Решение № 9477 от 10.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура, подадена чрез адвокат В. Георгиев, против Решение 3045/05.05.2023 г., постановено по административно дело 8042/2022 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение е отменена Заповед ЧР-СП-623/11.08.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с И. Маринов, заемащ длъжността системен администратор II степен, в сектор Информационна сигурност и системна интеграция, в отдел Управление на информационна система и инфраструктура в Национално тол управление при Агенция Пътна инфраструктура, считано от 11.08.2022 г. В касационната жалба се сочат касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което жалбата срещу процесната заповед да бъде отхвърлена. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Георгиев, който депозира писмени бележки по съществото на спора с искане за уважаването й. Претендира разноски. Ответната страна И. Маринов се представлява от адвокат Данчева Иванова, която в открито съдебно заседание и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение в хода на касационното производство, за което представя списък и доказателства за извършването им. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е посочената по-горе заповед, която е мотивирана с посочено правно основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, а като фактическо такова е прието от органа, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, описал е подробно и точно всички относими за спора обстоятелства в хронологичен ред от възникване на служебното правоотношение на И. Маринов до неговото прекратяване с процесната заповед през 2022 г. Извършил е пълна проверка за законосъобразност на заповедта на всички основания по чл. 146 АПК, като възприетите от съда правни изводи напълно се споделят от настоящия състав. За да отмени оспорената заповед, първостепенният съд е изложил две групи мотиви за нейната незаконосъобразност. На първо място правилно е приел, че изложените мотиви от органа са бланкетни и непълни, които по своето съдържание се приравняват на липсата на мотиви. Мотиви за издадената заповед не се съдържат и в друг предхождащ я документ, част от административната преписка, какъвто липсва по делото. Този порок във формата на административния акт обуславя съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е нарушено правото на защита на държавния служител посредством невъзможността му да обори фактическите основания, послужили за издаване на заповедта, след като липсват конкретни такива. На следващо място и след анализ на събраните по делото доказателства, съдът обосновано е приел, че не е налице основанието, послужило на органа да прекрати служебното правоотношение на служителя това по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Служителят последователно е повишаван в ранг, а последните три години е получил високи оценки - изпълнението надвишава изискванията и изключително изпълнение, което сочи, че притежава необходимите качества, знания и умения за изпълнение на възложените му задължения и отговорности. Освен това посочените в заповедта бланкетни мотиви липса на ефективност, комуникативност и ефективност, възпрепятстване на качеството и сроковете при изпълнение на задачи, изключват възможността за прилагане на основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, което е безвиновно основание, независещо от волята на страните по правоотношението, а същевременно не са посочени други конкретни факти, които да обуславят обективна невъзможност за служителя да изпълнява служебните си задължения. Предвид изложените мотиви, неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява основателна и ще следва да се уважи в размер на 1000 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,