Решение № 8760 от 25.9.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Пловдив в Агенция Митници против Решение 2125/21.11.2022 г., постановено по адм. дело 721/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на Фитони 1 ЕООД е отменено Решение РТД-3000-311/18.02.2022/32-56206, издадено от директора на ТД Митница Пловдив в Агенция Митници". Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при противоречие с материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни доводи за законосъобразност на определената нова митническа стойност съобразно правилата на чл. 74, §2, б. б от МКС. Твърди, че са били налице достатъчно основания за отхвърляне на декларираната стойност на процесните стоки. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу издадения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Фитони 1 ЕООД, чрез адв. Бончева, по подробни съображения, изложени в писмено становище, оспорва подадената касационна жалба. Прави възражение за липса на доказателства за реално заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е било Решение РТД-3000-311/18.02.2022/32-56206, издадено от директора на ТД Митница Пловдив в Агенция Митници", с което на основание чл.74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 по митническа декларация с MPH 20BG003009064840R2, е определена нова митническа стойност на стока 1/3 в размер на 10 928,34 лева като на дружеството Фитони 1 ЕООД са начислени задължения за ДДС в размер на 475.94 лв. на основание чл.77, § 1, б. а , във връзка с чл.85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 54 ЗДДС. От фактическа страна съдът е приел, че на 16.04.2020 г. Фитони 1" ЕООД е декларирало на режим "допускане за свободно обращение стоки с произход Република Турция, между които стока Стока 1/3 - "домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от изкуствена кожа:- мъжки - 428 чифта, дамски - 2544 чифта и детски-360 чифта", общо нето тегло 1288, 10 кг, с код по ТАРИК 6402995000, с декларирана митническа стойност (МС) в размер на 8548, 64 лв. В отговор на писмо рег. 32-140776/19.05.2020 г. по описа на ТД "Митница" Пловдив, с което от Фитони 1" ЕООД са изискани за нуждите на проверка по горецитираната декларация допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката. В отговор на писмото, дружеството е представило: - 1 брой търговско споразумение, сключено между "Фитони 1" ЕООД и турския доставчик " G. TIKARET "; - проформа фактура 10042020/10.04.2020 г., ведно със SWIFT за заплащане на стоката- основание проформа фактура; 11 бр. фактури на подобни стоки на първо търговско ниво, правно становище от 17.05.2020 г., фактура за международен транспорт 0000012727/16.04.2020 г., ведно с платежно нареждане за извършено плащане. В хода на съдебното производство по искане на дружеството е допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът е счел за неотносимо към спора. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че митническото решение е издадено от компетентен орган и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но административният акт е постановен в противоречие с материалния закон. Административният съд е приел, че липсва надлежно обосноваване на причините за неприложимост на метода по чл. 74 § 2 буква "а и преминаването към прилагане на метода по чл. 74 § 2 буква "б." от Регламент (ЕС) 952/2013 за "сходни" стоки. На следващо място според административният съд липсва анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл.74, § 2, б. б от Регламент 952/2013. Прието е, че сходството на процесните стоки и стоките по използваната за сравнение митническа декларация не е доказано, тъй като качеството, репутацията и наличието на търговска марка не е обсъждано и преценявано. Тези характеристики на стоките били посочени в оспореното решение като фактори, определящи дали стоките са сходни, но реално не е извършена никаква преценка, а само декларативно и бланкетно са изброени като критерии, по които трябва да бъде извършена преценката за сходни стоки. Още повече съдът е счел, че липсва и анализ на характеристиките, съставните материали и качеството на стоките, приети за аналог, на тяхната взаимозаменяемост с процесните стоки в търговско отношение, като само разликата в цените е приета за достатъчна за определяне на новата митническа стойност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 220 от Закона митниците (ЗМ) и е приложил правилно материалния закон. Административният съдът е обсъдил подробно събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ, въз основа на които е стигнал до правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. С чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 е регламентирано, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В конкретния случай митническите органи не са обосновали надлежно съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. Митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали първо невъзможността за приложение на метода в чл. 74, § 2, буква а) от МКС, а следователно и приложимостта на метода по буква б) от същата норма. Настоящият състав намира, че митническият орган не е извършил задълбочен анализ при характеризирането на внесените стоки и сходството им с посочените от него такива. При провеждане на административното производство не са изследвани видът транспорт и условията на доставките, вкл. начин и срок на плащане, договорените количества и качеството на износителя (производител или търговец), за да се прецени какво влияние те оказват на цената на стоките. Липсват доказателства, че са отчетени всички елементи на стоките, които могат да окажат влияние на върху тяхната икономическа стойност. Освен това факторите, които определят дали стоките са сходни, са качество, репутация на стоките, както и съществуването на търговска марка. В обжалвания административен акт напълно бланкетно е извършен анализ, на който и да е от посочените по-горе фактори. Относно позоваването от касационния жалбоподател на решение по дело С-291/15 на СЕС, наистина в него е прието, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, но събраната от митническия орган. В случая, не са изложили мотиви за спазване на поредността на използване на методите по чл. 74, както следва да се прилага разпоредбата на Кодекса, съгласно подробните правила на чл. 141 от Регламента за изпълнение. Нарушаване на тази поредност, не е факт, установен в главното производство по цитираното дело на СЕС, а предмет на тълкуване по делото не е била разпоредба, аналогична на тази на чл. 141 от Регламента за изпълнение. По тези съображения следва да се приеме, че обжалваното решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,