Решение № 16872 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2912/2013 г.

Решение № 16872 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2912/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 6452 от 30.11.2012 г., постановено по адм. д. № 2875/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Кирил Йорданов Тодоров не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил писмо № 06-2-001-6500/4 от 14.03.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", постановено по искане за достъп до обществена информация по заявлението на Кирил Тодоров за периода 2007 - 2012 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че е формиран мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация за периода 2007 г. -2010 г., а предоставената такава за 2011 г. и 2012 г. не е съобразена със заявлението и с изискванията на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Със заявление от 03.02.2012 г. Кирил Тодоров е поискал да му бъде предоставен достъп до обществена информация, а именно годишните отчети по чл. 15, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за периода от 2007 г. до момента на подаване на заявлението в т. ч. предмета на исканата информация по всяко заявление и каква част от същата е предоставена. С оспореното писмо изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е предоставил извлечение от регистъра на заявленията за достъп до обществена информация за 2011 г. и за 2012 г. като се е позовал на чл. 29, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители и е посочил, че разпоредбите на Закона за администрацията са неприложими за фонда. В писмото не са изложени фактически и правни основания, обосноваващи отказа за предоставяне на исканата информация за периода 2007 - 2010 г. При така установената фактическа обстановка изводът на Административен съд София - град за формиран мълчалив отказ за достъп до информация за посочения период е законосъобразен и обоснован. След като задълженият субект е бил сезиран със заявлението по чл. 24 от ЗДОИ, то същият е бил длъжен да постанови решение в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Законосъобразен е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ императивно определя изискуемото съдържание на решението за отказ. Според правилото на чл. 38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, с акт, в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация. Още повече, и в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ, за него съществува задължение да издаде решение, с което да се произнесе по направеното искане. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ е правилен. Доводите в касационната жалба, че задълженият субект не дължи предоставяне на достъп до обществена информация за периода 2007-2010 г., като се позовава на разпоредбата на чл. 29 от Закона за подпомагане на земеделските производители и Закона за администрацията, не обосновават законосъобразността на мълчаливия отказ. Ако административният орган е счел, че достъпа е недължим, то е следвало да изложи фактическите и правните основания за това в административният акт, като същите не могат да бъдат излагани и допълвани в съдебно заседание от процесуалния представител на задължения субект, както и с касационната жалба. Твърдението, че в деловодната система на Държавен фонд "Земеделие" от 2011 г. се поддържат код и класификатор на заявленията за достъп до обществена информация не обосновава законосъобразността на мълчаливия отказ, нито непълното предоставяне на исканата информация за 2011 г. и 2012 г. Законосъобразно съдът се е позовал на нормата на чл. 15, ал. 2 от ЗДОИ, съгласно която всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт изготвя годишен отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация, който включва и данни за направените откази и причините за това. Годишният отчет е част от ежегодните доклади по чл. 62, ал. 1 от Закона за администрацията. Обстоятелството дали Държавен фонд "Земеделие" е бил длъжен да изготвя доклад по чл. 62 от Закона за администрацията е неотносимо към изискването към задължения субект да изготви годишен отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация, който включва и данни за направените откази и причините за това, което задължение императивно е установено със ЗДОИ. На заявителя е предоставена информацията, включваща извлечение от регистъра на заявленията за достъп до обществена информация, но не и данни за направените откази и причините за това, каквото е изискването на закона. С оглед разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗДОИ, съгласно която органите и техните администрации са длъжни да публикуват ежегодно на интернет страницата информация достъпна за гражданите, съдът правилно е приел, че информацията на заявителя е обществена и следва да бъде предоставена и да съдържа данните по чл. 15 от ЗДОИ. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и становищата на страните и е достигнал до законосъобразен и обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. В касационната жалба не се сочат каквито и да било допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,