Решение № 4737 от 4.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на административния секретар на Министерство на вътрешните работи (МВР), подадена чрез юрисконсулт Д. Йовчева, срещу решение 4838 от 14.07.2022 г., постановено по адм. дело 5085/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена издадена от него заповед 8121к-4076/13.05.2022 г., с която Р. Радев е преназначен от длъжност главен юрисконсулт в сектор Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси (КАПОЧР) към отдел Административен при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - София, на длъжност главен юрисконсулт в сектор КАПОЧР към ОДМВР - София. Касаторът оспорва съдебното решение като недопустимо и неправилно касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Заявява, че поради изменение на щата на ОДМВР - София е закрит единствено щата на отдел Административен и е създаден самостоятелен сектор КАПОЧР в който е била включена длъжността заемана от Радев. Останалите служителите от сектора са подали заявления за преназначаване, но Радев въпреки, че е изразил писмено несъгласие да заеме предложената му длъжност, я изпълнявал, за което получавал и трудово възнаграждение. Поради това счита, че не е налице същински отказ от негова страна да заеме новата длъжност на основание чл. 82 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Намира също, че старата и новата изпълнявани от Радев длъжности главен юрисконсулт са със същия обем, функции и възнаграждение. От последното обосновава и липса на правен интерес у Радев да оспорва процесната заповед. Иска цялостна отмяна на съдебното решение, а ако се приеме, че съдебното производство е било недопустимо пледира за прекратяването му. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Р. Радев, чрез адвокат Д. Симитчиев, представя писмено становище в което оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение с потвърждаване на оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена заповед на административния секретар на МВР, с която на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, Р. Радев е преназначен от длъжност главен юрисконсулт в сектор КАПОЧР към отдел Административен при ОДМВР - София, на длъжност главен юрисконсулт в сектор КАПОЧР към ОДМВР - София. За да постанови решението си АССГ е установил от фактическа страна, че със заповед 8121к-550/24.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден щата на ОДМВР - София. Директорът на тази дирекция е изпратил две докладни записки 517р-1122/17.01.2022 г. и 514р-8389/13.04.2022 г. до министъра на вътрешните работи, с които предложил да се извършат промени по щата на ОДМВР - София. В резултат на това със заповед 8121к-3763/27.04.2022 г. на министъра на вътрешните работи била изменена т. 1 от заповед 8121к-550/24.02.2015 г. за утвърждаване на щата на ОДМВР - София, като бил закрит отдел Административен. Във връзка с изменения щат към Р. Радев било отправено писмено предложение 8121р-9378/12.05.2022 г. да изрази своето писмено съгласие или несъгласие за заемане на предложената му нова длъжност. Върху предложението Радев собственоръчно е написал на 12.05.2022 г., че не е съгласен, защото не е налице промяна в щата на заеманата от него длъжност. Последвало издаването на процесната заповед 8121к-4076/13.05.2022 г. Тя била връчена на Радев на 16.05.2022 г. и върху нея той собственоръчно записал, че отказва да заеме длъжността, не е съгласен със заемането, не е подавал заявление да заеме длъжността, не е приел отправеното му предложение и не е изразявал предварително съгласие за заемането й. В преписката се съдържат още и докладна записка 517р-10346/11.05.2022 г. на директора на ОДМВР - София, с която са представени на министъра на вътрешните работи заявления с изразено желание за преназначаване от служители в дирекцията. За да отмени заповедта АССГ е приел от правна страна, че заради идентичността на двете длъжности главен юрисконсулт в сектор КАПОЧР, е налице първото условие за прилагане на нормата на чл. 82, ал. 1 от ЗДСЛ служителят отговаря на условията за назначаване на новата длъжност. Не е налице обаче, втората предпоставка на нормата, а именно - изразено предварително писмено съгласие от негова страна. При отправеното му писмено предложение той изрично е записал, че не е съгласен. Потвърдил е несъгласието си и при връчването на заповедта. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДСл държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането й. Правилно и обосновано АССГ е приел, че в случая е доказано наличието само на първата предпоставка, а именно държавният служител Р. Радев отговаря на условията за назначаване на длъжността главен юрисконсулт в сектор КАПОЧР, защото е заемал същата позиция в ОДМВР - София, но липсва неговото предварително съгласие за преназначаването му. Не може да бъде споделено възражението в касационната жалба, че не е налице същински отказ от Радев да заеме новата длъжност, защото е започнал да я изпълнява и получавал трудово възнаграждение за това. Изразът "предварително писмено съгласие", използван в чл. 82, ал. 1 от ЗДСл предполага съгласието на служителя да е изразено в писмена форма в момент, който предхожда издаването на административния акт за преназначаване. Следователно съгласието не може да бъде дадено нито впоследствие след издаването на заповедта, нито чрез конклудентни действия. В конкретния случай въобще липсва съгласие на служителя, а точно обратното ангажирани са писмени доказателства за изрично негово писмено несъгласие с преназначаването. Неоснователно се явява възражението за липса на правен интерес от оспорването на процесната заповед, защото старата и новата длъжности изпълнявани от Радев, са със същия обем, функции и възнаграждение. Със заповед 8121к-4076/13.05.2022 г. е променен отдела в който е работел, което не е без правно значение за служителя, независимо от запазването на функциите и възнаграждението му. Аргументите за комплексни структурни промени в щата не съставляват основание за неспазване на изискванията на материалния закон при промяна на служебното правоотношение на съответния служител. Няма връзка с конкретния спор и че по сходен начин са променени служебните правоотношения на останалите служители от същия сектор, при явно изразено несъгласие в настоящия случай. С оглед на изложеното касационният състав намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът Р. Радев е направил разноски в размер на 550 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, с оглед направеното искане и изхода на спора, следва да му бъдат възстановени от бюджета на Министерство на вътрешните работи. Така мотивиран, Върховният административен съд, пето отделение,