВ), че ИП попада в обхвата на т. 10, буква "и" от Приложение № 2 от ЗООС и следва да бъде проведена процедура по преценяване на необходимостта от извършването на ОВОС. Към писмото е приложено становище от 10.09.2012 г. на БДУВ в което е посочено, че реализирането на ИП няма да окаже значително въздействие върху водите и водните екосистеми при спазване на съответните условия и забрани по Закона за водите. В засегнатите райони са били поставени обяви до заинтересованите лица и обществеността относно ИП. В район "Подуяне" са получени възражения по отношение на представеното трасе. Същото е променено, след което в районите е било обявено новото трасе. В законоустановения 14-дневен срок не са постъпили възражения по него. След изготвяне на необходимите документи, изпълнителният директор на "Метрополитен" ЕАД е представил на 02.04.2013 г. документацията в МОСВ с искане на основание чл. 6, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата по ОВОС, Наредба/та) за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за ИП. С писмо от 16.04.2013 г., МОСВ е изпратило ИП до Министерството на здравеопазването (МЗ) и БДУВ за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС. По преписката са получени становища от БДУВ и Дирекция "Национална служба за защита на природата" (ДНСЗП) при МОСВ. В същите е посочено, че реализирането на ИП няма да окаже значително въздействие върху водите и водните екосистеми, природните местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в намиращите се в близост защитени зони. От МЗ е изпратено писмо с техен рег. № 04-09-74/23.05.2013 г. в което е посочено, че с цел вземане на решение за преценка необходимостта от ОВОС, е необходимо документацията да се допълни с акустична оценка, в която да се посочат очакваните шумови нива в засегнатите жилищни райони и анализ на очакваното ниво на вибрации в жилищните и обществени сгради. Във връзка с това, на 12.07.2013 г. "Метрополитен" ЕАД е представило в МОСВ исканата допълнителна информация по отношение на факторите шум и вибрации. На 27.08.2013 г. е постъпил отговор от МЗ в МОСВ по допълнителната акустична оценка в който е записано, че според предоставените данни при реализиране на ИП, не се очаква негативно въздействие върху здравето на работниците при спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, както и възникване на риск за човешкото здраве, поради което няма необходимост от извършване на ОВОС. На база на представената от "Метрополитен" ЕАД писмена документация и на основание чл. 93, ал. 2, т. 4 и ал. 5 от ЗООС, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за ОВОС, чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), чл. 40, ал. 4 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, министърът е издал процесното решение № 10-ПР/13.09.2013 г. При така установеното от фактическа страна, ВАС прави следните правни изводи: Обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган в предписаната от закона писмена форма. Съгласно чл. 93, ал. 2, т. 4 от ЗООС, министърът е компетентен орган за издаване на решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила, за което жалбите следва да бъдат отхвърлени, поради следното: Условията и реда за извършване на преценка на необходимостта от ОВОС са уредени в Наредбата за ОВОС. Съгласно чл. 4 от нея, възложителят е длъжен да информира писмено компетентните органи в най-ранния етап за своето ИП и едновременно с това да уведоми кмета на съответната община/общини, както и засегнатото население чрез средствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин. Въз основа на уведомлението, компетентният орган определя дали ИП е включено в приложение № 1 или приложение № 2 към чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС и информира писмено възложителя в срок до 14 дни за необходимите действия, които трябва да предприеме (чл. 5 от Наредбата). Копие от писмото се изпраща до кмета на съответната/съответните община/общини, район/райони и кметство/кметства, а засегнатата общественост се уведомява чрез съобщение на страницата на органа в интернет. За преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за предложенията по чл. 93, ал. 1 от ЗООС, възложителят внася писмено искане до компетентния орган по чл. 93, ал. 2 или 3 от ЗООС, към което прилага информацията по приложение № 2 и информация относно обществения интерес към инвестиционното предложение, ако такъв е бил проявен. При установени непълноти, пропуски и неточност в искането или в представената документация, компетентният орган изисква от възложителя да ги отстрани и/или да предостави допълнителна информация, като определя срок за това. В случай че неточностите не бъдат отстранени и/или не бъде предоставена допълнителна информация в срока по ал. 2, процедурата по разглеждане на искането се прекратява. С писмо с изх. № ОВОС-247/28.05.2013 г. заместник-министърът на околната среда и водите е уведомил изпълнителния директор на "Метрополитен" ЕАД, че са установени непълноти и пропуски в представената информация по отношение на фактори шум и вибрации, които следва да бъдат отстранени на основание чл. 6, ал. 3 от Наредбата за ОВОС. След извършени проучвания и измервания дружеството е предоставило допълнителна информация и след положителен отговор от Министерството на здравеопазването е издадено процесното решение да не се извършва ОВОС. При постановяването на атакувания административен акт са спазени всички административнопроизводствени правила за издаването му, поради което не са налице основания за отмяната му по чл. 146, т. 3 от АПК. Решението на министъра на околната среда и водите е мотивирано, тъй като съдържа подробна обосновка защо не се налага извършването на ОВОС по всички критерии, посочени в ЗООС и наредбите по прилагането му. Същото е издадено след стриктно спазване на разписаните в чл. 93 от ЗООС и чл. 2 - чл. 8 от Наредбата за ОВОС, процедури. В съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 3 от Наредбата за ОВОС, възложителят е изпълнил задължението си да уведоми компетентния орган по околна среда и кметовете на съответните общини за своето ИП. По разписания в чл. 4, ал. 2 от същата Наредба начин - чрез средствата за масово осведомяване и чрез разлепяне на таблото за обяви в общината са информирани засегнатото население и заинтересованата общественост, които в предвидения срок не са заявили възражения или предложения по ИП. Единственото възражение е подадено до кмета на район "Подуяне", но след съобразяването им и промяна на трасето на III метродиаметър и неговото обявяване в законоустановения срок, не са постъпили нови възражения. За преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС на ИП, възложителят е внесъл писмено искане до министъра, към което е приложил информацията по приложение № 2 от Наредбата. Съгласно изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за ОВОС, министърът е провел необходимите консултации с други административни органи като е изискал от БДУВ, МЗ и ДНСЗП при МОСВ становища за въздействието на ИП върху тези компоненти от околната среда и здравето на населението, контролът върху които попада в техния ресор на компетентност. Административният орган е постановил акта си, след като е получил от тези органи становище за липса на необходимост от провеждане на ОВОС предвид несъществуването на значителна заплаха от осъществяването на ИП както по отношение на водите, така и по отношение на здравето на населението. Несъстоятелни в тази връзка са направените от жалбоподателите оплаквания за липса на оценка на въздействие върху човешкото здраве, спокойствието и живота на хората. Видно от представените по делото доказателства "Метрополитен" ЕАД е изпълнило задължението си да уведоми населението на районните кметства, които попадат в обхвата на трасето. Жалбоподателят Сдружение "Независим обществен контрол" не е подкрепил твърденията си за засягане населението на районите при реализация на ИП с каквито и да било относими доказателства, а при наличието на подробна обосновка в административния акт за липсата на значим вредоносен ефект на ИП върху въздуха, върху водите, и/или върху най-близко разположеното население. Всеки, който твърди положителния факт - наличието на такова увреждане, носи тежестта да докаже в процеса това свое твърдение. Неоснователен е доводът за липса на мотиви в административния акт относно въздействието на ИП върху човешкото здраве. Както бе споменато по-горе, компетентен да се произнесе в тази област е МЗ, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за ОВОС. Въз основа на становището на МЗ, министърът в част IV от мотивите на обжалваното решение е посочил, че не се очаква да възникне здравен риск в следствие осъществяването на ИП. Освен голословни твърдения, липсват каквито и да било представени от жалбоподателите доказателства за вредно въздействие върху здравето на населението. При наличието на становища на БДУВ и МЗ за липса на необходимост от извършване на ОВОС и при липса на доказателства за това, че ИП значително ще увреди здравето на хората, доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното решение в тази насока са неоснователни. Обжалваното решение е постановено и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което не са налице основания за отмяната му като незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Разпоредбата на чл. 93 от ЗООС предоставя на компетентния административен орган сам да прецени необходимостта от извършване на ОВОС за всяко попадащо в обхвата на този законов текст ИП във всеки конкретен случай. В тази хипотеза органът действа при условията на оперативна самостоятелност. С оглед гореизложеното, преценката за материална законосъобразност на административния акт следва да се извърши с оглед критериите на чл. 169 от АПК. Безспорно министърът разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да се извърши ОВОС или да приеме, че не е необходимо извършването на подобна оценка. Съгласно проверката по чл. 169 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че с оглед събраните по делото доказателства, подробната мотивировка от страна на възложителя за характеристиките на ИП и мотивираната преценка от страна на административния орган за обстоятелствата по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, както и с оглед становищата на БДУВ и МЗ за липса на предполагаеми значителни вредни последици от ИП върху околната среда и здравето на населението, правилно и в съответствие с нормативната база, министърът е решил, че не е необходимо извършването на ОВОС в конкретния случай. По горните съображения обжалваното решение се явява законосъобразно, поради което жалбите против него следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. По делото е направено искане от процесуалния представител на министъра за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи на съда, същото се явява основателно. Накова възнаграждение се дължи на основание чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 150 (сто и петдесет) лева, които жалбоподателите следва да заплатят на МОСВ. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, Върховният административен съд, Пето отделение