Решение № 7149 от 27.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3666/2013 г.

Решение № 7149 от 27.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3666/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Венди - 101" ООД - гр. Казанлък, представлявано от управителите Йорданка Илиева Димова и Венко Койчев Димов, срещу решение № 9/06.02.2013 г., постановено по адм. дело № 432/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против постановление № 3/02.10.2012 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение и предписание за сключване на трудов договор, издадено от орган на дирекция "Инспекция по труда" - гр. Стара Загора. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, както и в допълнителни молби, постъпили в съда на 14.03.2013 г., 08.04.2013 г., 15.04.2013 г. и 22.04.2013 г., касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният административен акт. Ответникът по касационната жалба - дирекция "Инспекция по труда" - гр. Стара Загора, чрез пълномощника юрисконсулт Йордан Йорданов, оспорва жалбата. В писмено становище по делото излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че с обжалваното съдебно решение правилно е отхвърлена жалбата против постановлението по чл. 405а от Кодекса на труда /КТ/. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Венди - 101" ООД против постановление № 3 от 02.10.2012 г., издадено от орган на дирекция "Инспекция по труда" - гр. Стара Загора, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето Антоанета Ангелова Петкова на длъжност "специалист" и "Венди - 101" ООД, гр. Казанлък, като работодател, с предписание същият да предложи сключване на трудов договор в срок до 31.10.2012 г. За да постанови решение в този смисъл, административният съд е приел, че е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че са налице всички елементи на трудовото правоотношение, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че при извършената на 27.09.2012 г. проверка от контролните органи на "Инспекция по труда" - гр. Стара Загора на обект: "техномаркет и сервиз "Венди - 101", гр. Казанлък е установено, че лицето Антоанета Ангелова Петкова е предоставялa своята работна сила в полза на работодателя "Венди - 101" ООД, гр. Казанлък, без да има сключен трудов договор в писмена форма. При проверката е съставена декларация от 27.09.2012 г., подписана от Антоанета Петкова, в която е посочено, че тя работи като "специалист" във "Венди - 101" ООД, започнала е работа на 14.02.2012 г., с работно време от 9,30 до 18,30 часа и трудово възнаграждение 420,00 лв.; посочено е също, че лицето има сключен граждански договор. Представен е граждански договор № 12 от 13.02.2012 г., сключен между "Венди - 101" ООД като възложител и Антоанета Ангелова Петкова, като изпълнител, в който е уговорено, че възложителят възлага на изпълнителя да изпълни консултации и поддръжка на офис и електронна техника, компютърни програми и уеб сайт, структурно окабеляване, обработка на бази данни, документално обслужване на клиенти и други подобни дейности за периода от 16.02.2012 г. до 31.12.2012 г.; възложителят се е задължил да осигури търговската и сервизната си база, както и необходимото собствено оборудване и стоки за изпълнение на дейностите, като изплаща периодично уговореното възнаграждение; уговорено е също, че по време на изпълнение на договора изпълнителят работи от името и за сметка на възложителя и не извършва самостоятелно дейностите, предмет на този договор, а събраните суми от продажби на стоки и услуги в качеството на търговски пълномощник, се регистрират чрез фискалното устройство на "Венди - 101" ООД. От показанията на Антоанета Петкова, разпитана като свидетел по делото, се потвърждават данните в подадената от нея декларация относно естеството на осъществяваните функции /права и задължения по договора/, работното време и почивките, получаването на месечно възнаграждение в един и същи размер, отчитане за извършената дейност на "Венди - 101" ООД, организация, ръководство и контрол от страна на дружеството по отношение на извършваната работа. От показанията на свидетелката Бойка Нейкова Шуманова, която е инспектора, извършил проверката във "Венди - 101" ООД, се установява, че при извършената проверка на място са заварени три лица, които са осъществявали една и съща дейност, свързана с обслужване на клиенти, като две от лицата, сред които и Антоанета Петкова са имали сключени граждански договори, а третото лице, за което е установено, че е дъщеря на управителката на дружеството, е имало сключен трудов договор. При тази фактическа обстановка, обосновани и правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното постановление. Налице са предпоставките по чл. 405а, ал. 1 КТ, в който е предвидено, че когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. В ал. 4 от същата норма е конкретизирано, че въз основа на постановлението по ал. 1, контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства е установено наличието на всички елементи на трудово правоотношение - наличие на работно място, работно време, почивки в рамките на работния ден и на седмицата, дължимо ежемесечно трудово възнаграждение за престирания труд, изисквания за спазване на трудова дисциплина, осъществяване на ръководство и контрол от страна на дружеството по отношение на осъществяваната дейност. Поради това, обоснован е извода на административния орган, който е възприет и от съда, че осъществяваната от Антоанета Петкова дейност е такава по трудово правоотношение, а не по граждански договор и в частност - по договор за изпълнение на поръчка. От съществено значение за тази преценка е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнение на дейността, тъй като изпълнителят действа под ръководството и контрола на дружеството - възложител. Лицето е било наето за престиране на работна сила, при наличие на всички елементи, характеризиращи трудовото правоотношение. Без значение е намерението или желанието на страните по договора за уреждане на отношенията им като такива по граждански договор, както и факта, че същите са наименовали сключения между тях договор "граждански". От съществено значение е съдържанието на договора /правата и задълженията на страните по него/, които в случая несъмнено определят съществуващото правоотношение като трудово. Както се посочи по-горе, в чл. 1, ал. 2 КТ е предвидено, че когато се престира работна сила, както е в случая, отношенията могат да бъдат уредени само като трудови. Тази императивна законова разпоредба не може да бъде игнорирана със съглашение между страните. В потвърждение на извода за естеството на съществуващото правоотношение между "Венди - 101" ООД и Антоанета Петкова е факта, че относно изпълнението на същите по вид и обем функции, дружеството е сключило с друго лице трудов договор. Всъщност касационният жалбоподател по същество признава, че естеството на правоотношението между него и Антоанета Петкова е трудово, но счита, че в случая страните разполагат със свобода относно преценката как да уредят отношенията си. Възражението на касатора "Венди - 101" ООД, че сключването на трудов договор не се налага в случаите, когато лицето е регистрирано като самоосигуряващо се в регистър БУЛСТАТ, както е в настоящия случай, е неоснователно. Правилно административният съд е приел, че по отношение на свободните професии е характерно упражняването на трудова дейност при условията на автономност, изцяло на свой риск и за своя сметка, каквито не се установяват по отношение на работата на Антоанета Петкова. Със същата е било уговорено престиране на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на задълженията за определения в договора период от време, с определено работно място, при определено работно време с оръдия на труда - собственост на жалбоподателя, както и реално получавано ежемесечно възнаграждение с постоянен размер. Мотивите на административния съд в тази връзка напълно се споделят от настоящата инстанция. С оглед горното като е приел, че с акта по чл. 405а КТ компетентният административен орган с основание е квалифицирал съществуващите правоотношения като трудови и законосъобразно е предписал сключването на трудов договор, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна регламентация. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като не са претендирани от ответника. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение