Решение № 9401 от 13.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10614/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба кмета на кметство [населено място], подадена чрез процесуален представител адв.Демирева срещу Решение 149 от 31.07.2020 г., постановено по адм. дело 129/2020 г. по описа на Административен съд Сливен , с което по жалба на Д. Петрова е отменена издадена от касатора Заповед 33 от 09.03.2020 г. за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Претендират се разноски за тази инстанция. Ответникът Д. Петрова, чрез адв. Сивов, оспорва касационната жалбата в писмен отговор и защита. Претендира разноски за касационната инстанция. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Заповед 33 от 09.03.2020 г., издадена кмета на кметство с . [населено място], Община Сливен, на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл.108,ал.1 ЗДСл, във връзка утвърдено длъжностно разписание на Общинска администрация- Сливен със Заповед РД 15-1425/11.07.2017г. на кмета на Община Сливен, с която е прекратено, считано от 10.03.2020 г. служебното правоотношение на Петрова , на длъжност [длъжност] в кметство [населено място]. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт, като издаден в противоречие с материалния закон и с неговата цел, при превратно упражняване на власт- т. е. при наличие на отменителните основания на чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е постановил съдебния си акт след като е изяснил фактическата обстановка, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и верни правни изводи, които, в хипотезата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, настоящият съдебен състав изцяло споделя без да е необходимо да ги повтаря. След проведения съдебен контрол правилно е прието от решаващият съд, че оспорената пред него заповед на кмета на кметство село [населено място] за прекратяване на служебното правоотношение с Петрова . е незаконосъобразен административен акт, издаден в нарушение на посоченото в него правно основание - чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Съгласно структурните промени в Община- Сливен ,заеманата от жалбоподателката преди първоинстанционния съд длъжност- [длъжност]-не съществува вече в длъжностното разписание на съответната администрация/ като нормативно определена позиция/- но продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания. Обоснован е извода, че в случая е нарушена и целта на закона- непосредствено преди възстановяване на Петрова на длъжността от която незаконно е отстранена- е извършена промяна- единствено в село [населено място] от 44 населени места в Община Сливен е закрита длъжността [длъжност]/с функции, цели и задачи, подробно описани от съда, основна част от ежедневното функциониране на кметството / и е разкрита нова такава- за юрисконсулт. Въз основа на цялостен анализ и сравнение на различни длъжности в общинската администрация, обоснован е извода на съда, че нецелесъобразно е премахване на действаща, изпълнена със съдържание длъжност в кметството и заместването й с такава за юрисконсулт , без реално функциите на същата да бъдат ползвани от кметство [населено място]. Процесуалното представителство, методическото и правно обслужване на всички кметства, включително и село [населено място] е осъществявано от двата отдела на Правна дирекция в Община Сливен. При това положение правилно решаващият съд е приел, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е в противоречие с материалния закон, тъй като не са налице предпоставките по цитираната норма за съкращаване на длъжността, което я прави незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Обоснован е и изводът на съда, че оспорения административен акт е незаконосъобразен и на основание чл. 146, т. 5 АПК. Налице е несъответствие с целта на закона, тъй като предоставеното на административния орган публично субективно право е упражнено не за осъществяване на интереса, за който е установено от закона. При тези данни по делото като е приел жалбата на Петрова за основателна и е отменил процесната заповед на кмета на кметство [населено място] за прекратяване на служебното му правоотношение АС Сливен е постановил правилно решение, в съответствие с приложимия закон, което следва да бъде оставено в сила. Правният резултат по спора обуславя основателност на искането на ответника по касация за присъждане на направените в настоящето производство разноски в размер на 1 200 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно представените писмени доказателства договор за правна защита и съдействие 27371 от 08.08.2020 г. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,