Решение № 5446 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16619/2009 г.

Решение № 5446 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16619/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП срещу частта от съдебно решение № 1803 от 30.10.2009 г., постановено по адм. дело № 609/2009 г. по описа за Административен съд Варна, с която е отменен РА № 030802053 от 22.12.2008 г. на ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 789 от 6.02.2009 г. на директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП за установени данъчни задължения на "Черноморстрой" ООД - Варна за данъчни периоди на м. 02, 03 и 06 на 2003 г. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба като основно сочи неправилна преценка на доказателствата по делото от страна на съда. Иска отмяна на съдебното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Черноморстрой" ООД, гр. Варна, представлявано от Иван Грънчаров я оспорва в подаден по делото писмен отговор от 14.12.2009 г., счита, че е неоснователна и решението като правилно трябва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е частта от решение № 1803 от 30.10.2009 г., постановено по адм. дело № 609/2009 г. по описа за Административен съд Варна, с която е отменен РА № 030802053 от 22.12.2008 г. на ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 789 от 6.2.2009 г. на директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП за установени данъчни задължения на "Черноморстрой" ООД - Варна за данъчни периоди на м. 02, 03 и 06 на 2003 г. поради отказано право на данъчен кредит в общ размер на 13724,16 лв. със съответните лихви, по фактури на "Водолей" ООД. За да отмени акта съдът е обсъдил съвкупно всички доказателства - писмени такива, гласни и заключение на съдебно-счетоводна експертиза и е достигнал до извода, че тъй като основния спорен въпрос е относно действителното извършване на услуги по процесните фактури от доставчика - доставка по чл. 6 от ЗДДС отм., действащ за процесния период/, същите са достатъчни да обосноват такъв извод. Срещу отхвърлителната част от съдебното решение не е постъпила касационна жалба. Решението е неправилно в атакуваната част, постановено след анализ на доказателствата, но незаконосъобразни правни изводи. По доводи, различни от тези в касационната жалба, тъй като тези касационни доводи са същите, които са вписани в решението на директора на Д "ОУИ" при административното обжалване. Правилно е определил съда, че основния според въпрос е този дали действително доставките по процесните фактури, издадени от "Водолей" ООД са били извършени за периода на м. 02, 03 и 06 на 2003 г. Тези услуги са записани като СМР, транспорт и механизация . Според всички данни по делото дружеството е издало 6 броя фактури за процесния период, които са отчетени счетоводството на доставчика и е начислен посоченият в тях ДДС, отразени са в СД и ДП за съответните периоди, платен е дължимия ДДС по ДДС-сметка на доставчика. Но относно извършването им - за изкоп с багер и извозване, е представен само договор от 10.2.2003 г. Няма подписани протоколи за извършена работа образец 19. Разпитан е един свидетел, който дава някакви данни относно извършване на работа, но също сочи, че такива протоколи не са били подписвани. Други доказателства - количествено-стойностни сметки от двете страни или други данни няма по делото, от които да се направи извод, че такава работа действително е била извършена от представители на дружеството "Водолей" ООД. Напротив по същото време, видно от доказателствата по делото са действали още два договора. От заключението на вещото лице също не може да се направи някакъв извод, тъй като и според неговите данни за извършените СМР, включващи изкоп с багер и извозване със самосвал до сметище в с. Въглен по договор от 10.02.2003 г. не са съставяни протоколи образец 19 между страните, а в някои от фактурите дори е посочено транспорт и механизация. Които пък изискват изцяло други тип доказателства за реалност на извършената услуга по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). След като основният спор е бил относно реалност на доставката, то неправилно съдът е направил преценката, че тя е доказана и е отменил акта. Напротив, доказани са другите предпоставки, но не и дали действително услугите по фактурите са били извършени. След като тази най-важна предпоставка не е била налице, акта неправилно е бил отменен. Неоснователно е и възражението и представянето на решение на Европейският съд по правата на човека, тъй като спорът по цитираното дело касае друг казус, страни и факти. Решението се явява неправилно и следва да бъде отменено. Няма пречка да се постанови решение по същество и се отхвърли жалбата на дружеството и срещу тази част на ревизионния акт. На касатора се дължат разноски за първата инстанция в размер - до минималното възнаграждение за адвокат - чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК - 700 лв. и за тази инстанция за изготвяне на касационна жалба с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения - в размер на 300 лв. - общо 1000 лв. Тъй като в чл. 161, ал. 1 от ДОПК, изр. последно е предвидено, че на администрацията се присъжда вместо възнаграждение за адвокат - юрисконсултско възнаграждение в размер - до минималното възнаграждение за един адвокат, те. до минималния размер, не се посочва конкретен размер, а се оставя преценка на съда, който следва да има предвид и фактическата, и правна сложност на делото, която преценка е изключена при ал. 2 на чл. 161 само при намаляване на прекомерното адвокатско възнаграждение. Каквато сложност по настоящето дело не е налице. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,