Решение № 11571 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4947/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на община Варна, чрез процесуален представител, срещу решение 2490 от 11.03.2024 г., постановено по адм. дело 2448/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен мълчалив отказ на кмета на община Варна за извършване на административна услуга, изразяваща се в заверка на подадена молба- декларация за снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка по Заявление вх. АУ095314ВН от 04.10.2023 г. на Община Варна, подадено от К. Д. М. и преписката е върната на административния орган за извършване на административната услуга в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК, считано от влизане на решението в сила, съобразно дадените указания във връзка с приложението на закона. Касаторът твърди неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, постановено при нарушаване на процесуалноправните норми. Моли атакуваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът К. Д. М., гр. Варна, чрез адв. Иванова, в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователна на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АдмС - Варна е отменил мълчалив отказ на кмета на община Варна за извършване на административна услуга, изразяваща се в заверка на подадена молба-декларация за снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка по Заявление вх. АУ095314ВН от 04.10.2023 г. на Община Варна, подадено от К. Д. М. и преписката е върната на административния орган за извършване на административната услуга в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК, считано от влизане на решението в сила, съобразно дадените указания във връзка с приложението на закона. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че искането с което е сезиран кметът на община Варна, подадено от К. Д. М., е за извършване на административна услуга, изразяваща се в заверка на молба-декларация по чл. 587 от ГПК за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор 10135.3506.720, находящ се в гр. Варна, район Младост, местност Пчелина, с площ 606 кв.м. Заявлението е подписано и е посочено, че се подава чрез пълномощник. Към нея са приложени актуална скица за ПИ с идентификатор 10135.3506.720 и удостоверение peг. МД-Т23004288ВН/02.05.2023 г. от Директора на Дирекция Местни данъци при Община Варна, съгласно което поземлен имот с идентификатор 10135.3506.720, находящ се в гр. Варна, район Младост, местност Пчелина, с площ 606 кв.м., е деклариран от К. Д. М. с декларация вх. 5305013937/10.04.2023 г. Съдът е приел, че мълчаливия отказ за извършване на административна услуга, на основание чл. 21, ал. 3 от АПК, е индивидуален административен акт. Заверка на молба- декларация по чл. 587 от ГПК от кмета на община Варна е вид административна услуга по см. на §1, т. 2, б. в от ДР на Закона за администрацията, т.е. волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Първостепенния съд е обосновал извод, че по отношение на него намират приложение правилата за издаване на индивидуални административни актове по АПК и редът за административно и съдебно оспорване, доколкото исканата заверка на документ от оспорващия е необходим за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка на процесните недвижими имоти. Оспореният мълчалив отказ изхожда от компетентен орган. Според съдът същият е незаконосъобразен. На следващо място съдът е обосновал извод, че исканата от оспорващия административна услуга е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка за признаване право на собственост върху недвижими имоти, т.е. касае се за документ, необходим за признаване на право по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Установил е, че законодателят в разпоредбата на чл. 587 от ГПК е регламентирал реда за установяване правото на собственост, като компетентността за издаване на констативен нотариален акт в тази хипотеза принадлежи на нотариуса. В тази връзка е заключил, че нотариусът, а не административният орган, носи тежестта и отговорността да прецени дали е основателно претендираното право, вкл. дали е налице основанието за придобиването му. Предвид горното АдмС Варна е отменил мълчаливия отказ на кмета на община Варна и е изпратил преписката на същия с указания за произнасяне при спазване на изложените в решението в мотиви. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е събрал всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ са индивидуални административни актове. Такъв акт е и този, с който се признава или отрича съществуването на права или задължения. Видно от съдържанието на § 1, т. 2, б. б от ДР на Закона за администрацията, във вр. с чл. 21, ал. 3 АПК и при съобразяване фактите по делото е налице мълчалив отказ за извършване на административна услуга, която е елемент от сложния фактически състав на охранителното производство по чл. 587, ал. 2 ГПК. Административният орган е следвало да се произнесе с изричен акт по отправените до него искания, след като се увери в правния интерес на молителя да получи исканата услуга. В документа той вписва обстоятелствата, които е установил при извършената проверка и които счита за относими към собствеността на имота. В случай, че описаните в молбата - декларация имоти са частна общинска собственост, това обстоятелство следва да бъде отразено. Настоящата инстанция счита, че административният орган не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. Като не се е произнесъл в установения срок и при наличие на предпоставките за извършването на това, административният орган е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е бил отменен от първостепенния съд. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. В полза на ответника следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лева, за което са представени доказателства за реалното им извършване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение