Решение № 4497 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10293/2011 г.

Решение № 4497 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10293/2011 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Юсеф Селим Осман, чрез адв. Тодор Апостолов от САК, срещу решение № 3187 от 28.06.2011 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2898/2011 г., с което е отхвърлено оспорването на заповед № ЗДС-507/01.04.2011 г. на директора на СДВР при МВР, с която на чужденеца е наложена принудителна административна мярка "отнемане на право на пребиваване в Република България". Подробни съображения се излагат в жалбата. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и представлява. Ответната по касация страна - директора на СДВР при МВР, своевременно призован, не изпраща представител, не изразява становище по жалбата. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При изяснена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни правни изводи. Касаторът е гражданин на Ливан, влязъл в България с виза за краткосрочно пребиваване. На 22.07.2006 г. е сключил граждански брак с българската гражданка Цанка Димитрова Москова и след съгласувателна процедура с ДКО - МвНР е получил разрешение за пребиваване в страната до 07.10.2010 г. На 28.09.2010 г. е подал нова молба, като срокът за пребиваване на касатора е продължен до 01.10.2011 г. При подаване на молбата са приложени декларации с рег. № 10525/28.09.2010 г. и рег. № 10526/28.09.2010 г. По повод на подадена жалба рег. № Ж-1166/05.10.2010 г. от Цанка Димитрова Осман, която е заявила, че не е подписвала документи и декларации, тъй като е в процедура по развод с Юсеф Селим Осман, е установено, че подписите на декларации с рег. № 10525/28.09.2010 г. и рег. № 10526/28.09.2010 г. не са положени от Цанка Димитрова Осман. Със заповед № ЗДС-507/01.04.2011 г. на директора на СДВР при МВР на осн. чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е наложена принудителна административна мярка "отнемане на право на пребиваване в Република България". След като от фактическа страна по делото е било установено, че данните, представени за получаване на правото на пребиваване на чужденеца, са неверни, съдът е приел, че административният орган законосъобразно е постановил принудителната административна мярка. Решението е законосъобразно. Направените фактически и правни изводи се споделят напълно от настоящата инстанция. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза и са членове на семейството на български гражданин. От друга страна, по арг. на чл. 27б ППЗЧРБ са определени необходимите документи, които чужденецът следва да представи заедно с искането за издаване на разрешение за продължително пребиваване, между които и декларация за липсата на обстоятелствата по чл. 26, ал. 3 от ЗЧРБ и нотариално заверена декларация за наличието на някое от обстоятелствата по чл. 2 от ЗЧРБ. Най-сетне, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ отнемане на правото на пребиваване на чужденец се налага, когато се установи, че данните, представени за получаването му, са неверни. При данните по административната преписка решаващият съд обосновано е приел, че подписите на декларации с рег. № 10525/28.09.2010 г. и рег. № 10526/28.09.2010 г. не са положени от Цанка Димитрова Осман, което не се оспорва от касатора, а се установява и от изготвената експертна справка, извършена по време на административното производство. Самият факт, че данните, представени за получаването на правото на пребиваване на чужденеца в Република България, са неверни, съставлява основание за отнемане на правото, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ, като при наличие на предвидените в посочената норма предпоставки административният орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да приложи предвидената в закона принудителна административна мярка. Доводите в касационната жалба за липсата на умисъл на Юсеф Селим Осман, че подписите върху декларациите не са положени от Цанка Димитрова Осман, са без значение за законосъобразността на индивидуалния административен акт. Законосъобразност на индивидуалния административен акт означава той да е бил издаден от правоимащия орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съгласие с материалноправните разпоредби и целта на закона (по арг. на чл. 146 от АПК). Формата на вина е правен институт от наказателното право и може да има значение например при преценка на субективната страна на престъпление по Глава IХ "Документни престъпление" от НК при образувано наказателно производство, но не е условие и изискване за редовно действие на административните актове. По изложените съображения, съдът счита, че не са налице твърдяните в касационната жалба пороци на атакуваното решение и същото следва да се остави в сила като обосновано и постановено в съответствие със закона. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд