Решение № 2931 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10592/2017 г.

Решение № 2931 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10592/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Св. Св. Козма и Дамян - ИППИМП" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу решение № 2640 от 20.04.2017 г., постановено по адм. дело № 6587/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град, второ отделение, 35 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и на процесната писмена покана, респ. връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Столична здравноосигурителна каса, чрез служителя с юридическо образование П. И., поддържа теза за законосъобразност на решението и моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на "Св. Св. Козма и Дамян - ИППИМП" ЕООД гр. С. срещу писмена покана изх. № 29-05-21 от 27.05.2014 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса. Настоящият тричленен състав на Върховия административен съд приема, че оспореното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено от компетентен състав в пределите на правораздавателната власт, при надлежно сезиране с жалба, която отговаря на положителните предпоставки за разглеждане на спора по същество и отсъствие на отрицателни такива. В съдебното заседание, състояло се на 7.02.2018 г., касационният жалбоподател е релевирал оплакване в смисъл, че съдът не е преценил, че проверяващият екип е излязъл извън правомощията му, визирани в заповед № РД-18-695 от 21.05.2014 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса. В писмените бележки от 13.02.2018 г., е посочена заповед № РД-18-504 от 15.04.2014 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса. Съдът съобразява втората заповед, тъй като тя се съдържа на лист 16 от първоначалното дело. В заповед № РД-18-504 от 15.04.2014 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса задачата на проверката е формулирана така: "Контрол по изпълнение на броя на определените специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности за II тримесечие на 2013 г. ". Видно от протокол за неоснователно получени суми № ФВ-117 от 16.04.2014 г., проверяващият екип, определен в заповедта, е статуирал в пределите на така поставената задача, а писмена покана изх. № 29-05-21 от 27.05.2014 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса е издадена за превишения на определения брой СМД и стойност на МДД за II тримесечие на 2013 г. При така ясно определената в заповед № РД-18-504 от 15.04.2014 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса задача и посочен в тези мотиви обхват на извършената проверка, визираното оплакване на касатора е неоснователно, а цитираната от него съдебна практика е неприложима към настоящия спор. Така изложените съображения налагат изводи, че при проведеното административно производство не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което по силата на чл. 146, т. 3 АПК представлява отменително основание. Първоинстанционният съд правилно е стигнал до същия извод. Съществено нарушение на административнопроизводствените правила е налице, когато в административното производство е засегнато правото на защита на страната, каквото нарушение в случая не е констатирано. Изводите на съда относно фактическата обстановка кореспондират със събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и с оглед релевантността им към спорните правоотношения. За изясняване на последните са били назначени и изслушани две съдебно-счетоводни експертизи, като първата, която е била оспорена от жалбоподателя, не е била съобразена. Правилно и с оглед на изчисленията, съдържащи се в основното заключение на вещото лице Цаканска, съдът е приел, че за второ тримесечие на 2013 г. "Св. Св. Козма и Дамян - ИППИМП" ЕООД е извършило превишение на броя на СМД бл. МЗ-НЗОК № 3 с 38 броя на стойност 646 лв., на СМД бл. МЗ-НЗОК № 3А с 9 броя на стойност 191.70 лв. и на стойността на МДД бл. МЗ-НЗОК № 4 с 803.66 лв., възстановяването на които суми се претендира с писмена покана изх. № 29-05-21 от 27.05.2014 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса. При изчисленията са взети предвид медицински направления позволени и медицински направления за компенсиране (брой), както и МДД позволени и МДД за компенсиране (стойност), съгласно изискванията на чл. 7 и чл. 8, ал. 4 от Правилата за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с Решение № РД-НС-04-3 от 14.01.2013 г. на Надзорния съвет на НЗОК, изм. и доп. с Решение на Надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-29 от 8.03.2013 г. В мотивите към съдебния акт изрично е посочено, че по делото не е установено, че през следващите тримесечия на 2013 г. превишението, допуснато през второ тримесечие на 2013 г., да е било компенсирано. Оплакването на касатора, което е в смисъл, че превишението на броя на СМД и стойността на МДД не е установено на годишна база, а само за второ тримесечие на 2013 г., не кореспондира с цитираните мотиви на съда, които са в съответствие със съдебно-счетоводната експертиза. Освен това съдът правилно е отразил в мотивите, че не се установява неусвоен размер на медицински дейности през първо и четвърто тримесечия на 2013 г. В тази връзка следва да бъде съобразено също така, че от основното заключение на вещото лице Цаканска става ясно, че казаното се отнася и за трето тримесечие на 2013 г. - т. т. 1.6 и 1.8 от заключителната част. Съдът не е съобразил, че с Решение на Надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-29 от 8.03.2013 г. са приети Правила за изменение и допълнение на Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ за 2013 г., като нормата на чл. 8, ал. 3 от Правилата е добила следната редакция: "Неусвоените брой/стойности за СМД и МДД от ИМП от предходното тримесечие могат да бъдат усвоени през текущото тримесечие с изключение на тези, неусвоени през четвърто тримесечие". Тази разпоредба е била приложима през процесното тримесечие. При липса на неусвоени регулативни стандарти през първото тримесечие на 2013 г., крайният извод относно превишението на броя на СМД и стойността на МДД през второ тримесечие на 2013 г., не се променя. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за неизпълнение на чл. 37 и чл. 38 от индивидуален договор № 223216 от 11.02.2012 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, чието действие е продължено с допълнителни споразумения, включително и от 9.02.2013 г. Текстът на чл. 40, ал. 1 от договора предвижда задължение на изпълнителя да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Заплащането на посочените средства представлява реално претърпяна от Здравната каса щета, тъй като тя осъществява разходи извън предвидените в бюджета й за конкретния изпълнител на медицинска помощ, които разходи следва да покрива от други източници. Отговорността се реализира на плоскостта на неизпълнението на конкретния договор и произтичащите от това неизпълнение вредни последици за бюджета на СЗОК/НЗОК. Без значение е с какви средства е разполагал възложителят в края на тримесечието или на календарната година, след като изпълнителят не е направил искане за увеличаване на броя на СМД и стойността на МДД по реда на чл. 39 от индивидуалния договор. Неизправният изпълнител не може да черпи права от своето противоправно поведение под предлог, че в Здравната каса все още са останали средства. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, решаващият състав на Административен съд - С.-град не е нарушил материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, на опитните правила и други подобни. Грешки от посоченото естество не са били допуснати при постановяване на оспореното решение. По изложените в тези мотиви съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, поради липса на касационни основания за отмяната му. С оглед изхода по спора и по аргумент на противното от текста на чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,