Решение № 157 от 7.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4728/2014 г.

Решение № 157 от 7.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4728/2014 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производство по чл. 303 и сл. ГПК. С. И. М. от [населено място] иска за бъде отменено влязлото в сила Решение № 134 от 06.08.2009 г. по гр. д. № 1534/2008 г. на РС-Горна Оряховица, потвърдено с Решение № 408 от 11.11.2009 г. по гр. д. № 908/2009 г. на ОС-Велико Търново, с които е отхвърлен иска и за заплащане на обезщетение за недопускане на работа, на основание чл. 225, ал. 3 КТ, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ГПК. С молбата за отмяна се поддържа, че след влизане в сила на посочените решения, молителката се е снабдила с нови писмени доказателства - 1./ Заверено копие от Писмо № 9105-205/22.06.2007 г. на Министъра на образованието и науката, 2./ Писмо № 9105-205/22.06.2007 г. на Министъра на образованието и науката с непълно съдържание, 3./ Писмо № 9105-205/03.10.2011 г. от РИО на МОН В. Т., сочещи неправилността на решенията по същество. Обяснения от 20.02.2014 г. по прокурорска преписка 325/2014 г. на РП Г. О. и др., подкрепящи теза наличие на нови писмени доказателства и нови обстоятелства, за данни за извършено престъпление, за недадената възможност за ефективно осъществяване правото на защита по делото, основания за отмяна на влялото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5/6 ГПК. Насрещната страна - С. "Г. И. "- Г. О. чрез процесуалния си представител адв. Т. Т. - АК Г. оспорва молбата, счита, че не е налице нито едно от посочените отменителни основания, претендира разноски по представения Договор за правна защита и съдействие А 00010/11.06.2014 г. за сумата 480 лв. По подадената молба за отмяна и след преценка на наведените доводи и ангажираните доказателства, състав на второ отделение на ВКС- състав на второ отделение на гражданска колегия, намира: Молбата е неоснователна. Исканата отмяна на влязлото в сила Решение № 134 от 06.08.2009 г. по гр. д. № 1534/2008 г. на РС-Горна Оряховица, потвърдено с Решение № 408 от 11.11.2009 г. по гр. д. № 908/2009 г. на ОС-Велико Търново, не може да бъде допусната на нито едно от поддържаните основания. Съдебното исково производство е инициирано по иска по чл. 225, ал. 3 КТ на С. М., като незаконно уволнен служител, недопуснат до работа на длъжността на която е била възстановена от съда, на обезщетение в размер на 5 562.20 лв. Искът е бил отхвърлен с мотив, че установените данни и факти не сочат на "недопускане до работа" по см. на чл. 225 КТ, след като С. М. е допусната да работи като "начален учител" след явяването и в училището и има ново споразумение с работодателя, след което трудовото и правоотношение е прекратено, съгласно условията на КТ. Отменителното производство е извънреден способ за извънинстанционен контрол за законосъобразност на влезли в сила решение на съдилищата. Възможността да се влияе на стабилитета на едно влязло в сила решение, като се стигне до неговата отмяна, предполага ограничени хипотези на приложение - а именно, тези лимитативно изброени от законодателя в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. Законът поставя като предпоставка за упражняване на правото на отмяна, условието молбата да е подадена от лице, което има качеството на заинтересована страна - т. е. това е лице, чиито интереси са засегнати пряко от постановения съдебен акт и има качеството на надлежна страна. За да е налице "ново обстоятелство " като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, законът предпоставя съществуването на това обстоятелство като обективен факт преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, но да не е било известно на страната към този момент, като незнанието се дължи на обективни причини. В тази насока са и разясненията на ТР 138/67 г. на ОСГК на ВС. Новото обстоятелство, следва да е от значение за изхода на делото, да не представлява ново основание за защита на претендираното право и като факти от обективната действителност да се удостоверява/ доказва/ чрез веществен носител- писмен документ. По делото, от страна на молителите представените нови писмени доказателства са 1./ Заверено копие от Писмо № 9105-205/22.06.2007 г. на Министъра на образованието и науката, 2./ Писмо № 9105-205/22.06.2007 г. на Министъра на образованието и науката с непълно съдържание, 3./ Писмо № 9105-205/03.10.2011 г. от РИО на МОН В. Т., сочещи неправилността на решенията по същество. Обяснения от 20.02.2014 г. по прокурорска преписка 325/2014 г. на РП Г. О. и др., Нито едно от тези доказателства не е от посочената в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК писмени доказателства и нови обстоятелства от съществено значение за изхода на спора. За да бъде уважен иска по чл. 225 КТ, законодателят е установил следния фактически състав- ищецът по иска да има качеството на работник или служител, възстановен по съдебен ред на заемана преди незаконно уволнение длъжност, същият да се е явил пред работодателя да започне изпълнение на работата по трудовото правоотношение, както и да не е допуснат от работодателя да изпълнява работата, която му е възложена преди уволнението. Представените писмени доказателства от С. М. в настоящото производство не касаят нито един от посочените елементи на фактическия състав на чл. 225, ал. 3 КТ за да бъдат третирани като "от съществено значение за спора", наред с качеството им на нови, несъбрани до този момент по делото, не по вина на страната-молител. Заверено копие от Писмо № 9105-205/22.06.2007 г. на М. на образованието и науката не може да бъде прието нито за ново писмено доказателство, нито за относимо към спора. Както самата молителка сочи, тя с е снабдила с процесното писмо по нейно искане - т. е. в хода на делото не е била препятствана по никакъв начин, ако би положила грижата на добър стопанин и бе проявила едно активно поведение, каквото се следва на страна-ищец, а и с оглед на изричните указания в доклада на съда по чл. 146 ГПК, писмото да бъде приобщено към доказателствата в един предходен момент. От друга страна писмения документ съдържа официално тълкуване на закона за условията на възстановена при възстановяване след незаконно уволнение, а в исковата молба не се твърди такова нещо, поддържа се, че не е възстановена, създадени са пречки- поради което писмото е неотносимо към предмета на спора. Писмо № 9105-205/22.06.2007 г. на Министъра на образованието и науката като такова с "непълно съдържание" също е неотносимо, тъй като няма отношение към правнорелевантните за спора по чл. 225, ал. 3 КТ факти. Не може да се приеме, видно от съдържанието на същото, че представеното Писмо № 9105-205/03.10.2011 г. от РИО на МОН В. Т., има отношение към спора по чл. 225, ал. 3 КТ, за да следва да се цени като доказателство, което ако би било приобщено като доказателство, би довело до извод, различен от направения по съда за липса на установени действия, с който работодателят е създал условия които препятстват заемане на работата. Не може да бъде допусната отмяна и на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Фактическият състав на това основание по надлежния съдебен ред да е установена неистинността на документ, на показанията на свидетел, на заключението на вещо лице, /влязла в сила присъда или решение на гражданския съд по чл. 97, ал. 4 ГПК - отм. - чл. 124, ал. 4 ГПК/ върху които е основано решението или престъпно обстоятелство на страната, на нейния представител, на чл. от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Доводите на молителката, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК се основават на представените "Обяснения от 20.02.2014 г. по прокурорска преписка 325/2014 г. на РП Г. О. и др. " Представеното доказателство не е обосновава извод за наличие на престъпно обстоятелство по см. на закона, тъй като в разпоредбата е посочено изрично, че неистинността на документ не се доказва само с данни за образувано досъдебно наказателно производство, а с доказано престъпление, установено с влязла в сила присъда, респ. влязло в сила решение по чл. 124, ал. 4 ГПК. Не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и/или 6 ГПК. Нарушеното право на защита като основание за отмяна по см. на чл. 303 и сл. ГПК предполага наличие на една от установените по закон хипотези на нарушение на процесуалните правила, посочени по горе. Не може да се приеме, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК визира три фактически състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез повереник по делото поради грубо нарушение от страна на решаващия съд на съдопроизводствените правила, а именно когато 1./ страната е била лишена от възможността да участва по делото, 2./ или не е била надлежно представлявана или 3./ когато не е могла да се яви лично или чрез повереника си поради особено непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Правото на ефективна процесуална защита е гарантирана от разпоредбите на Гражданско-процесуалния кодекс, визиращи установена процедура по призоваването на лицето за съдебно заседание, надлежно връчване на съдебните книжа, личното или чрез пълномощник участие в съдебно заседание и в хода на съдебното производството по повод осъществяване правото на защита на спорни субективни материални права. В конкретния случай, по делото не са налице данни за лишаване на страната от участие поради нередовна процедура по призоваването, няма данни за искане за отлагане на делото, което да не е съобразено от съда т. е. за лишаване страната от ефективно участие в производството при разглеждане на спора пред първа и/или втора инстанция. Не може да се приеме за основателно твърдението на молителя, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Визираното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК предполага хипотеза, при която страната молител, при нарушение на съответните правила, да е била или да не е била представлявана от лицето по чл. 29 от Закона за правната помощ / ЗПП/. Законът за правна помощ установява форма на особено процесуално представителство, произтичащо от нормата на чл. 29, ал. 3 ГПК. Касае се до представителство в рамките на съдебния граждански исков процес на "лице с неизвестен постоянен или настоящ адрес, което се представлява от лице, специално назначено от съда". Законодателят има предвид хипотеза, при която атакуваното влязло в сила съдебно решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, при липса на конкретно посочени процесуални нарушения по повод на искане, отказ или реализирана служебна защита в рамките на предоставена ПП, отмяната на влязлото в сила решение не може да се допусне само при позоваване на страната-молител на това отменително основание. Производство за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е регламентирано от действащия Гражданско-процесуален кодекс като процесуално средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни решение. Касае се до самостоятелно извънинстанционно производство, което има за цел, при установяване на определени несъответствия между решението на съда и действителността, да въздейства върху стабилитета на влезлия в сила съдебен акт в установени от законодателя времеви рамки. След като данните по делото не сочат на такива нарушения, то и исканата отмяна не може да бъде допусната. С оглед изхода на спора и на основание чл. 81 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК ответника по молбата -С. "Г. И. " [населено място] има право на направените за защита по делото разноски, доказани съобразно на представения Договор за правна защита и съдействие А 00010/11.06.2014 г. за сумата 480 лв. / четиристотин и осемдесет лева/. По изложените съображения, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия