Решение № 11101 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4242/2015 г.
ВАСIII отделение26.10.2015 г.докладчик Пламен Петрунов
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 8245/30.12.2014 г. постановено по адм. д. № 4678/2014 г. по описа на Административен съд София град, като вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Николай Стефанов Филчев, ЕГН **********, против Висш съдебен съвет, гр. София, искове за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 19 744.16 /деветнадесет хиляди седемстотин четиридесет и четири лева и шестнадесет стотинки/ лева, като произтичащи от обявени за нищожни решения по т. 4.9, т. 4.11 и т. 4.14 на ВСС от 16.02.2012 г., причинени в периода 16.02.2012 г. - 3.06.2013 г. и за сумата 2699.63 /две хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/ лева претендирано обезщетение за забава върху главницата в периода 16.02.2012 г. - 3.06.2013 г. и за законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковете, като неоснователни и недоказани. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11101 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4242/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от Николай Стефанов Филчев и Висш съдебен съвет гр. София, срещу Решение № 8245/30.12.2014 г., постановено по адм. д № 4678/2014 г. по описа на Административен съд София град. Николай Филчев обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за причинени имуществени вреди, над присъдения размер от 17737.60 лева до претендирания такъв от 19 744.16 лева, като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск изцяло. Висшият съдебен съвет /ВСС/ обжалва решението с доводи за недопустимост и неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всеки част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София град се е развило по исковата молба на Николай Филчев против ВСС гр. София, с която е предявил обективно съединени искове за претърпени имуществени вреди в размер от 19 744.16 лв., лихва за забава върху сумата в размер на 2699.63 лева и законната лихва върху претендираните суми от датата на предявяване на иска до окончателно изпълнение на задължението. Имуществените вреди основава на обявени за нищожни, по негова жалба, с влязъл в сила съдебен акт, решения по т. 4.9, т. 4.11 и т. 4.14 на ВСС от 16.02.2012 г., с които са повишени посочените в тях лица на длъжност "следовател в НСлС". Твърди се в исковата молба, че при правилно проведена процедура би следвало той да бъде назначен на тази длъжност на същата дата. Размера на вредите претендира като пропуснати ползи, представляващи разликата между получаваното от него възнаграждение на длъжността прокурор в окръжна прокуратура и по-високото възнаграждение, което би получил, като следовател в НСлС за периода 16.02.2012 г., датата на вземане на нищожните решения, до 3.06.2013 г., когато въз основа на последващо решение на ВСС е встъпил в длъжност "следовател в НСлС". На страните е дадена възможност да ангажират доказателства по делото, като след събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по спора. С обжалваното решение административният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, основаващи обезщетяване на причинените имуществени вреди в размер от 17 737. 60 лева, а в останалата му част до претендирания размер от 19 744.16 лева предявеният иск е отхвърлен. При позоваването на т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС е приет за основателен и доказан и предявеният иск за законна лихва за забава, уважен от съда в претендирания размер. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Неправилен е извода на съда, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск. Несъстоятелно се твърди в жалбата на ВСС недопустимост на обжалваното решение. Правилно е прието от административния съд, че в случая ВСС е носител на административни правомощия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, упражнени с обявените за нищожни негови решения, на чиято отмяна се основа предявеният на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск за претърпени имуществени вреди. Тези решения подлежат на оспорване от лицата, чиито права и законни интереси са нарушени с тях, изрично предвидено в закона, което право е упражнено от ищеца по делото. ВСС е юридическо лице съгласно чл. 16, ал. 2 от Закона за съдебната власт и се явява надлежен ответник по чл. 205 от АПК. Правилна е преценката в обжалваното решение, че е налице първата предпоставка на закона, наличието на незаконосъобразен, в случая нищожен административен акт. Неправилен е обаче извода за наличие на установена вреда в пряка причинна връзка от прогласените от съда за нищожни актове на ответника. Обявяването на решенията за нищожни от Върховния административен съд не влече еднозначен извод, че ВСС несъмнено е следвало да повиши ищеца на длъжността, обявена като свободна за заемане чрез конкурс но посочената в исковата молба дата. Със съдебното решение не е разрешено по същество материалноправното административно правоотношение, не е приключила висящността на административното производство, тъй като преписката е върната на органа за валидно и законосъобразно приключване на конкурсното производство, при спазване изискванията на чл. 192, ал. 2 -5 и чл. 193 от ЗСВ. Съгласно чл. 193, ал. 3 от ЗСВ ВСС провежда гласуване на кандидатите по поредността на класирането, направено от конкурсната комисия, която поредност е приета от съда за нарушена, но не е обвързан от това класиране, тъй като има правото и задължението да извърши проверка за наличието на предвидените в закона условия по отношение на кандидатите. ВСС следва да приеме твърдяното от ищеца позитивно решение само ако установи, че кандидатът отговаря на изискванията за стаж и притежава необходимите професионални и нравствени качества. Съответно, ВСС има правомощието да не приеме решение за повишаване в длъжност на класирания на първо място кандидат ако установи, че той не отговаря на изискванията за стаж и/или не притежава необходимите професионални и нравствени качества. Следователно в случая не може да се приеме за безспорно и доказано твърдяното от ищеца, че е следвало и е щял да бъде назначен на длъжността "следовател в НСлС" на 16.02.2012 г. Не налага обратен извод последващото решение, с което това е сторено. Независимо от изложеното, причинената вреда следва да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, а вредата е пряка и непосредствена, когато следва закономерно от незаконосъобразен административен акт и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. Това законово изискване в случая не е налице. Претендираните имуществени вреди, пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между получавано трудово възнаграждение и твърдяно за дължимо такова е в зависимост от факта на встъпване в длъжност и е опосредено от административен акт по чл. 161, ал. 3 от ЗСВ на административния ръководител, с който акт се определя размера на основното и допълнителните възнаграждения и датата на встъпване в длъжност, условия за упражняването и. Претендираните имуществени вреди, като пропуснати ползи, са неосъществено увеличение на имуществото, като следва да съществува сигурност, че това увеличение ще настъпи, като в процесния случай това обстоятелство не е било доказано, при което предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се явява неоснователен. От неговата неоснователност следва и тази на иска по чл. 86 ЗЗД. Като е приел обратното, въз основа на фактически констатации, довели до неправилно приложение на закона административният съд е постановил неправилно решение. При така изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените от Николай Стефанов Филчев против ВСС обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, трето отделение