Решение № 7258 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3367/2012 г.

Решение № 7258 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3367/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Каутхар Хасан, гражданка на Република Сирия, срещу решение № 120 от 10.02.2012 г., постановено по адм. дело № 1166/2011 г. по описа на Административен съд - София област (АССО). Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Жалбоподателката счита, че изводите на съда противоречат на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), предвиждаща забрана за изпълнение на наложените принудителни административни мерки до приключване на производството по предоставяне на статут пред Държавната агенция за бежанците с влязло в сила решение. Ответникът - директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Драгоман, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва тезата, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна. С атакуваното решение Административен съд - София област е отхвърлил жалбата на Кеусер Хасан (KEWSER HASAN), гражданка на Сирия, срещу заповед № ОЧ-36/17.10.2011 г. на директора на РДГП - Драгоман, с която на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ е постановено принудително настаняване на чужденката в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към Дирекция "Миграция" - МВР за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане и организиране извеждането от Република България, но за не повече от 6 месеца. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалното право и в съответствие с целта на закона. От фактическа страна е установено, че със заповед № ОЧ-35/17.10.2011 г. на директора на РДГП - Драгоман на касаторката е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 39а, т. 2 ЗЧРБ - "принудително отвеждане до границата", поради това, че на 15.10.2011 г. същата е задържана на ГКПП Калотина в излизащ от страната влак № 490, с преправен документ за самоличност (турски паспорт), като не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. С оглед наложената ПАМ, отчитайки нелегалното преминаване на държавната граница и целта на влизането в страната, а именно - да използва Република България като транзитен пункт за преминаване към Западна Европа, директорът на РДГП - Драгоман е преценил, че съществува реална опасност чужденката да се укрие, за да възпрепятства изпълнението на ПАМ и да реализира целта на пътуването си, поради което и на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 ЗЧРБ е издал процесната заповед № ОЧ-36/17.10.2011 г. за настаняване на чужденката в СДВНЧ - Бусманци. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че са налице законовите предпоставки за обезпечаване изпълнението на ПАМ (принудително отвеждане до границата), чрез принудително настаняване на чужденката в СДВНЧ. Наведен е извод за осъществяване на посочените в обжалваната заповед фактически и правни основания - наложена мярка по чл. 39, т. 2 ЗЧРБ и опасност от укриване на лицето. Преценено е, че при налагането на временната обезпечителна мярка е съобразена и правилно приложена разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. Според съда липсват доказателства относно твърдението на жалбоподателката за подадена молба за закрила по реда на ЗУБ, от една страна, а от друга - този факт не променя извода за законосъобразност на акта, т. к. нормата на чл. 67, ал. 1 ЗУБ, на която се позовава оспорващата, има отношение към друго производството - това по изпълнение на наложената по чл. 39а, т. 2 ЗЧРБ ПАМ "принудително отвеждане до границата", а не води до забрана за организирането на принудителното отвеждане до границата, респ. - до дерогиране на принудителното настаняване в СДВНЧ при наличие на законовите предпоставки за това (чл. 44, ал. 6 с. з.). Прието е, че заповедта е съобразена и с разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО, т. к. към момента на издаването й условията за задържане на чужденката съществуват, поради което мярката е оправдана и необходима. Решението е правилно. По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и релевираните пред него оплаквания на жалбоподателката, по същество преповторени и в касационната жалба пред настоящата инстанция. Решението на съда е надлежно мотивирано, поради което претендираните процесуални нарушения не са налице. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на процесната заповед. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. Според дефинитивната норма на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на принудителното отвеждане до границата на Република България. С оглед характера и предназначението й, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, свързана с възпрепятстване на извеждането, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложената му ПАМ. В случая посочените критерии, обуславящи настаняване в СДВНЧ, са налице. Правилен е изводът на съда, че са изпълнени изискванията на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно - наложена на чужденката ПАМ по чл. 39а, т. 2 с. з. и съществуваща реална опасност от укриването й. Съдът обосновано е счел за законосъобразно упражнени правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждата гражданка в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България. Изложените в заповедта за прилагане на ПАМ и неоспорени констатации за липса на валидни документи за самоличност на лицето и съществуваща реална опасност да се укрие, за да възпрепятства изпълнението на заповедта за принудително отвеждане до границата, се субсумират в една от предвидените предпоставки в закона за налагане на мярката. От данните по делото е видно, че жалбоподателката е без валидни документи за самоличност, не пребивава законно в страната, няма установено местоживеене, средства за издръжка, нито социална среда, на чиято помощ да разчита. С оглед на това други, по-леки принудителни мерки като редовно явяване пред властите, внасяне на подходяща парична гаранция, престой на определено място или друга мярка, действително биха били неефективни най-малкото поради невъзможност да бъдат изпълнени. А това означава в неприемлива степен да се постави под съмнение възможността за изпълнение на постановеното извеждане, на ефективното завръщане на пребиваващия незаконно гражданин на трета страна. В този аспект решаващият съд обосновано е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед са налице фактическите предпоставки за налагане на мярката и издадената заповед е в съответствие с материалния закон. Незаконното преминаване на границата, липсата на валидни документи за самоличност и манифестираната цел за преминаване в други страни от Европейския съюз чрез използване на страната като транзитен пункт, мотивират извод за основателна вероятност за укриване на чужденката, респ. - за възпрепятстване на организацията и подготовката на извеждането или за затрудняване или осуетяване изпълнението на ПАМ. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или, че вече не съществуват посочените в § 1 на чл. 15 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. В случая обаче се разглежда законосъобразността на акта на принудителното настаняване на лицето в такъв дом, т. е. наличието на условията за "първоначално" задържане, а не продължителността на задържането и възникването на нови обстоятелства, последващи настаняването, като липсата на възможност за извеждане на чужденеца от страната или отпадането на предпоставките по § 1 от същата общностна норма, визиращи опасност от укриване или избягване или възпрепятстване подготовката на връщането или процеса по извеждането. Както е посочил съдът, по силата на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. С оглед обезпечителния характер на процесната мярка и предвид разпоредбите на директивата, гарантиращи минимален стандарт на защита на засегнатия чужденец, административният орган във всеки един момент има правомощие било служебно, било по искане на засегнатото лице да преразгледа мярката, която сам е постановил или която е постановена от съда в производство по чл. 46а, ал. 4 ЗЧРБ. Административният орган като правоприлагащ орган е длъжен да следи към всеки един момент дали съществуват предпоставките за прилагането й и ако прецени, че са налице основания за отпадане на наложената мярка, да прекрати действието й и да освободи незабавно засегнатото лице. Валидна е и обратната хипотеза - във всеки един момент, в който възникне обективна опасност лицето да се укрие, органът може отново да постанови обезпечителна мярка. Независимо от налагането с процесната заповед на мярката "Принудително настаняване в СДВНЧ", при всички случаи и във всеки един момент при констатирана липса на основание и цел за налагането й, компетентността на административния орган да я преразгледа и да я прекрати или замени с по-лека съществува. Предметът на настоящото съдебно производство обаче касае проверка на законосъобразността на волеизявлението на административния орган по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ към момента на поставянето му, като към релевантния за спора момент предпоставките за принудително настаняване на чужденката в СДВНЧ са налице и атакуваната заповед удовлетворява изискванията на закона. Административният орган е изложил мотиви към заповедта си, представляващи описание на фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, в съответствие с изискванията на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ. Конкретизацията на времето на извършване на нарушението е възприето от административният орган, съобразно данните, които са събрани в хода на проверката и сама жалбоподателката е посочила. В хода на първоинстанционното производство съществуването на описаните релевантни за спора факти не е опровергано. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на административния акт могат да предхождат издаването му и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта и ако последният е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. След като в оспорената заповед органът изрично се е позовавал на предложение рег. № 14311/17.10.2011 г. по описа на РДГП Драгоман, актът отговаря на законовите изисквания за форма и необходимо съдържание, мотивиращо властническото волеизявление. Противно на доводите в жалбата, на чужденката е осигурена и своевременна и ефикасна възможност за съдебна защита срещу приложената ПАМ, която тя е осъществила пред две съдебни инстанции. Несъстоятелни са доводите в касационната жалба за противоречие на съдебното решение с чл. 67 ЗУБ. Наличието на висящо производство по ЗУБ е ирелевантно за настоящия правен спор, т. к. разпоредбата на чл. 67 ЗУБ не дерогира нормите на ЗЧРБ по налагането на ПАМ, а касае тяхното изпълнение. Образуването на производство по ЗУБ е пречка единствено за привеждане в изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ "Принудително отвеждане до границата", но не и за издаване на заповед за принудително настаняване на чужденката в СДВНЧ. Т. е. забраната по чл. 67 ЗУБ е неотносима и неприложима към спорното правоотношение. Неоснователно е оплакването за допуснато от съда нарушение при преценка основателността на направеното в проведеното на 27.01.2012 г. открито съдебно заседание искане на процесуалния представител на административния орган за прекратяване на съдебното производство на основание чл. 159, т. 3 АПК. Развитите от първоинстанционния съд съображения за липса на валидно оттегляне на оспорения акт и оттам - неприложимост на хипотезата на чл. 156, ал. 1 АПК се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което и не следва да се преповтарят. Останалите доводи, развити в касационната жалба касаят законосъобразността на акта по чл. 39а, т. 2 ЗЧРБ и са неотносими към предмета на настоящия спор. По изложените съображения съдът намира, че не е налице релевираното в касационната жалба основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на Административен съд - София област следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение