Решение № 1617 от 13.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13167/2014 г.

Решение № 1617 от 13.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13167/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "РЕ ПАК" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от Изпълнителния директор Иван С. М., против Решение № 10317/23.7.2014 г., постановено по адм. дело № 7019/2013 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 00п - 00 - 6 - 00/26.04.2013 г., на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 87, ал. 1 във връзка с чл. 87, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), е отказано издаването на разрешение на "Ре Пак" АД за извършване на дейност като организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки, за изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 1, ал. 2, т. 2, ал. 5, ал. 6 и чл. 15 от ЗУО и Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (НООО). Процесуалният представител на дружеството излага съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен и делото като преписка върнато на министъра на околната среда и водите, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира разноски. Ответникът - министъра на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, петчленен състав, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, пето отделение, тричленен състав е отхвърлил жалбата на "РЕ ПАК" АД срещу решение № 00п - 00 - 6 - 00/26.04.2013 г., на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 87, ал. 1 във връзка с чл. 87, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за управление на отпадъците, е отказано издаването на разрешение на "Ре Пак" АД за извършване на дейност като организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки, за изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 1, ал. 2, т. 2, ал. 5, ал. 6 и чл. 15 от ЗУО и Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки. За да постанови този резултат съдът е приел, че липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 84, ал. 1 от ЗУО, необходима за издаване на разрешението - гарантиране на най - малко 500 000 души на територията на страната на предоставянето на разделно събиране на отпадъците от опаковки, поради което оспореният административен акт е законосъобразен. Решението е правилно. Тричленният състав на ВАС е обсъдил събраните по делото доказателства, становищата и възраженията на страните и е изложило подробни мотиви. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗУО, към заявлението следва да се представят сключени предварителни договори с не по-малко от десет общини за разделно събиране на отпадъците с население не по-малко от 500 000 души. Видно от заключението на вещото лице към 31.12. 2012 г., която дата е най - близко до датата на заявлението от 14.01.2013 г., жителите с постоянен адрес в съответните общини са 499 280. Процесуалният представител на касационния жалбоподател не е имал искания за събиране на други доказателства, поради което е неоснователно твърдението в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с изясняване броя на жителите в общините, с които има сключени предварителни договори. Касационният жалбоподател е имал издадено разрешение при действието на отменения ЗУО, поради което съгласно § 8, ал. 1 от ДР на ЗУО е следвало в шестмесечен срок да приведе в съответствие с новия закон дейността си. Това не е направено, въпреки дадените указания от административния орган. Съгласно чл. 87, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУО това е основание за отказване издаването на разрешение. С оглед на доказателствата по делото и по изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на Министерство на околната среда и водите следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 лева Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав