Решение № 8031 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9943/2014 г.

Решение № 8031 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9943/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 267/24.06.2014 г., постановено по адм. д. № 1112/2013 г., по описа на Административен съд Велико Търново /АСВТ/. С решението, по жалба на "Металимпекс" ООД, гр. Габрово е отменен Ревизионен акт /РА/ № 071300697 от 14.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден изцяло с Решение № 524/12.11.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно установен ДДС за довнасяне в размер на 11376,73 лв. и лихви в размер на 484,79 лв. по непризнати вътреобщностни доставки по фактури, издадени на "PIELO GROS" S. R. L., Румъния. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът погрешно приел реалност на доставката, като допуснал нарушение при преценка на доказателствата и тяхната доказателствена стойност, включително при неправилен извод за изхода от производството по чл. 193 ГПК. Не били съобразени данните от извършената проверка във VIES системата, не били съобразени нормите на Директива 2006/112/ЕО и практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по прилагането й. Поради това директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново моли решението да бъде отменено, а жалбата на "Металимпекс" ООД срещу РА - да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Ответникът по касация "Металимпекс" ООД невзема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба на Директора на дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна в съдебното производство. От фактическа страна АСВТ е установил, че ревизираното лице е отчело като вътреобщностни доставки /ВОД/ вписаните в 2 фактури сделки с румънския получател "PIELO GROS" S. R. L., Румъния с предмет феросилиций 65 - общо 72 тона. Към фактурите са били приложени в хода на ревизията процесните фактури, заедно с кантарни бележки за продукт феросилиций, инвойси /проформа фактури/ и ЧМР, банкови извлечения за плащане по фактурите, потвърдително писмо за получени 44 тона феросилиций 65, издадено от румънския получател с № 180/31.01.2013 г.; договори от 01.02.2013 г. и 13.02.2012 г., сключени между "Феро инвест" ЕООД и ревизираното лице /преходни доставки, съответно за 48 тона и 24 тона феросилиций 65/, фактури за извършени транспортни доставки. При тези доказателства АСВТ е приел, че са налице документите от първата група, регламентирани в чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС, а именно - документ за доставка - фактура, в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката. Правилно АСВТ е очертал рамките на правния спор до това налице ли са законовите предпоставки за признаване на вътреобщностна доставка, от една страна, по отношение изискването за представяне на достоверни документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, и от друга страна изпълнено ли е кумулативното изискване получателят да е регистрирано за целите на ДДС лице. Във връзка с първата група обстоятелства надлежно са обсъдени приложените CMR, които са подписани и подпечатани от изпращача, превозвача и получателя, с посочена дата и място на получаване на стоката. В откритото производство по чл. 193 ГПК са изслушани свидетелски показания на шофьорите, управлявали товарните автомобили с процесната стока. Въз основа на тях съдът е счел за установена истинността на представените ЧМР, и по-конкретно за доказана автентичността им, тъй като подписите в съответните клетки са положени от управителя на ревизираното лице за изпращач и от тримата шофьори, а подписите в колонките за получател - от съответния представител на румънското дружество на мястото на доставката в склад на дружеството - получател. Съдържанието на документите също е счетено от съда за истинско, тъй като е установено превозването до територията на Румъния на процесното количество феросилиций. Съдът е обсъдил задълбочено свидетелските показания по отделно и в тяхната съвкупност с останалия доказателствен материал, включително заповеди за командировка, пътни листи, списък на шофьорите, управляващи товарни автомобили, квитанции за платени такси. При тези изводи относно фактите, АСВТ правилно е счел, че е изпълнено изискването за документиране на доставките съгласно чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС. Законодателят е дефинирал понятието ВОД в чл. 7, ал. 1 ЗДДС като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От тази дефиниция могат да се изведат следните кумулативно дадени предпоставки, за да се признае, че е осъществен ВОД - доставчикът и получателят да са регистрирани за целите на ДДС и стоката да е пристигнала при получателя. Когато по безспорен начин са установени тези предпоставки, то за доставчика възниква задължение да начисли ДДС с нулева ставка на основание по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС са възприети две алтернативни предпоставки за установяване извършването на ВОД - транспортен документ или писмено потвърждение, че стоката е пристигнала при получателя в другата държава-членка. Смисълът, вложен в разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС за изискване за транспортен документ/писмено потвърждение означава, че в него следва да са налице всички реквизити, с които да се доказва изпращането, респ. получаването на стоката. В процеса е безспорно, че по отношение на всички доставки са изпълнени изискванията на чл. 45, т. 1, б. а от ППЗДДС, като са издадени фактури, в които е вписан идентификационния номер на получателя. След изхода от процедурата по чл. 193 ГПК, правилни са изводите на съда, че правото на разпореждане като собственик със съответната стока е надлежно прехвърлено на купувача. Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката /решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft/. Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС. Разпределението на доказателствената тежест в процеса се регулира изцяло от националното право и е в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции /т. 35 - 38 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft и т. 26 - 30 от решение на СЕС от 09.10.2014 г. по дело № С-492/2013 "Траум" ЕООД/. Съдът на ЕС е имал случай да приеме, че вменяването на задължение на ревизираното лице да представи убедително доказателство за физическото напускане на стоките на територията на държавата-членка не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията и поставя това лице в положение на несигурност /т. 51 от решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos/ в нарушение на основния принцип на правото на ЕС на правна сигурност, изискващ нормите да бъдат ясни и точни и прилагането им да е предвидимо за лицата. Спазването на този принцип се постига чрез регламентиране от националните власти на условията за освобождаване, вкл. чрез списък от документи, които следва да се представят на компетентните органи /чл. 45 ППЗДДС/. Не е в противоречие със съюзното право да се изисква от доставчика да вземе всички мерки, които могат разумно да се очакват от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама. В случай, че доставчикът е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена ВОД, е недопустимо впоследствие националните органи да го задължат да заплати ДДС върху тези стоки, когато доказателствата се окажат с невярно съдържание, без да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама /т. 68 от решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos/. Оспореният РА не съдържа мотиви и доводи за участие на ревизираното лице в данъчна измама. Нещо повече, най-актуалното тълкуване на разпоредбата на чл. 138, § 1 и чл. 139, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, дадено в решение на СЕС от 09.10.2014 г. по дело № С-492/2013 "Траум" ЕООД е в смисъл, че не допуска данъчната администрация да откаже възможността за упражняване на правото на освобождаване от ДДС поради това, че доставчикът не е доказал истинността на подписа на получателя в документите или представителната власт на лицето, подписало тези документи от името на получателя, при положение, че доказателствата, обосноваващи правото на освобождаване са в съответствие със списъка на документи /чл. 45 ППЗДДС/ и тези доказателства първоначално са били приети от администрацията като обосноваващи доказателства. Правилно АСВТ е счел за неоснователни и съображенията на органите по приходите за това, че доставките са извършени на лице, което е било дерегистрирано по ЗДДС. При извършена проверка в информационния масив на НАП относно валидността на VIN номера на "PIELO GROS" S. R. L, VIN RO30390901, е установено, че дружеството е дерегистрирано за целите на ДДС на 01.02.2013 г., като отново е регистрирано на 19.08.2013 г. Тези обстоятелства не са били спорни в процеса. Независимо от това обаче, дерегистрацията е била отразена във VIES системата едва на дата 02.03.2013 г. При тези данни, АСВТ е правилно е счел, че установената фактическа обстановка е идентична с тази по делото Mecsek-Gabona - С-273/11 на ЕС. В решение по това дело Съдът на ЕС е приел, че освобождаването от вътреобщностна доставка по см. на чл. 138, § 1 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/88, не може да бъде отказано на продавача с единствения довод, че данъчната администрация на друга държава членка е пристъпила към заличаване на идентификационния номер по ДДС на приобретателя, което макар и да е станало след доставката на стоката, проявява действието си ретроактивно, от дата, предхождаща тази доставка. Освен това решение, междувременно е постановено и решение на СЕС от 09.10.2014 г. по дело Траум С-492/13. При тази задължителна съдебна практика, правилно е счетено, че доставчикът не би могъл, при полагане на дължимата грижа, да се снабди с актуална информация относно валидността на номера на купувача. По изложените съображения, решението на Административен съд - Велико Търново не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на Д"ОДОП" - София и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение