Решение № 14693 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2578/2012 г.

Решение № 14693 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2578/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Пловдив, чрез процесуалния му представител, срещу Решение № 37/09.01.2012 г. на Административен съд /АС/ Пловдив, с което е отменено Решение за определяне на митническа стойност № 483/10.03.2011 г. на началника на митница Пловдив. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебния акт, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна - "САДАТ" ООД, чрез процесуалния си представител, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Върховният административен съд, в тричленен състав на първа колегия, намира, че касационната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в срок, срещу подлежащ на оспорване акт и в съответствие с изискванията за форма и съдържание по чл. 212 и чл. 213 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С постановеното решение, АС Пловдив е приел, че в рамките на митническото производство, видно от цялата преписка и завършващия го акт - Решение № 483/2011 г. на началник митница Пловдив, не е спазено изискването за последователност при прилагането на отделните способи за определяне на митническата стойност по реда на Регламент 2913/92 на Съвета. В Решението на митническия орган не е посочен и начина на изчисление на новата митническа стойност. Не е посочено и на какво основание се прилага правилото на чл. 30 от Регламента, след като същото намира приложение само при невъзможност митническата стойността да се определи по реда на чл. 29 от Регламента. Липсват мотиви защо е невъзможно митническата стойност да се определи по реда на чл. 29 от Регламента. Липсват и конкретни факти подкрепящи извода, че декларираната митническа стойност не съответства на действителната такава - вида съпоставени стоки, цени, кога и кой е осъществил съответния внос - база за сравнителния анализ, на който митническия орган се е позовал. Така в резултат на наличната документация, - договор между страните, ясно определен начин на плащане - като стойността се определя във фактурата за всяка конкретна продажба, инвойс фактура придружаваща стоките, чиято заплатената стойност съответства на стойността в износната митническа декларации, АС Пловдив приема, че не са установени и доказани задължителните законови предпоставки при които митническия орган може да определи нова, различна от декларираната митническа стойност. Липсва още информация по чл. 66, ал. 1 ППЗМ, което възпрепятства възможната проверка за извършената съпоставка между стойности. На тази база, съдът установява, че митническият орган не е изпълнил прецизно процедурата, постановил е необоснован и немотивиран акт, поради което го е отменил като незаконосъобразен. Така постановеното решение е правилно. От гледна точка на приложимите материално правни разпоредби, в частност нормите на чл. 35, ал. 1 ЗМ, респ. чл. 29 от Регламент 2913/92 на Съвета, чл. 36 от ЗМ, респ. чл. 30 и чл. 31 от Регламента, следва да се подчертае, че митническата стойност е договорната реално платена или подлежаща на плащане цена на стоките продадени за износ за ДЧ на ЕС. При наличие на съмнение било относно съответствието между договорната и митническа стойност, или относно договорната и реално платената стойност, в тежест на административния орган е да установи наличието на съответното разминаване между действителна и декларирана стойност на внасяните стоки. Т. е. когато са налице документи установяващи продажбата на подлежащите на внасяне стоки, съгласно чл. 35 ЗМ, отразената в тях стойност е стойността на вноса. При съмнения, които митническият орган следва да обоснове, същият има право да изисква документи и сведения и въз основа на наличните данни да направи обоснован извод за разминаване, респ. съответствие между стойностите. Същата тази обоснованост, когато установи несъответствие, би му дала право да премине към алтернативните, взаимоизключващи се методи по чл. 36, ал. 2 и сл., за изчисление на стойността - сходни стоки, единична цена, изчислена стойност и прочее, в резултат на който да увеличи митническия резултат. Цитираните дотук разпоредби обаче, не позволяват на митническия орган само на базата на съществуващо и необосновано съмнение, да прехвърля тежестта на установяване на размера на стойността върху декларатора в рамките на производството по чл. 29, ал. 2 буква "а", като при продължаващо съмнение у митническия орган, същият като мярка с автоматично следващо съмнението приложение, да прилага увеличение на декларираната стойност. В настоящия казус тези нарушения са установени по несъмнен начин от първоинстанционния съд, поради което напълно законосъобразно е отменен обжалваният пред него административен акт. Във връзка с гореизложеното и с оглед същността на спора следва да се подчертае още, че когато митническия орган, в изпълнение на процедурните правила изискващи от него щом се съмнява, да установи, прибегне до алтернативен метод и констатира определен резултат - то същото това обстоятелство следва да бъде ясно и недвусмислено изложено, посредством съдържанието и същността на самата процедура и видно в крайният резултат от нея. В противен случай би се стигнало до немотивираност на целия акт, което е и налице понастоящем. В решението на началника на митница Пловдив липсват данни относно това извършван ли е изобщо сравнителен анализ, след като основава констатациите си на него, като вида на съпоставени стоки, цени, кога и кой е осъществил съответния внос - база за сравнителния анализ, на който митническия орган се е позовал. Всеки един от тези елементи има съществено значение за законосъобразността на постановения завършващ производството акт, като установяването им и съответствието на установеното с действителното правно положение следва да се докаже от административния орган. В настоящия казус това не е налице, като първоинстанционния съд напълно законосъобразно и в съответствие с пределите на съдебната проверка по чл. 218 АПК е приел, че митническият акт е немотивиран, необоснован и постановен в противоречие с действащите материалноправни разпоредби. Във връзка с направеното от ответника искане за присъждане на направените в касационното производство разноски, и предвид, от една страна - реалното им извършване в размер на 500 лв., установено чрез представения своевременно и неоспорен "договор за правна помощ" между дружеството- ответник и адв. Василев, и от друга страна фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав счита, че разноските не следва да се възстановяват в пълния претендиран размер. Между същите страни вече са разглеждани аналогични дела, по повод различни доставки, като има влезли в сила редица решения, което дава пълното основание на настоящия състав да заключи, че е налице въпрос непротиворечив, ясно разрешаван в практиката и добре известен на страните. Предвид направеното искане от процесуалния представител на Митница Пловдив, действителната фактическа и правна сложност на делото, минималният размер на възнаграждението от 100 лв., определен по реда на чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК вр. С чл. 228 и чл. 144 АПК и § 2 от ДР на Наредба № 1, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв. като трикратен размер на определеното минимално възнаграждение. Поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, в тричленен състав на осмо отделение.