Решение № 21 от 31.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2208/2012 г.

Решение № 21 от 31.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2208/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е по реда на чл. 419 и сл. от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 158/11 г. по описа на РС-Дулово и отмяна на постановеното по него определение от 24.08.2011 г., в частта, с която е извършено групиране на наказанията, наложени на О. М. по горното дело и по нохд № 99/03 г. В искането на Главния прокурор се изтъкват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постъпило е възражение от защитата на осъдения М., в което се излагат съображения за неоснователност на искането. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането по съображенията, изложени в него и моли за уважаването му. Адвокат К., защитник на осъдения М. намира искането на Главния прокурор за неоснователно, тъй като не е съобразено с ТР № 3/2009 г. на ВКС. Осъденият О. М. моли искането за възобновяване да не се уважава. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното определение, с което е одобрено споразумение, постигнато между осъдения М. и защитата му от една страна, и прокуратурата от друга, е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Преценката за неговата допустимост, във връзка със сроковете по чл. 421, ал. 1 от НПК следва да бъде направена, едва след като настоящата инстанция се произнесе по въпроса за основателността му, и при наличието на такава, прецени дали искането е в полза на осъденото лице или утежнява положението му. С определение от 24.08.2011 г., постановено по нохд № 158/11 г., РС - Дулово в производство по Глава двадесет и девета от НПК е одобрил споразумение, по силата на което подсъдимият О. М. е бил признат за виновен в извършено на 03.10.2000 г. престъпление по чл. 197, ал. 1, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от НК, за което му е наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Със споразумението на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК са групирани наложеното по горното дело наказание и това по нохд № 99/03 г., като е определено общо наказание от три години лишаване от свобода, с определен първоначален строг режим и изтърпяване в затвор. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато времето, изтърпяно по нохд № 99/03 г. Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски. Към момента на постановяване на горепосоченото определение, съдът е разполагал с всички данни, касаещи съдебното минало на О. М., а именно осъждания по предходни четири, влезли в сила присъди. При горните фактически положения, районният съд е одобрил представеното му споразумение и в частта, касаеща приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК, което е сторил в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Независимо, че съдът се е съобразил с разпоредбата на чл. 381, ал. 5 от НПК (отм.), действала към момента на постановяване на съдебния му акт и е предложил на страните споразумяване по приложението на чл. 25 от НК, одобреното групиране е само на последните две от наличните осъждания. Без оглед на това, какво е съотношението на предходните осъждания-в условията на съвкупност или рецидив, съдът съобразно константната съдебна практика е бил длъжен при наличие на ново осъждане да обсъди и се произнесе по всички предходни осъждания, по отношение на които има влезли в сила присъди и за които има данни по делото. В случая извън обсега на съдебното произнасяне са останали известни на съда /видно от събраните доказателства/, влезли в сила присъди, с които на О. М. са наложени съответни наказания. Впоследствие по реда на чл. 306 от НПК пред РС-Дулово е било образувано производство по н. ч. д. № 238/11 г. за цялостно групиране на наказанията, наложени на осъдения М. по петте присъди. РС-Дулото е постановил определение, което е отменено от ОС-Силистра с решение от 28.02.2012 г. по внчд № 27/12 г., поради наличие на влязло в сила споразумение по нохд № 158/11 г. и липсата на нови последващи осъждания. При горните констатации, единствената възможност за отстраняване на допуснатите от съда пороци във връзка с пълното и цялостно групиране на наказанията, наложени на осъдения М. с влезли в сила съдебни актове, е използване на регламентираните в Глава тридесет и трета от НПК извънредни способи за отмяна на влезли в сила съдебни актове, след възобновяване на производството, в случая по нохд № 158/11 г. по описа на РС-Дулово, което дава възможност за отстраняване на допуснатите нарушения на процесуалните правила при одобряване на споразумението и на материалния закон при непълно групиране на наказанията. Касационната инстанция констатира, така както е отразено и в искането за възобновяване, че по отношение на М. към настоящият момент има данни за налични осъждания по пет влезли в сила съдебни акта, а именно: -по нохд № 252/96 г. на Военен съд-Варна за извършено на 10.07.1995 г. престъпление му е било наложено наказание една година лишаване от свобода, като изпълнението е било отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 10.06.1997 г.; -по нохд № 83/97 г. на РС- Тервел за извършено престъпление м. септември 1996 г. му е било наложено наказание две години лишаване от свобода, като изпълнението е било отложено с изпитателен срок от пет години. Присъдата е влязла в сила на 20.11.1998 г.; -по нохд № 40/96 г. на РС-Дулово за извършено престъпление на 02/03.09.1995 г. му е било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението е било отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 02.03.1999 г.; -по нохд № 99/03 г. на РС-Тервел за извършено престъпление на 15.08.2000 г. му е било наложено наказание три години лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 27.12.2006 г.; -по нохд № 158/11 г. на РС-Дулово за извършено престъпление 03.10.2000 г. му е било наложено наказание десет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 24.08.2011 г. Преценката на гореизложените фактически положения, касателно съдимостта на М., направена в контекста на предпоставките на чл. 25, вр. чл. 23 от НК сочи, че не са налице основанията за групиране на всички наказания/по петте осъждания/ и определяне на едно общо и най-тежко такова. Обстоятелството, че част от деянията са съотносими в условията на съвкупност, а други в рецидив, преклудира възможността за определяне на кумулиране на всички наказания. Както е посочено и в искането на Главния прокурор, при наличните данни за пет осъждания е възможното групирането им в две съвкупности, съобразени с изискванията на цитираните по-горе текстове. Първата- между наказанията, които са наложени по нохд № 252/96 г., нохд № 83/97 г., нохд № 40/96 г., с най-тежко наказание от две години лишаване от свобода и втората- между тези по нохд № 99/03 г. и нохд № 158/11 г., с най-тежко наказание от три години лишаване от свобода. Неправилно е разбирането, застъпено в искането досежно приложението но чл. 66 от НК, независимо, че и трите присъди от първата съвкупност са условни, тъй като с факта на групиране и наличието на рецидив по отношение на някои от условните осъждания, приложението на разпоредбата на чл. 66 от НК изгубва самостоятелното си значение. С влязла в сила присъда по нохд № 99/03 г. на РС-Тервел/включена в съвкупността по нохд № 158/11 г./ е било постановено отделно изтърпяване на основание чл. 68 от НК на наказанието по нохд № 83/97 г. по описа на РС-Тервел, което е лишаване от свобода за срок от две години и де факто е най-тежкото по размер от трите, включващи се в първата кумулативна верига. Данните по делото сочат, че именно това наказание осъденият изтърпява към настоящият момент. Направените по-горе констатации обуславят извод, че искането на Главния прокурор не касае утежняване положението на подсъдимия, поради което не е нарушен срокът по чл. 421, ал. 1 от НПК и същото е допустимо. При гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице основанията за възобновяване на делото и отмяна на споразумението в частта досежно приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК, като делото в тази му част следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състава на РС-Дулово в производство по чл. 306 от НПК за пълно и законосъобразно кумулиране на наказанията, наложени на осъдения М. по влезлите в сила присъди. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение