Решение № 7373 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4865/2014 г.

Решение № 7373 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4865/2014 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от АПК. Образувано е по молба на Виолетка Моюва Ковачева от гр. София чрез адв. Цановска за отмяна на влязло в сила определение № 10/09.01.2014 г. по адм. д. № 259/2013 г. по описа на Административен съд град Ловеч /АС/, с което се отхвърля като неоснователна частната й жалба срещу заповед № ДК-10-СЗР-31/25.09.2013 г. на началник РДНСК СЗ район, с която на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Ковачева срещу разрешение за строеж № 17/04.04.2001 г. на главен архитект на община Троян. Като основания за отмяна се сочат чл. 239, т. 4 и т. 5 от АПК. На първо място Ковачева твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на определението, чиято отмяна се иска, като се цитират решение № 139/10.10.2012 г. на АС гр. Ловеч по адм. д. № 245/2011 г. и решение № 100/22.08.2013 г. на АС гр. Ловеч по адм. д. № 338/2012 г. На следващо място, молителката заявява, че вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в адм. д. № 259/2013 г. по описа на Административен съд град Ловеч, което неправомерно е приключило с определение в закрито съдебно заседание, без да са приети надлежно доказателствата по спора и без да е осигурена възможност на страните да вземат становище. Ответникът по молбата, началник РДНСК СЗ район, чрез юрк. Апостолова взема становище за неоснователност на молбата. Ответникът по молбата, главен архитект на община Троян не взема становище по искането. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема, че искането за отмяна е подадено от активно процесуално легитимирана страна по чл. 238, ал. 1 от АПК в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С определението, чиято отмяна се иска, Административен съд град гр. Ловеч /АС/, е отхвърлил като неоснователна частната жалба на Ковачева срещу заповед № ДК-10-СЗР-31/25.09.2013 г. на началник РДНСК СЗ район, с която на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Ковачева срещу разрешение за строеж № 17/04.04.2001 г. на главен архитект на община Троян. Като основания за отмяна се сочат чл. 239, т. 4 и т. 5 от АПК. По посоченото основание по чл. 239, т. 4 от АПК: Ковачева твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на определението, чиято отмяна се иска, като се цитират решение № 139/10.10.2012 г. на АС гр. Ловеч по адм. д. № 245/2011 г. и решение № 100/22.08.2013 г. на АС гр. Ловеч по адм. д. № 338/2012 г. Върховният административен съд приема, че за да е налице това основание за отмяна, следва да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени решенията, като противоречието следва да е в диспозитивите на съдебните актове. И съдебната практика и правната доктрина са категорични, че в хипотеза на съдебни актове постановени по жалби срещу различни административни актове, не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК. В конкретния случай, предмет на адм. д. № 245/2011 г. е заповед № ДК-10-СЗР-40/13.07.2011 г. на началник РДНСК СЗ район; предмет на адм. д. № 338/2012 г. е заповед № ДК-10-СЗР-32/15.11.2012 г. на началник РДНСК СЗ район; а предмет на адм. д. № 259/2013 г. е заповед № ДК-10-СЗР-31/25.09.2013 г. на началник РДНСК СЗ район. Съответно с решение № 139/10.10.2012 г. на АС гр. Ловеч по адм. д. № 245/2011 г.; с решение № 100/22.08.2013 г. на АС гр. Ловеч по адм. д. № 338/2012 г. и с определение № 10/09.01.2014 г. по адм. д. № 259/2013 г. по описа на Административен съд град Ловеч съдилищата на първо място не се произнасят по жалби срещу един и същ административен акт. На следващо място, дори и преписката пред РДНСК СЗ район /и по трите дела/ да касае една жалба на Виолетка Моюва Ковачева срещу разрешение за строеж № 17/04.04.2001 г. на главен архитект на община Троян, то липсата на идентичност на случаите е и предвид това, че с решение № 139/10.10.2012 г. на АС гр. Ловеч по адм. д. № 245/2011 г. и с решение № 100/22.08.2013 г. на АС гр. Ловеч по адм. д. № 338/2012 г. съдът не се произнася по съществото на спора, а отменя акта на началник РДНСК и връща преписката на същия с указания за събиране на доказателства и излагане на фактически и правни основания за волята си; докато едва с определение 10/09.01.2014 г. по адм. д. № 259/2013 г. по описа на Административен съд град Ловеч съдът разглежда спора по същество. Изложените от молителката основания за правния й интерес да обжалва разрешението за строеж, както и относно подаване на жалбата й срещу разрешението за строеж в срок, касаят спора по същество, не са предмет на настоящото производство и не могат да се обсъждат в производство по отмяна. Горното обосновава извод за неоснователност на молбата в частта по чл. 239, т. 4 от АПК поради липса на друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, което противоречи на определението, чиято отмяна се иска. По посоченото основание по чл. 239, т. 5 от АПК: Молителката заявява, че вследствие на нарушаване на съответните процесуални правила е била лишена от възможност да участва в адм. д. № 259/2013 г. по описа на Административен съд град Ловеч, което неправомерно е приключило с определение в закрито съдебно заседание, без да са приети надлежно доказателствата по спора и без да е осигурена възможност на страните да вземат становище. Върховният административен съд не приема да е налице основанието по чл. 239, т. 5 от АПК. Предмет на контрол за законосъобразност по адм. д. № 259/2013 г. по описа на Административен съд град Ловеч е заповед № ДК-10-СЗР-31/25.09.2013 г. на началник РДНСК СЗ район, с която на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Ковачева срещу разрешение за строеж № 17/04.04.2001 г. на главен архитект на община Троян. Жалбата срещу тази заповед е подадена от Ковачева на 17.10.2013 г., към която дата е била действаща разпоредбата на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), съгласно текста на която: преди да разгледа жалбата или протеста по същество, началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице прави проверка на тяхната допустимост. Ако прецени, че жалбата или протестът са недопустими, производството се прекратява с изрична заповед. Заповедта може да се оспори с частна жалба или протест по реда на чл. 215. Съответният административен съд се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Изменението на нормата на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ е съобразено от Административния съд, като срещу актове по този текст съдът се произнася с определение, а не с решение, както възразява Ковачева. АС с нарочно разпореждане от 30.10.2013 г. е изискал от РДНСК СЗ район цялата преписка по обжалваната от Ковачева заповед, като същата е била изпратена на съда с писмо от 11.11.2013 г. ЗУТ в чл. 216, ал. 5 не посочва ред за разглеждане на жалбата срещу този акт на началник РДНСК, поради което с оглед характера на акта - с него се отказва разглеждане на жалбата срещу разрешението за строеж по същество, намират приложение разпоредбите на чл. 197 и следв. от АПК. Горното обосновава извод за неоснователност на молбата в частта по чл. 239, т. 5 от АПК поради липса на твърдените процесуални нарушения на АС гр. Ловеч, които да са лишили Ковачева от възможност да участва в адм. д. № 259/2013 г. по описа на Административен съд град Ловеч. Воден от горното, съдът приема молбата за отмяна на влязло в сила определение № 10/09.01.2014 г. по адм. д. № 259/2013 г. по описа на Административен съд град Ловеч за неоснователна и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение