Решение № 3692 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10761/2012 г.

Решение № 3692 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10761/2012 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Васко Първанов Христов от с. Горско Сливово, община Летница, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Детелина Сотирова, против решение № 4145/18.07.2012 г., постановено по адм. дело № 916/2012 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 7-ми състав с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1834 от 02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че неправилно е прието, че процесното писмо е издадено в съответствие с административнопроизводствените правила, независимо, че последните налагат прецизно установяване от страна на административния орган на всички релевантни факти, в т. ч. и на размера на заявените площи, определени като недопустими за подпомагане поради нестопанисване. Касаторът сочи, че не е имал възможност да участва и да се запознае с резултатите от извършените му проверки на място. Претендира отмяна на решението и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника си юрисконсулт Павлина Георгиева, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК, представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 4145/18.07.2012 г. постановено по адм. дело № 916/2012 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 7-ми състав е отхвърлена жалбата на Васко Първанов Христов, срещу уведомително писмо изх. № 02-280-6500/3271/02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С последното е отказано финансово подпомагане на жалбоподателя по подаденото от него Общо заявление за плащания на площ за кампания 2010 г. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. Отбелязано е, че съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. В чл. 51 от Регламент № 796/2004 г. на Комисията относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, е предвидено намаление или изключване на помощта в случаи на наддеклариране. Според посочения Регламент в такива случаи, когато разликата между декларираната за подпомагане площ, надвишава допустимата за подпомагане с повече от 50%, помощта бива отказана за въпросната календарна година и се налага санкция за бъдещ период, като в срок от 3 години сумата се приспада при евентуални бъдещи плащания от страна на ДФЗ. За изясняване на релевантните по делото факти е допусната съдебно-техническа експертиза, по данни от която посочените от ДФЗ като недопустими площи за подпомагане по СЕПП, са такива в действителност, а оттам и процента на наддеклариране възлиза на 69 /при 8.65 ха недопустими, от общо декларирани 13.76 ха/. Предвид установеното от фактическа страна е направен правилен краен извод, че в случая не се установяват допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила и обективираните в процесното уведомително писмо, отказ от финансово подпомагане и наложена санкция за бъдещ период в размер на 1 582.48 лв, са в съответствие с приложимия материален закон. Постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти, в резултат на което и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е направил обосновани констатации за наличието на недопустими за подпомагане площи, при процент на наддекларирането надвишаващ 50%. Поради това и съобразно чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., правилно на касатора е отказано изцяло подпомагане по подаденото от него заявление. В действителност, в решението в тази му част, наместо цитирания текст е посочен чл. 51 от отменения Регламент /ЕО/ № 796/2004 на Комисията от 21.04.2004 г., което обаче не съставлява самостоятелно основание за отмяната му, с оглед правилността на направения краен извод за законосъобразността на обжалвания административен акт. Също на основание чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., правилно на жалбоподателя е наложена санкция за бъдещ период по СЕПП в размер на 1 582.48 лв, определена с оглед разликата между заявената площ и площта, която би била допустима за подпомагане. Изслушаното по делото заключение по допуснатата съдебно-техническата експертиза, изцяло потвърждава размера на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП, а оттам и че административният орган правилно е приложил материалния закон, като не е отпуснал исканата помощ и е наложил санкция за бъдещ период. Правилни и в съответствие със закона са изводите на съда във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, съгласно който РА намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. В конкретния случай по заявлението на Васко Първанов Христов е извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не проверка на място, която се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5% от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Резултатите от тази проверка са потвърдени от независим експерт, като липсва каквото и да било основание да не бъдат възприети от съда. По изложените съображения съдът приема, че съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение