Решение № 266 от 24.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6406/2007 г.

Решение № 266 от 24.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6406/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в"ГПК . Р. Н. В. е подала касационна жалба срещу решение от 20.09.2007 г. по гр.д. № 2* от 2005 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 2.03.2005 г. по гр.д. № 2* от 2004 г. на СРС, 59 състав и е отхвърлен предявеният от касаторката срещу С. Х. В. и Е. Х. В., действащ лично и със съгласието на майка си и законен представител В. Г. В. В жалбата се инвокират оплаквания за неправилност на решението поради неправилното приложение на материалния закон, в конкретност неправилно тълкуване на правната норма на чл. 30, ал. 2 ЗН в съответствие с разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2005 г., вместо с т. 7 от Постановление № 4 от 1964 г., което е било в сила към датата на завеждането на исковата молба. Ответниците С. Х. В. и Е. Х. В. не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за него, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 4.10.2007 г. и е изтекъл на 4.11.2007 г., а жалбата е подадена на 31.10.2007 г.и е заведена с 27205 от същата дата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Софийски градски съд е отхвърлил предявеният от Р. Н. В. срещу С. Х. В. и Е. Х. В., пълнолетен по чл. 30 ЗН за намаляване на дарението, направено от дядото на страните С в полза на ответниците на апартамент и гараж, находящи се в гр. С., кв. Дървеница, ул. К. № 2 с н.а. № 84, т. 110, н.д. № 2* от 1997 г. защото не е спазена разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН и ищцата не е приела наследството под опис. Наследството е открито на 16.01.2003 г. и към момента призовани към наследяване са били двамата низходящи на покойния - син Х. С. В. баща на ответниците и касаторката, наследник по заместване на покойния си баща Н, починал на 21.10.2000 г. преди наследодателя. Въззивният съд е намерил, че Р. В. не е приела наследството под опис, поради което не е могла да поиска намаляване на дарението, извършено в полза на ответниците, които към този момент не са били призовани към наследяване и се явяват трети лица на наследственото правоотношение. Основния аргумент в касационната жалба е, че в случая следва да се приложи тълкуването на закона, което е направено с т. 7 от Постановление № 4 от 1964 г. на ВС, тъй като наследството е открито в момента на неговото действие. Настоящия състав на ВКС, че с Тълкувателните решения, издавани от Върховния съд се извършва авторитетно подзаконово нормативно тълкуване, което е задължително за съдилищата, а от там е задължително и за всички правни субекти. Тълкувателните решения са обобщение на съд. практика и целят еднаквото прилагане на закона и тяхното действие не е свързано със срок във времето, поради което винаги могат да се изменят и от деня на промяната се прилага новото тълкуване на закона. Тълкувателните решения не са правни норми, поради което не може да се говори, че възникналото правоотношение при действието на едно тълкувателно решение следва да се разглежда в съответствие с правилата на тълкуване на закона, предложени в него. Издаването им е уредено в чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, който текст посочва, че с издаването на Тълкувателно решение ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, констатирани от съда, когато за пръв път се произнася по даден правен спор или когато е налице противоречиво прилагане на закона. Изводите на въззивният съд се подкрепят и от настоящия състав. Нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН изисква само наследника, които е приел наследството под опис за да може да предяви конститутивния иск, с който да поиска определено потестативно право, а именно намаляването на дарението, което е направено в полза на лицата, които не са призовани към наследяване на този наследодател и се явяват трети лица при откриването на наследството. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.