Решение № 582 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5101/2018 г.

Решение № 582 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5101/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Министърът на правосъдието е подал касационна жалба срещу решение № 101/23.01.2018 г. по адм. дело № 3183/2017 г. на Административния съд – Варна в частта, в която е осъден да заплати на Я. Янев обезщетение в размер на 1500 лева за неимуществени вреди, понесени в резултат на неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража за осигуряване на нормални условия на престой в Следствения арест - [населено място] за времето от 17.10.2008 г. до 17.11.2008 г., както и в Затвора-[населено място] - за времето от 8.08.2007 г. до 5.09.2007 г., от 18.11.2008 г. до 14.05.2010 г. и от 19.06.2013 г. до 7.07.2013 г. Направени са оплаквания за недопустимост на решението и алтернативно, за неговата неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Решението се обжалва и от Я. Янев в частта, в която са отхвърлени исковите му претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения до пълния претендиран размер, общо в размер на 20 000 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявените искове да се уважат изцяло и се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното: Производството пред Административния съд-Варна е образувано по исковата молба на Я. Янев иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която са предявени искове, както следва: иск за присъждане на обезщетение от 18 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, от отопление, осветление и добро проветрение, от условия за двигателна активност, поставяне в условията на продължителна изолация без възможности за човешко общуване, понесени в резултат на незаконосъобразно бездействие на администрацията, и иск за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лева за неимуществени вреди, понесени вследствие на нечовешко и нехуманно отношение на администрацията, изразяващо се в недохранване и изхранване с некачествена храна и при нехигиенични и опасни за здравето условия в Следствения арест - [населено място] и Затвора - [населено място], където ищецът е бил задържан за времето от 8.08.2007 г. до 5.09.2007 г., от 17.10.2008 г. до 14.05.2010 г. и от 19.06.2013 г. до 4.04.2014 г. С решение № 1534 от 11.07.2016 г. по адм. дело № 542/2016 г. по описа на състав на Административен съд – Варна отхвърлил предявените от Я. Янев искове. Решението било отменено с решение № 13692 от 13.11.2017 г. по адм. дело № 9584/2016 г. по описа на Върховния административен съд и делото било върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът образувал делото под номер 3183/2017 г. В открито съдебно заседание на 1.12.2017 г. процесуалният представител на ищеца поискал като ответник да бъде конституиран министъра на правосъдието, който носел отговорност за условията в местата за лишаване от свобода. В изявлението е изтъкнато, че министърът на правосъдието не е осигурил нормални условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и поради бездействието му ищецът е бил поставен в лоши условия за изтърпяване на наказанието. Направено е и изявление за оттегляне на иска по отношение на ответника Главна дирекция "Изпълнение на наказанието". Исканията са обосновани с измененията на разпоредбите на чл. 284 и чл. 285, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража. С определение от 1.12.2017 г. съдът прекратил производството по отношение на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и конституирал като ответник министъра на правосъдието. Определението било съобщено на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и тъй като не било обжалвано, влязло в сила на 23.12.2017 г. В открито съдебно заседание на 12.01.2018 г. съдът обявил делото за решаване. С решение № 101 от 23.01.2018 г. по адм. дело № 3183/2017 г. съдът осъдил министъра на правосъдието да заплати на Я. Янев сумата 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени вследствие на неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, довело до изпълнението на мярката "задържане под стража" в Следствения арест - [населено място] за периода 17.10.2008 г. – 17.11.2008 г. в неотремонтирано спално помещение, без приток на естествена светлина и вентилация; и до изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в Затвора - [населено място] за периода 8.08.2007 г. – 5.09.2007 г., 18.11.2008 г. – 14.05.2010 г. и 19.06.2013 г. – 7.07.2013 г. в неотремонтирани спални помещения, без санитарен възел, течаща вода, без приток на естествена светлина и при липса на вентилация. В останалата част, за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лева, съдът отхвърлил исковете, както следва: за периода 17.10.2008 г. – 17.11.2008 г. - по отношение изтърпяването на мярка "задържане под стража" в Следствения арест - [населено място] в помещение с открит санитарен възел; за периодите 8.08.2007 г. – 5.09.2007 г., 17.10.2008 г. – 17.11.2008 г., 18.11.2008 г. – 14.05.2010 г. и 19.06.2013 г. – 7.07.2013 г. - по отношение изтърпяването на мярката "задържане под стража" и наказание "лишаване от свобода" в Следствения арест - [населено място] и Затвора - [населено място] при липса на отопление и проветрение, липса на условия за двигателна активност, в условията на продължителна изолация, без възможности за човешко общуване, недохранване и изхранване с некачествена храна и при нехигиенични и опасни за здравето условия и за периода 8.07.2013 г. – 4.04.2014 г. - по отношение изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затворническото общежитие - [наименование] при недостатъчна площ в помещенията, липса на отопление и проветрение, липса на условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване, недохранване и изхранване с некачествена храна, престой при нехигиенични и опасни за здравето условия. От правна страна административният съд приел, че съгласно чл. 10, ал. 2, т. 12 ЗИНЗС министърът на правосъдието в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност отговаря за управлението на предоставените държавни имоти на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и на териториалните й служби. Тъй като сградите на Следствения арест-[населено място], Затвора-[населено място] и Затворническото общежитие-[наименование] били публична държавна собственост, управлението им попадало в компетентността на министъра на правосъдието. Според изложените от съда мотиви, отговорността на държавата следвало да бъде ангажирана поради незаконосъобразното бездействие на компетентния орган за спазване на изискванията на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС. Бездействието рефлектирало върху личната сфера на ищеца Я. Янев, който преживял негативни емоции, съставляващи подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди. Отхвърлянето на предявените искове за разликата над уважения размер съдът обосновал с недоказаност на твърденията на Янев за това, че в Следствения арест - [населено място] тоалетната в помещението е била открита и че условията в помещенията в Затворническо общежитие - [наименование] за периода 8.07.2013 г. – 4.04.2014 г. били лоши. Първоинстанционният съд мотивирал и липсата на основание за ангажиране отговорността на министъра на правосъдието за лошите хигиенни условия, непредоставянето на одеяла, чаршафи, сапун и перилни препарати, организацията на свижданията и двигателната активност, осигуряването на качествена здравословна и питателна храна за съответните периоди. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е недопустимо. Ищецът Я. Янев е оттеглил исковете си срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанието", посочена като ответник в подадената до съда искова молба, въз основа на която е образувано производството, и определението за прекратяването му по отношение на този ответник е влязло в сила. Решението по делото е постановено по отношение на ответник, срещу който няма редовно предявен иск. Както предвижда чл. 125 ГПК, искът се смята предявен с постъпването на исковата молба в съда. Исковата молба трябва да е написана на български език и да има предвиденото в чл. 127 ГПК съдържание. В нарушение на съдопроизводствените правила, при повторното разглеждане на делото административният съд е конституирал като ответник министъра на правосъдието по силата на устно изявление на процесуалния представител на ищеца. Съдът е постановил определение, игнорирайки процесуалните изисквания за редовно предявяване на иск, както и изискванията за заменяне на страна, предвидени в чл. 228 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че нормативните разпоредби, на които се е позовал адвокатът на ищеца, не съдържат изисквания, обосноваващи промяна на ответника по предявените искове. Съгласно § 49 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) подадените до влизането в сила на този закон искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия, се разглеждат по реда на чл. 284, ал. 1. Съгласно чл. 284 ЗИНЗС ( нов - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти. Съдът може служебно да призове длъжностни лица от мястото за лишаване от свобода и всяко друго лице, чиито показания биха могли да спомогнат за изясняване на фактите по делото. В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че с нея се установяват нови правила, свързани с доказването на фактите от значение на решаването на делото, но не и такива за конституирането на нов ответник по висящите производства за обезщетяване на вреди. Що се отнася до разпоредбата на чл. 285 ЗИНЗС (нов - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.), тя предвижда, че искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Както предходната, и тази разпоредба не предполага насочването на исковете по заварените искови производства срещу друг ответник. Наред с това съдът е следвало да съобрази, че предписанието на чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС по отношение на ответниците по спорове с такъв предмет не може да бъде приложено буквално, тъй като административните органи нямат процесуална правоспособност. Съгласно чл. 27 ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. Административните органи не носят имуществена отговорност и не биха могли да бъдат субект на процесуални правоотношения, каквито възникват с предявяването на искове за търсене на обезщетение за вреди от незаконна административна дейност, при положение, че не разполагат със собствен бюджет. Разпоредители с бюджетни кредити са държавните учреждения, поради което именно те отговарят по предявените осъдителни искове за възмездяване на вреди от незаконни актове, действия или бездействия на включените в състава им административни органи. Както изрично предвижда чл. 205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Процесуалната легитимация на ответника е абсолютна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск. Липсата на тази предпоставка води до недопустимост на съдебното производство. Обжалваното съдебно решение е постановено спрямо ответник без процесуална легитимация, срещу който няма редовно предявен иск, поради което е недопустимо. То следва да се обезсили и да се постанови прекратяване на съдебното производство. С оглед изхода на делото Я. Янев следва да заплати на Министерството на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за двете съдебни инстанции. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд