Решение № 321 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8258/2009 г.

Решение № 321 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8258/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената касационна жалба от "Бългериън Къмършъл Пропъртис" ООД - гр. София, чрез адв. Мирослав Марчев, срещу Решение № 38 от 12.05.2009 год. на Административен съд София-град, Първо отделение, 5-ти състав, постановено по адм. д. № 1574/09 год., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 8000519 от 08.05.2008 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. С касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора изводите на съда противоречат на всички събрани по делото доказателства, които не са обсъдени в тяхната съвкупност и правна стойност. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло като незаконосъобразен РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП - чрез процесуалния си представител юрк. Барух, изразява становище за неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд София-град е бил Ревизионен акт № 8000519 от 8.05.2008 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. Със същия е отказано на ревизираното дружество право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1/29.06.07 год., издадена от "Бългериън Къмършъл Пропъртис" ООД - гр. София на "Интер Бългериън Пропъртис" ООД, в размер на 57276, 48 лв. за продажба на апартамент АI по договор с мотива, че не е доказано да е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, а именно - да е извършена доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Не е спорна фактическата обстановка. Спорни са правните изводи. Настоящата инстанция споделя изводите на АССГ, който се позовава на чл. 1, ал. 1 от споразумението, предвид на което "Бългериън Къмършъл Пропъртис" ООД - гр. София възлага на "Интер Бългериън Пропъртис" ООД да продаде недвижимия имот, за която сделка следва да е налице упълномощаване с нотариална заверка на подписите, доколкото за крайния акт се предвижда нотариална форма, каквото в случая не е налице. Съдът е стигнал и до верния извод, че не е налице и сделка по придобиване на собствеността върху посочения имот от страна на "Бългериън Къмършъл Пропъртис" ООД - гр. София, поради което същият не може да прехвърли собствеността върху него на "Интер Бългериън Пропъртис" ООД и издадената в този смисъл фактура № 1/29.06.07 год. е без правно основание, тъй като не е налице посочената в нея доставка. Изводите на съда са правилни и законосъобразни и се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, Първо "А" отделение. С оглед на изложеното, следва да се приеме за законосъобразен РА, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура, поради липсата на доказателства за конкретно извършена доставка на услуга. Поради това, правилно Съдът е потвърдил РА. При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, ще следва касаторът да заплати на ответника направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1595, 53 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,