Решение № 7374 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4882/2016 г.

Решение № 7374 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4882/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на "Дени ДФ" ООД със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. "Б. М." .№... /съдебен адрес: гр. П., ул. "К." ..№..., ет. .../, подадена чрез процесуалния му представител адв. Хаджиева, против решение № 277/11.02.2016 г. на Административен съд /АС/ - П., постановено по адм. д. № 1439/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против обжалваната част от ревизионен акт /РА/ № Р-09-1403367-091-001/25.02.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърдена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - П. при ЦУ на НАП с решение № 398/18.05.2015 г., и е присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 943.98 лв.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в оспорената част, както и присъждане на разноски за двете съдебни производства.

Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" - П. ЦУ на НАП - гр. П., ул. "С." ..№... - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Гинина по съображения, изложени в писмено становище, депозирано в срока и по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е била частта от РА № Р-09-1403367-091-001/25.02.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърдена от директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП с решение № 398/18.05.2015 г. С оспорената част от РА на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 79, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС с мотиви за неосъществени доставки е отказано право на приспадане на ДДС в общ размер 41 651.68 лв. за различни данъчни периоди от м. септември 2011 г. до м. септември 2012 г. по 23 фактури, издадени от "Антъни груп - СМ" ЕООД, с предмет строителни материали; допълнително е начислен ДДС размер на 5 277.99 лв. върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, във връзка с констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи; допълнително е установено задължение за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 84.52 лв. и лихва за забава; корпоративен данък за 2011 г. в размер на 104.16 лв. и лихва за забава; корпоративен данък за 2013 г. в размер на 14.48 лв. и лихва за забава.

За да отхвърли жалбата против РА, първонистанционният съд е изложил следното в мотивите на своето решение: Не се оспорва от жалбоподателя, че е получател по доставки от "Фероком" АД по фактура № 13253/22.01.2010 г. и по фактура № 90...02393/18.10.2013 г., но не е включил тези фактури в дневниците си за покупките, както и че е доставчик по фактура № 190/15.03.2011 г., издадена от него на "Въжелиев 1951" ЕООД, която не е включил в дневника за продажбите. Фактурите не са осчетоводени от ревизираното дружество, приход по фактурата, издадена на "Въжелиев 1951" ЕООД, не е отчетен. Тъй като не са установени липси и излишъци, правилно органите по приходите са приели, че стоките, получени по фактурите, издадени от "Фероком" АД, са реализирани на територията на страната, но във връзка с осъществените с тях доставки не са отчетени приходи. Изложеното, според съда обосновава извод за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и законосъобразност на РА в частта му, в която върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при съобразяване с прилаганата от дружеството надценка от 25%, са установени задължения за ДДС в размер на 5069.65 лв. за данъчните периоди м. декември 2010 г. и м. декември 2013 г. във връзка с реализацията на стоките, получени по двете фактури, издадени от "Фероком" АД, а за данъчния период м. март 2011 г. е начислен ДДС в размер на 208.34 лв. по фактурата, издадена на "Въжелиев 1951" ЕООД. С неотчетените проходи правилно е коригиран и ФР на дружеството за 2010 г., 2011 г. и 2013 г. и във връзка с това са определени допълнителни задължения за корпоративен данък. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Антъни груп - СМ" ЕООД, съдът е приел, че фактура № 20.... 785/19.12.11 г. и фактура № 20...0845/24.12.11 г. не са представени и по отношение на тях неправомерно е ползван данъчен кредит. Освен това се установява от заключението на вещото лице по назначената ССЕ, че данъчният кредит по тези фактури е ползван два пъти. Отново според заключението на вещото лице към част от фактурите /8 на брой/ не са представени нито приемо-предавателни протоколи, нито документи за транспорт или каквито и да било други документи, доказващи реалното осъществяване на доставките. По фактура № 10...028/15.09.2011 г. са налице несъответствия относно количеството и вида на стоката в приложените документи, което се потвърждава от ССЕ. Транспортните документи към останалите фактури не доказват доставянето на стоките в склада на ревизираното дружество в гр. М., нито доставка в склад на доставчика "Антъни груп - СМ" ЕООД в гр. А. Липсват доказателства за транспорт от склад на доставчика до склад на жалбоподателя. С оглед липсата на доказателства за реално осъществени доставки по тези фактури законосъобразно с РА разходите за придобиването на стоките по тях не са признати на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО и с тях е преобразуван ФР за 2011 г. със сумата 96 632.36 лв. и за 2012 г. със сумата 111 625.95 лв. като в резултат на това са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2011 г.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо. Касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения второ и трето АПК не се съдържат в касационната жалба.

Правилно първостепенният съд е приел, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповеди на директора на ТД на НАП, приложени по делото. Същото е образувано със заповед за възлагане на ревизия, с която е определен ревизиращият екип и ръководителят на ревизията. РА е издаден от компетентни орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК в действащата към момента на издаването му редакция. Не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 120 ДОПК относно формата и съдържанието на РА.

По материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение настоящата касационна инстанция намира следното:

1. В хода на ревизията е установено, че в периода м. март 2010 г. - м. юни 2014 г. "Фероком" АД е издало на ревизирано дружество повече от 100 фактури, описани подробно в табличен вид на л. 156, л. 157 и л. 158 от РД /раздел четвърти, т. четвърта/. При извършената на доставчика насрещна проверка от страна на последния са представени фактурите, писмени обяснения към всяка от тях, фактури от предходни доставчици, доказателства за транспортирането на стоките до склада на жалбоподателя, приемо-предавателни протоколи, документи за извършените плащания /в по-голямата си част по банков път/, счетоводни документи за счетоводното отчитане на доставките по тези фактури. Установено е, че само две от тях - № 90...02393/18.10.2013 г. и № 13253/2.01.2010 г. - не са включени от "Дени ДФ" ООД в дневниците му за покупките. Доказателствата, установяващи доставките на стоки по двете фактури, представени от "Фероком" АД, са подробно описани и анализирани в РД /л. 159 и л. 160/, и въз основа на тях органите по приходите са направили правилен и обоснован извод за това, че стоките /арматурно и бетонно желязо/ са доставени и получени от ревизираното дружество. Посоченото обстоятелство, както и това, че "Дени ДФ" ООД е издало на "Въжелиев 1951" ЕООД фактура № 190/15.03.2011 г., но не е включило първите две фактури в дневниците за покупките, а третата в дневника си за продажбите, съответно не е отчело приходи във връзка с третата фактура и реализацията на стоките, получени по първите две, не се оспорват от жалбоподателя. С оглед изложеното правилно с решението си първоинстанционният съд е потвърдил РА в частта му, в която е начислен ДДС в размер на 208.34 лв. по фактура № 190/15.03.2011 г. с получател "Въжелиев 1951" ЕООД и с неотчетения приход е преобразуван ФР за 2011 г., както и в частта му, в която върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, е начислен ДДС в размер на 5069.65 лв. за данъчните периоди м. декември 2010 г. и м. декември 2013 г. във връзка с реализацията на стоките, получени по двете фактури, издадени от "Фероком" АД, а с неотчетените приходи е преобразуван ФР за 2010 г. и 2013 г., съответно във връзка с това са установени допълнително задължения за корпоративен данък и лихви. Нито в подадената до първоинстанционния съд жалба против РА, нито в касационната жалба против решението на административния съд, се навеждат някакви доводи за незаконосъобразност на РА и потвърждаващото го съдебно решение в тази част.

1. Относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Антъни груп - СМ" ЕООД, настоящата касационна инстанция намира за частично неправилни изводите на съда, поради следното:

2.1. Към фактура № 20...02048/03.09.2012 г. с ДДС 1 870.54 лв. и предмет XPS 79.26 куб. м. има приложен приемо-предавателен протокол от 01.09.2012 г. за XРS 79.26 куб. м.; ЧМР с изпращач F. H., Гърция, превозвач "Нино 2009" ЕООД, получател "Антъни груп-СМ" ЕООД, в което в кл. 24 е положен печат и подпис за "Дени ДФ" ООД, удостоверяващи получаване на стоката на 01.09.2012 г., фактура № 36/31.08.2012 г., издадена от "Нино 2009" ЕООД на "Антъни груп-СМ" ЕООД за транспортна услуга Гърция - България. Така представените документи установяват предаване и приемане на стоките от доставчика и издател на фактурата "Антъни груп-СМ" ЕООД на ревизираното дружество "Дени ДФ" ООД. Само поради това, че в кл. 24 на ЧМР не е посочено, че стоката е получена от "Дени ДФ" ООД в гр. М., където се намира, неговата складова база, не следва да се откаже на получателя правото на приспадане, противно на приетото от административния съд. Органите по приходите не оспорват осъществените ВОП от доставчика. Според заключението на вещото лице по фактурите за транспорт на същия с влязъл в сила РА е признато право на данъчен кредит.

2.2. Чрез същите документи е установено получаването на стоките от жалбоподателя и по фактура № 20...01743/18.07.2012 г. с ДДС 424.32 лв. за доставка на 4 352 бр. тухли - приложен приемо-предавателен протокол от 17.07.2012 г., протокол за ВОП № 520/23.07.2012 г. на "Антъни груп СМ" ЕООД за доставка от K. N. G. Ceramics S. A. на тухли 4 352 бр. по фактура № 3138/18.07.2012 г.; фактура № 3138/18.07.2012 г., ЧМР с изпращач K. N. G. Ceramics S. A., превозвач "МИК Транс" ЕООД и получател "Антъни груп СМ" ЕООД. В кл. 24 за получател е положен подпис и печат на "Дени ДФ" ООД, фактура № 906/20.07.2012 г., издадена от "МИК Транс" ЕООД на "Антъни груп СМ" ЕООД за транспортна услуга Гърция - България с транспортно средство А 44-40 КС/А 05-45-ЕК, вписано във фактурата и в ЧМР.

2.3. Към фактура № 20...01965/18.08.2012 г. с ДДС 1278.25 лв. е приложен приемо-предавателен протокол, протокол за ВОП на "Антъни груп СМ" ЕООД за доставка от K. N. G. Ceramics S. A по фактура № 3867/16.08.2012 г., фактура № 3867/16.08.2012 г., издадена от K. N. G. Ceramics S. A на "Антъни груп СМ" ЕООД с вписано в нея транспортно средство СА 9139 ВТ/ С 3666 ЕК, международна товарителница /ЧМР/ с изпращач K. N. G. Ceramics S. A и получател "Антъни груп СМ" ЕООД, превозвач "Gopet" ЕООД с посочените транспортни средства. В кл. 24 има подпис и печат на "Дени ДФ" ООД, дата 17.08.2012 г. и подпис на О. М., фактура № 164442/17.08.2012 г., издадена от "Гопет транс" ЕООД на "Антъни груп СМ" ЕООД, с предмет транспортна услуга България - Гърция.

2.4. Към фактура № 20.. 01665/05.07.2012 г. с ДДС 2 655.55 лв. с предмет 4 032 бр. тухли с ед. цена 0.37 лв., 4 352 бр. тухли с ед. цена 0.40 лв. и ХРS 84.65 куб. м. е приложен приемо-предавателен протокол от същата дата; протокол за ВОП № 330/30.06.2012 г. на "Антъни груп СМ" ЕООД за доставка от F. H. S. A. по фактура № 3780/30.06.2012 г. на ХРS 84.65 куб. м.; фактура № 3780/30.06.2012 г., издадена от F. H. S. A. на "Антъни груп СМ" ЕООД; протокол за ВОП от 08.07.2012 г. на "Антъни груп СМ" ЕООД за доставка от C. K. S. A. по фактура № 933/03.07.2012 г. на 4 352 бр. тухли; фактура № 933/03.07.2012 г. за 4 352 бр. тухли, издадена от C. K. S. A. на "Антъни груп СМ" ЕООД, ЧМР към фактурата /четливо/ с положен печат и подпис за "Антъни груп СМ" ЕООД в кл. 24; протокол за ВОП от 07.07.2012 г. на "Антъни груп СМ" ЕООД за доставка от C. K. S. A. по фактура № 930/02.07.2012 г. на 4 352 бр. тухли; фактура № 930/02.07.2012 г. за 4 352 бр. тухли, издадена от C. K. S. A. на "Антъни груп СМ" ЕООД, ЧМР към фактурата /четливо/ с положен печат и подпис за "Антъни груп СМ" ЕООД в кл. 24. Обстоятелството, че в кл. 24 на ЧМР не е посочено, че стоките са превозени и получени от "Антъни груп СМ" ЕООД в А., където се намира неговата складова база, и не са представени транспортни документи, установяващи транспортирането им от А. до М., т. е. от складова база на доставчика до складова база на получателя, според настоящия съдебен състав не обосновава извод за липса на доставка по тази фактура.

2.5. Към фактура № 30...618/07.07.2012 г. с ДДС 1 256.83 лв. с предмет тухли с различна ед. цена е приложен приемо-предавателен протокол от 07.07.2012 г. Към нея от доставчика са представени същите документи, както към фактура № 1665/05.07.2012 г. - протоколи за ВОП, фактури от K. N. G. Ceramics S. A. за доставки на тухли и ЧМР към тях с получател "Антъни груп СМ" ЕООД и превозвачи "М. Т." и "Р. Т.". В кл. 24 на ЧМР е налице подпис и печат на "Антъни груп СМ" ЕООД, но не е посочено населеното място, където е получена стоката.

2.6. Към фактура № 20...01778/24.07.2012 г. с ДДС 876.59 лв. с предмет тухли е представен приемо-предавателен протокол от 24.07.2012 г., протоколи за ВОП, фактури от K. N. G. Ceramics S. A. за доставки на тухли и ЧМР към тях с получател "Антъни груп СМ" ЕООД и превозвач "Р. Т.".

2.7. Към фактура № 20...01065/08.03.2012 г. и фактура № 1066/08.03.2012 г. /ДДС 4 593.95 лв. и 133.37 лв./ са представени приемо-предавателни протоколи, фактури за доставка на желязо и кангал от "Т. К." 77 ЕООД на "Антъни груп СМ" ЕООД и приемо-предавателни протоколи за предаване и приемане на стоките от "Т. К." 77 ЕООД на "Антъни груп СМ" ЕООД., както и към фактура № 20...0243/12.10.2011 г. с ДДС 166.67 лв. и фактура № 20.. 0244/12.10.2011 г. с ДДС 4 297.27 лв., които също са за доставки на желязо. Към фактура № 20...01873/04.08.2012 г. с ДДС 402.56 лв. е представен приемо-предавателен протокол.

2.8. За д. п. м. декември 2011 г. с РА е отказано право на приспадане в общ размер 1 300.46 лв. по фактура № 20...0785/19.12.2011 г. с ДДС 322.87 лв. и по фактура № 20.... 0845/24.12.2011 г. с ДДС 327.36 лв. /общо 650.23 лв./ веднъж в размер на 650.23 лв., поради това, че по фактурите два пъти е упражнено право на данъчен кредит, и втори път, поради това, че същите не са представени от ревизираното дружество. Както е посочил и съдът в своето решение, това, че по посочените фактури двукратно е ползван данъчен кредит е установено и от вещото лице по назначената ССЕ, поради което законосъобразно е отказан с РА в размер на 650.23 лв. Не е вярно обаче, че двете фактури не са представени нито в ревизионното производство, нито в съдебното производство. Фактура № 20.... 0845/24.12.2011 г. с ДДС 327.36 лв. и предмет 8 928 бр. тухли се намира на л. 4448 от т. 15 и към нея е приложен приемо-предавателен протокол от 19.12.2011 г. /л. 4449 от т. 15/ за предаване и приемане на 8 928 бр. тухли. Фактура № 20...0785/19.12.2011 г. с ДДС 322.87 лв. и предмет тухли 2 260 бр. и 3 200 бр. е приложена на л. 4450 от т. 15 и към нея е приложен приемо-предавателен протокол от 19.12.2011 г. /л. 4451 от т. 15/. Обстоятелството, че документите са представени в хода на ревизионното производство, се потвърждава от факта, че са коментирани на л. 150 /стр. 63/ от РД, а вещото лице ги е проверило и описало с данъчна основа, ДДС и вид на стоката, както в основното, така и в допълнителното заключение. Същото при разпита си в открито съдебно заседание е заявило, че е работило само по материалите, съдържащи се в делото.

Следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит по изброените фактури /по фактура № 20...0785/19.12.2011 г. и по фактура № 20... . 0845/24.12.2011 г. общо 650.23 лв./. Не се оспорва от органите по приходите това, че доставчикът "Антъни груп СМ" ЕООД е разполагал са достатъчно наличности на стоки от съответния вид, описани във фактурите, а и това се потвърждава от заключението на вещото лице по назначената ССЕ, дадено въз основа на проверените счетоводни документи на посоченото дружество. Според експертизата сметка 304 "Стоки" е заведена количествено и аналитично по видове стоки като общо са заведени над 1 000 вида артикули /стоки/. В табличен вид експертът е проследил движението на стоките по сметка 304 по номенклатури /наименование на стоките/, количество, постъпване и изписване във връзка с продажби и е дал заключение за това, че по счетоводни документи доставчикът е разполагал с необходимите количества от съответните видове стоки, описани във фактурите, издадени на жалбоподателя. Основателно се твърди в касационната жалба също така, че придобитите стоки са свързани с осъществяваната от ревизираното дружество дейност "търговия със строителни материали", както и че ревизиращият екип не оспорва осъществяването на облагаеми доставки от жалбоподателя с тези стоки. На л. 21 от решението на решаващия орган е посочено следното: "В случая не се спори, че "Дени ДФ" ООД е получател на материали, свързани с неговата икономическа дейност. Спорният въпрос е кой е доставил материалите и дали това е въпросната фирма - пряк доставчик. Непредставянето на годни доказателства за закупуването и транспортирането на материалите обосновава извод за невъзможност тези дейности да са осъществени от съответната фирма - доставчик". Въпреки това от страна на жалбоподателя са представени по делото фактури за осъществени от него доставки, описани от вещото лице в неговото заключение, а в хода на ревизията са представени поисканите от ревизираното дружество инвентаризационни описи. Липсата на товарителници и пътни листове, доказващи транспортиране на строителните материали от склад на доставчика до склад на получателя към фактурите, по които ЧМР не доказват получаване на стоките от жалбоподателя, не е достатъчно, според настоящия съдебен състав, да обоснове извод за неправомерно упражнено право на данъчен кредит /В този смисъл т. 2 от диспозитива на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 вр. т. 19 относно притежаването от доставчика на подходящо за доставките превозно средство/.

Решението е правилно в частта му, в която е потвърден РА, с който е отказано право на данъчен кредит по останалите фактури, издадени от "Антъни груп СМ" ЕООД, поради следното:

Фактура № 20...01190/02.04.2012 г. с предмет 25 252.53 кг. желязо данъчна основа 25 000 лв. и ДДС 5 000 лв. е представена както от жалбоподателя, така и от доставчика. Към нея няма приложени документи, установяващи предаване и получаване на стоката, но отново двете страни представят ДКИ към тази фактура № 20.... 01664/05.07.2012 г. с което се коригират ДО и дължимия ДДС на 15 985.83 лв. и ДДС на 3 197.17 лв. Правилно е решението на първоинстанционния съд в частта му, в която е отказано право на приспадане по фактура № 20...01190/02.04.2012 г. в размер на 5 000 лв. Упражняването на правото на приспадане не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура, а се ограничава до действително дължимите данъци, тези, отговарящи на облагаема сделка /т. 13 и т. 17 от решение на СЕО по дело С-342/87 "G. H."/, т. е. само фактурата не е достатъчна като доказателство за осъществяването на доставката. Допусната е фактическа грешка в таблицата на стр. 68 от РД, където е посочено, че за д. п. се отказва право на приспадане по фактура № 20.... 01664/05.07.2012 г. в размер на 2 655.55 лв., тъй като това е данъкът по фактура № 20...01665/05.07.2012 г. Поради липсата на други документи, установяващи доставката на стока /желязо 21 609.66 кг./ с оглед изложеното по-горе правилно е отказано право на приспадане и по фактура № 20.... 0116/24.09.2011 г. в размер на 4 285.92 лв.

Правилно е отказано право на приспадане и по фактура № 10...028/15.09.2011 г. в размер на 4 922.39 лв. Предмет на фактурата е доставка на желязо 23 465.63 кг и тухли - 4 352 бр. Към фактурата липсва протокол, установяващ предаването и приемането на стоките, а приложените документи, които вещото лице е обсъдило - фактура № 5303/15.09.11 г., издадена от "Трайков транс" ЕООД към "Антъни груп СМ" ЕООД, за транспортна услуга от Гърция до България, ЧМР с изпращач H. H., Гърция и получател "Т. К." с транспортно средство РВ 2751 ЕН и вид на стоката стомана 38 880 кг., не могат да бъдат обвързани с предмета и получателя по тази фактура.

Към фактура № 20...01699/14.07.2012 г. няма представен документ, доказващ предаване и приемане на стоките /тухли и итонг/. Представени са от доставчика протокол за ВОП и фактура от K. N. G. Ceramics S. A. за доставки на тухли и абсолютно нечетливо копие на ЧМР, както и фактури, издадени от на "Антъни груп СМ" ЕООД за доставки на итонг, в които обаче е посочено, че блокчетата итонг следва да се доставят до склад на "Бул М. .....7" ЕООД на ул. "Ж." ..№... в гр. П. и до склад в гр. С. на ул. "Б. шосе". Описаните документи не могат да се обвържат с фактура № 20...01699/14.07.2012 г.

По останалите фактури доставчикът отново е представил протоколи за ВОП и фактури от доставчици от Гърция, но ЧМР към тях, както е посочил и съдът, са абсолютно нечетливи, не могат да се обвържат с транспортните средства и стоките, описани във фактурите, и не доказват получаване на стоките от жалбоподателя.

Така изложените съображения обосновават извод за неправилност на оспореното решение, поради неправилно приложение на материалния закон в частта му, в която е отхвърлена жалбата против РА относно отказано право на данъчен кредит по описаните в т. 2 /от 1 до 8/ фактури, издадени от "Антъни груп СМ" ЕООД, в общ размер 18 606.13 лв. Макар в РД и в потвърждаващото го решение на решаващия орган да са изложени мотиви за това, че разходите по фактурите, издадени от "Антъни груп СМ" ЕООД, по които е отказано право на данъчен кредит, не се признават на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО, с тях не е преобразуван ФР за 2011 г. и 2012 г. и за 2011 г. не е установен допълнително дължим корпоративен данък и лихви във връзка с тези непризнати разходи. На стр. 96 от РД е посочено, че с подадената ГДД по чл. 92, ал. 1 ЗКПО с вх. № 900И0004444/21.02.2012 г. за 2011 г. са декларирани общо приходи в размер на 846 693.11 лв. и общо разходи - 802 233.96 лв., данъчен финансов резултат - данъчна печалба 44 459.15 лв. Приходите са увеличени от ревизиращия екип със сумата от 1 041.67 лв., представляващи неотчетени такива от продажби, неотразени в дневника за покупките, и са определени в размер на 847 734.78 лв., а разходите са приети в декларирания от дружеството размер - 802 233.96 лв. Данъчната основа е определена в размер на 45 500.82 лв., а дължимият корпоративен данък в размер на 4 550.08 лв. Установено е също така, че декларираният корпоративен данък в размер на 4 445.91 лв. е внесен ефективно и остава дължим корпоративен данък за 2011 г. в размер на 104.17 лв. със законната лихва за забава.

В останалата му част като правилно и законосъобразно решението следва да бъде оставено в сила. На страните за двете съдебни производства на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК се следват разноски, определени съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Юрисконсултското възнаграждение на ответника за касационната инстанция се определя по реда на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение