Решение № 5290 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 122/2021 г.

Решение № 5290 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 122/2021 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

"Знамената" ЕООД и "Т. Б. 2006" ЕООД обжалват Решение № 1572/28.10.2020 г. по адм. дело № 1256/2020 г. на Административен съд – В., с което е отхвърлен искът им с правно основание чл. 256, ал. 1 АПК за осъждане на главния архитект на община В. да им връчи заверено за вярност Разрешение за строеж № 66/05.05.2020 г.

Ответникът – главният архитект на община В., е на становище за правилност на съдебното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на оспорването.

Касационната жалба е допустима и основателна. Атакуваното решение е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

1. Съжденията на първостепенния съд, съдържащи оценката, че в Определение № 12081/29.09.2020 г. по частно адм. дело № 9041/2020 г. (с което е отменено предходно прекратително определение на същия състав на АС – В. по предявения иск) ВАС е подменил предмета на иска, освен неуместни и неправилни, са и недопустими. Предметът на делото е очертаният в съдебния акт на касационната инстанция, който е окончателен, а дадените с него указания са задължителни за по-долния съд – вж. ненуждаещото се от допълнителна интерпретация правило на чл. 235, ал. 2 АПК.

1. При констатацията, че строителното разрешително е влязло в сила на 26.05.2020 г. и подлежи на заверяване, в противоречие със закона административният съд е отрекъл основателността на иска, позовавайки се на липсата на елемент от фактическия му състав – именно отсъствието на заверка, която представлявала административна услуга и препятствала извършването на фактическото действие по връчване на РС.

а. В качеството им на възложители касаторите са сезирали административния съд с искане за защита против твърдяно бездействие за извършване на фактическо действие – връчване на РС със заверка за влизането му в сила. Както е приел ВАС в цитираното определение, заверката за влизане в сила на РС няма самостоятелно значение и не представлява административен акт или административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" ДР ЗА, отказът за извършването на която би подлежал на отделен съдебен контрол. Това тълкуване обвързва първоинстанционния съд и настоящия състав при проверката на обжалваното решение – арг. чл. 235, ал. 2 и чл. 224 вр. чл. 236 АПК. В противоречие с него са тъждествените с първоначалното прекратително определение разсъждения на съда относно квалификацията на заверяването на РС като административна услуга.

б. Неправилността на решаващите изводи на административния съд е обусловена от придадената на заверката правна значимост.

След като удостоверяването на стабилизирането на РС не попада в обхвата на административните актове или услуги, за преодоляването на последиците от бездействието на органа не е необходимо предварително успешно провеждане на отделно съдебно производство, в което да се установи дължимостта от заверка на РС. З. на издателя на РС произтича пряко от чл. 3, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и предхожда връчването на административния акт, т. е. заверката е елемент от фактическия състав на защитата чрез осъдителния иск по чл. 256 АПК, чиято цел е да наложи на органа извършването на фактическото действие по връчване на разрешителното. Затова тя следва да се преценява преюдициално по повод съществуването на пораждащите факти на заявеното субективно право.

в. В разгледания контекст и при установяването на съда, че са налице предпоставките за влизане в сила на РС и съответно за удостоверяването му – чл. 3, ал. 2 от наредбата, той е трябвало да признае за възникнало и неизпълненото задължение на издателя на РС да го връчи на оспорващите, вместо да отрича търсената защита, основавайки се на неправомерното бездействие на органа да извърши обуславящото действие по заверката на административния акт.

1. а. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и решаването на делото по същество - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК. Предявеният пред административния съд иск по чл. 256 АПК е основателен и административният орган ще бъде осъден да извърши дължимото действие в определен от съда срок в съответствие с ал. 3 на текста.

б. Основателността на касационното оспорване е условие за възстановяване в полза на касаторите на своевременно заявените пред двете инстанции и платени разноски съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение