Решение № 1319 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4649/2007 г.

Решение № 1319 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4649/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК /отм./. Л. Н. Е. от гр. Б. е обжалвал решението на Благоевградския окръжен съд от 7.06.2007 г. по гр.д. № 103/2005 г. с което е оставено в сила решението на Благоевградския районен съд от 22.12.2004 г. по гр.д. № 390/2002 г. в частта в която е отхвърлен отрицателния установителен иск, предявен от него - Л. Н. Е. - срещу Ж. К. Н. и Х. К. Н. в останалата му част - за идеалните части от 124 /1000 до 504/ 1000 ид.части от недвижим имот - УПИ * от кв.16 по регулационния план на гр. Б. кв. Струмско. В останалата част - т.е. в частта в която е било прието, че Ж. К. Н. и Х. К. Н. не били собственици на 124/1000 ид.части, решението като необжалвано е влязло в сила. Касационният жалбоподател счита, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано- отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Спорът между двете страни - ищец - Л. Н. Е. и ответници Ж. и Х. К. Н. - /О. Б. въобще не е оспорвала правата на собственост и на двете страни и затова не би следвало да бъде и страна в това производство, но вече има постановено решение, което като необжалвано, е влязло в сила/ е спор за собственост към настоящия момент. Относимите към него въпроси, обаче, са въпросите, свързани с изследване правата на страните като собственици към минали моменти. Защото ищецът освен че се е позовал на нот.акт № 152/31.8.1993 г. и на нот.акт № 182 или 152 - не се чете/22.11.1989 г. с който неговият праводател Н. Е. М. му е прехвърлил 1/2 ид.част от имот с пл. № 4* от кв.13 по регулационния план на гр. Б. кв. Струмско, целият с площ 1 000 кв. м., се е позовали на придобиване по давност на 504 кв. м.дворно място, посочено като част от имот с пл. № 4* от кв.13 по плана на кв. Струмско гр. Б. Върху тази част от завладения от него имот, той е твърдял, че ответниците братята Ж. и Х. К., не били собственици. След като е бил предявен отрицателен установителен иск, ответниците са били тези, които е следвало да докажат правата си на собственици. За тях те са се позовали на решение на Поземлената комисия с което е била възстановена в реални граници собствеността върху нива от 1 440 дка, 5-та категория, находяща се в землището на гр. Б. м. "М" и представляваща имот с пл. № 8* по кадастралния план от 1997 г. В този смисъл е и нот. акт № 152 от 28.06.2001 г. приложен на л. 26 по гр.д. № 390/2002 г. на Благоевградския районен съд. По делото на л. 111 е приложено и ксерокопие от решение на Благоевградския районен съд от м.12.1961г по гр.д. № 752/ ? /не се чете/ в което има данни че в дял на К. Я. С. е бил поставен парцел **** от кв.9, целият от 860 кв. м. Вещото лице инж. Х в писменото заключение приложено на л. 120 е посочило, че в югозападната част на имот с № 8* ответниците Ж бил имот с формата на трапец и с приблизителна площ от 380 кв. м. Именно тази част от имота била посочена по плана от 1980 г. като част от имот с пл. № 4* имот на ищеца Л. Н. Е. Правата си на собственост ищецът Л. Н. Е. е черпил от закупените от неговия баща Н с нот.акт № 163/21.10.1959 г. два парцела: парцел **** и парцел **** и двата от кв.30 по регулационния план на село С.,"като придаваемите места са за негова сметка - на купувача" Продавачи по сделката са били Н. и Н. С., участници в делбата на съсобствения недвижим имот между тях като наследници на своя баща С от една страна и от друга - Я. Н. С., описана в протокола от 31 май 1948 г. По силата на доброволното споразумение в техен дял била поставена нива, находяща се в м. "М" от 6 дка при съседи: Я. Н., шосе, път и н.ци на Д. Н. И втора нива по раздел II-ри б. "м" от доброволната делба от 3.3 дка при съседи: шосе, Я. Н., дере, Георги О. От тези ниви били оформени парцелите отредени за имот с пл. № 196. По делото е било установено, че ответниците по отрицателния установителен иск са били наследници на баща си К, видно от приложеното ксерокопие от удостоверението за смъртта и наследниците на л. 153, а той като наследник на втория съсобственик - Я. Н. С. в чиито дял е била нивата от 9 дка при съседи: наследници на С., шосе, н-ци Деспот Н. и вада и нивата от 0.3 дка при съседи: път, дере,"..ния" н-ци на С. Г. Било е изяснено че и по единия и по втория дял е имало земеделски земи в местността "М" и ответниците, които е трябвало да докажат че са собственици на спорния имот, са се легитимирали като такива на основание делбата на дядо им, от 1948 г. Изясняване на горните въпроса е било от съществено значение по делото, защото в решението на Благоевградския районен съд от 1997 г. по гр.д. № 811/1996 г. изрично е било посочено, че при заявяване на земеделските земи за възстановяване К. Я. Н. пропуснал да заяви нива от 1.5 дка в м. "Мечкарско". Този "пропуск" е бил отстранен от неговия син Ж. К. Н. и с решение на съда е било признато правото за възстановяване собствеността върху земеделската земя от 1.5 дка, находяща се в землището на село, кв. Струмско гр. Б. и описана в опис - декларацията на К. Я. Н. за внасяне земеделските земи в ТКЗС. По делото е ставало въпрос за завещание в полза на К. Я. Н. от Я. Н. С. - вж. заключението на тричленната техническа експертиза на л. 178 и самото завещание е приложено на л. 305. От него е било установено, че Я. Н. С. завещал ниви на двамата си сина - Й. Я. Н. и на К. Я. Н. На първия - само 3.5 дка от нивата, а на втория два декара пак от една нива находяща се в землището на село С. м. "М". Вещите лица /тричленната техническа експертиза/ са докладвали че тези части от нива, са били обособени части от нивата от 9 дка. Пак от тяхното заключение е било видно, че по първия кадастрален план нивата от 0.3 дка не е била отразена и че след това е станало попълване на кадастъра и че тя е била включена в него през 1959 г. с пл. № 3* По новия план от 1997 г. на гр. Б. кв. Струмско тази част представлявала част от имот с пл. № 8278. Вещите лица са идентифицирали и имота по т. 2 от договора - т.е. този който е бил поставен в дял на наследниците на С. Г. Н. и Н. С. Г. Първоначално този имот имал пл. № 235, а след 1959 г. - 196. За този имот били отредени парцелите V, VI, VII и VIII кв.30 За 700 кв. м. нямало отреден парцел. Този имот се намирал в лявата страна от пътя Благоевград - С. До колко е можело да се разчете писменото заключение на вещите лица инж. И инж. Х нивата от 3 300 кв. м. била включена в първия кадастрален план на селото от 1942 г. с пл.номер 235, а по следващия план от 1959 г. - като имот с пл. № 196 с площ 3 590 кв. м. или 3 524 кв. м.но като безспорен факт се е очертал този, че ищецът-жалбоподател не е представил акт на поземлената комисия или на съда, с който да е била възстановена земеделска земя в негово лице.защото независимо от това, че имотът е бил в кадастралния план, той е оставал земеделски и дори внесен в ТКЗС, ако действително това е бил имотът внесен от наследодателя в ТКЗС през 1959 г. като нива от 1.5 дка. По делото е установено, че с нот.акт № 144от 29.11.1961 г. Н. М. е продал на С. С. К. парцел **** от кв.30 и че е останал собственик на парцел **** с неприложена регулация. Вещото лице инж. Х констатирал че имот с пл. № 4* от кв.13 - т.е. имотът по стария парцел **** участвал с цялата площ от 1980 г. когато бил записан по разписния лист на името на Н. М., че бил ограден и се владеел от неговия син - т.е. в площта на 1000 кв. м. се включвали и спорните 504 кв. м. Вярно становището, че по пътя на земеделската реституция ответниците са се легитимирали като собственици на земеделския имот, за който е отхвърлен иска. Решаващият съд е бил длъжен да провери дали изцяло е настъпил ефекта на реституцията - т.е. дали се е отнасяла и дали е намирала приложение и в частта в която съдът приел, че ответниците Ж не били собственици върху 124/1000 ид.части от спорния имот. Това не е направено, но решението на районния съд в тази част не е било обжалвано от братята Ж. и Х. К. и е влязло в законна сила. В останалата част - т.е. за 380 кв. м. районният съд отхвърлил иска - да се признае че те не са собственици - и именно в тази част ищецът е обжалвал решението на въззивния съд. Но както се посочи по-горе, ответниците са били легитимирани собственици с решение на поземлената комисия и с нот.акт, издаден по реда на чл. 483 ГПК /отм./. Заградената от ищеца - жалбоподател земя е земеделска и е подлежала на връщане от поземлената комисия - нещо което не е доказано от ищеца че е възстановена в негово лице. Тогава се поставя въпроса за неговия правен интерес от завеждането на отрицателния установителен иск, след като не е доказана проведена процедура по възстановяването по чл. 14 и сл. ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че с оспорване правата на собственост на ищеца е бил налице правния интерес от търсената защита и законосъобразно е приел, че в обжалваната част - т.е. за тези 390 кв. м., предмет на въззивното решение и на настоящата касационна жалба, отрицателният установителен иск не е бил основателен и като недоказан правилно е отхвърлил претенцията. В тази част решението е правилно постановен съдебен акт. Не са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд