Решение № 9603 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10749/2011 г.

Решение № 9603 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10749/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Евит" ЕООД гр. Пловдив против решение № 1225/12.07.2011 г., постановено по адм. дело № 305/2011 г. по описа на Административен съд /АС/ Пловдив.

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано и незаконосъобразно - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено съдебното решение и да бъде отменен изцяло издадения срещу дружеството ревизионен акт в частта, потвърдена по административен ред. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ДД "ОУИ"/ Пловдив при ЦУ на НАП, в писмено възражение, подадено от процесуалния представител юрск. Шопова, взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение № 1225/12.07.2011 г., постановено по адм. дело № 305/2011 г. по описа на АС Пловдив е отхвърлена жалбата на "Е.-вит" ЕООД срещу издадения му ревизионен акт /РА/ № 241002672/2.11.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, в обжалваната и потвърдена част с решение № 21/12.01.2011 г. на ДД "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП. С РА, в обжалваната част, е отказано право на приспадане на претендиран данъчен кредит в общ размер 2909,15 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 678,52 лв.

1. За да отхвърли жалбата в частта й срещу РА за д. п. м. юли 2008 г., с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1303/30.07.2008 г., издадена от "Глобал консулт 2001" ЕООД, съдът е приел, че не е доказана реалността на фактурираната услуга, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, данъкът се явява начислен неправомерно, т. е. не е налице една от предпоставките за възникване право на приспадане на данъчен кредит. Касаторът излага основания за незаконосъобразност на решението в тази му част, позовава се на липсата на корекция по същата доставка по влезлия в сила ревизионен акт на доставчика, счита че като получател е изпълнил всички законови изисквания, при които в него полза е възникнало право на приспадане. Касационните оплаквания са основателни. Решението в тази си част е неправилно.

Съдът е обсъдил всички събрани доказателства, вкл. и данните за влязъл в сила на 2.07.2009 г. ревизионен акт на доставчика № 2000903376/14.09.2009 г. и ревизионен доклад към него, вкл. и периода м. 07.2008 г., но въз основа на тях е направил необосновани и незаконосъобразни изводи.

Издадената фактура е за "консултантски услуги по договор". Договорът е приет като доказателство по делото и има за предмет извършване на счетоводно-консултантски услуги. Не е спорно и е установено от доказателства, че услугите са редовно осчетоводени при получателя и доставчика, извършено е плащане, ведно с начисления ДДС. Не са налице данни за кадрова обезпеченост при доставчика. От друга страна в издадения на доставчика РА и РД е отразено изрично, че за д. п. м. юли 2008 г. няма основания за корекция и не се извършва такава на начисления ДДС по извършени доставки. Предвид данните за редовно счетоводно начисляване на данъка и включване на фактурата в дневник за продажби, тази доставка е попадала в обсега на ревизията по ЗДДС на доставчика за периода, съответно е проверена от извършващите ревизията органи.

Следва да бъдат съобразени доказателствената сила и последиците от влезлия в сила ревизионен акт на доставчика. С официален документ, стабилен административен акт, изходящ от данъчната администрация е установена реалността на доставките. Този документ има характер и на извънсъдебно признание на приходните органи за реалността на доставките. Липсата на корекция на данъчната основа означава, че приходните органи приемат извършването на доставката, а оттам и правомерността на начисления данък. Поради непризнаването на данъчен кредит на получателя се явява нарушен принципът на данъчен неутралитет, тъй като недопустимо е проявен двоен стандарт от страна на данъчните органи, които за една и съща доставка приемат, че ДДС е правомерно начислен от доставчика, и обратното - е неправомерно начислен от получателя. Това нарушение следва да бъде отстранено като се отмени ревизионният акт на получателя и се признае възникналото в негова полза право на приспадане, при липса на други предпоставки за постановяване на отказ.

Кадровата обезпеченост на доставчика е от значение за установяване реалността на доставката, но липсата й не означава винаги, че доставката не е извършена. Данъчните органи са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице (т. 62 от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на Европейския съюз). В конкретния случай нито в РА на доставчика, нито в процесния РА се съдържат констатации за извършена данъчна измама. Визираната липса на реалност предполага неправомерно поведение на двете страни, за каквото обаче не са събирани и обсъждани обективни данни и не е направена съответната правна квалификация.

Като е достигнал до обратните правни изводи, при същите фактически установявания, съдът е постановил необосновано решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което и вместо отмененото решение, следва да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отмени РА в тази му част, за главница и лихви.

2. За да отхвърли жалбата в частта й срещу РА за д. п. м. декември 2009 г. и м. февруари 2010 г., с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № № 557/16.12.2009 г. и 0060002616/8.02.2010 г., издадени съответно от "Ком трейд 98" ЕООД и "К енд К електроникс" ЕАД, съдът е приел, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, макар и да са изпълнени условията по чл. 69 ЗДДС, тъй като стоките са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето - чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Съдът е приел, че ревизираното лице не е установило, че закупените по тези фактури стоки - фотоапарат "Никон", обектив "Сигма" и телевизор "Филипс" ще се използват за облагаеми доставки и какви са те. Приел е, че обясненията и данните за проведени семинари от дружеството през октомври 2008 г. във Велико Търново и юли 2009 г. в Созопол, са неотносими, тъй като стоките са закупени впоследствие, а данните за оценка на линията на "Балканфарма Дупница" АД са за период м. март 2011 г., който е извън времевия обхват на ревизията, поради което не могат да се ценят и да оборят констатациите на приходните органи за липса на доказателства, че закупените стоки ще се използват в икономическата дейност на дружеството.

Касаторът излага основания за необоснованост и незаконосъобразност на решението в тази му част, позовава се основната дейност на дружеството, за осъществяването на която са необходими закупените устройства. Касационните оплаквания са основателни. Решението в тази си част е неправилно.

Установено е безспорно, че в основната дейност на ревизираното лице се включва "организиране на семинари и обучения по сертифициране". В тази връзка са приети множество писмени доказателства, въз основа на които се установява, че дейността е извършвана - през октомври 2008 г. е организиран семинар във Велико Търново, през м. юли 2009 г. - в Созопол, а през м. март - 2011 г. е организиран визуален контрол на територията на "Балканфарма Дупница" АД, за което е извършено заснемане и възпроизвеждане на заснетото. В случая данните сочат, че основната дейност на дружеството освен, че е заявена като такава, се извършва реално. Този извод обхваща дейността на дружеството за по-дълъг времеви период и не може да бъде ограничаван до края на ревизирания данъчен период. Съответно стоките, материали и ДМА, могат да се ползват в периода на годността им след закупуването и заприходяването им, който също не съвпада и не е необходимо да съвпада с ревизирания период. Достатъчно е стоката да е закупена и заприходена от дружеството и предназначението й да е съотносимо към заявения и осъществяван предмет на дейност на лицето, за да се приеме, че предназначението на стоките е за икономическата дейност на лицето, съответно за извършване на облагаеми доставки. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС въвежда изключение от правилото, поради което в доказателствена тежест на приходните органи, при ревизия, която не се провежда по аналог, както е в случая, е да установят при условията на пълно доказване, че стоките са предназначени за безвъзмездни дейност или такива извън икономическата дейност. В случая освен, че не е установено стоките да се използвани за такива дейности, са игнорирани данни и обстоятелства, сочещи, че стоките могат да се използват за заявената икономическа дейност на лицето. Достатъчно е да е налице придобиване на стока от данъчнозадълженото лице, в това му качество и използване на стоката, или дори само намерение за нейното използване, за да възникне правото на приспадане на платения косвен данък /в този см. решение на ЕС от 16.12.2012 г. по дело С-118/11 г. "ЕОН Асет Миниджмънт" ООД и ДД "ОУИ" Варна/. Правото на приспадане възниква незабавно с включването на стоките, заприхождаването им в предприятието на търговеца, което обстоятелство в случая не е спорно, както и при пряка и непосредствена връзка между използването на стоките като предназначение и икономическата дейност на лицето. В случая са събрани доказателства, въз основа на които, без да е необходимо използване на специални знания, може да се направи извод, че стоките - фотоапарат, обектив и телевизор се ползват при заснемане и възпроизвеждане, които дейности освен, че са записани в предмета на дейност на дружеството като част от организирането на семинари, обучения, сертифициране, се извършват на практика.

Като е достигнал до обратните изводи първоинстанционният съд е постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и в тази си част. Спорът е изяснен откъм факти, поради което касационният съд следва да постанови акт по съществото на спора като отмени РА в тази му част, като незаконосъобразен. Не е налице основание по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за отказ на право на приспадане, а от друга страна - са налице всички останали предпоставки за възникване и упражняване на правото.

С оглед изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски и данните за направени такива в двете съдебни инстанции, решението следва да се отмени и в частта за присъдените разноски като в тежест на бюджета на ответника се присъдят разноски в размер на 430 лв. за двете съдебни инстанции.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,