Решение № 11047 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8099/2009 г.

Решение № 11047 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8099/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Тодоринка Атанасова Гърдева, Вихрена Атанасова Гърдева и Кремена Атанасова Калчева - всички от гр. Русе, за отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК на влязло в сила решение № 3071 от 18.03.2008 г., постановено по адм. дело № 9123 от 2007 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение, с което е отменено решение № 7 от 06.07.2007 г. по адм. дело № 62 от 2007 г. на Административния съд - гр. Русе. В искането си молителите излагат доводи за наличие на основанията по т. 3 на чл. 239 АПК, като се базират на тълкувателно решение № 6 от 10.12.2008 г. на ОС на Върховния административен съд и твърдят, че това решение, в което Върховният административен съд заема становище в полза на гражданите, е акт на съд, който впоследствие е бил отменен, което дава основание да се иска отмяна на съдебното решение от страните, за които изходът е бил неблагоприятен. Ответникът - Агенцията за приватизация, не е взел становище по искането за отмяна. Върховният административен съд - петчленен състав, намира, че подаденото искане за отмяна е неоснователно по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Сочената от молителя като основание за отмяна т. 3 на чл. 239 АПК изисква постановеният съдебен акт да е основан на документ, който по надлежен съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд, който впоследствие е бил отменен. Настоящият случай не е такъв. Молителите считат, че е налице второто предложение на цитираната разпоредба, а именно акт на съд, който впоследствие е отменен, като за такъв акт сочат ТР № 6 от 2008 г. на Върховния административен съд. С това тълкувателно решение е отхвърлено искането на главния прокурор на Република България за издаване на тълкувателно решение по прилагането на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във връзка с § 22 от ПЗР на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. За да отхвърли искането, съдът е приел, че не е налице противоречива съдебна практика, тъй като наличието на четири съдебни решения, постановени в кратък период от време, предхождащи многобройни последващи решения с друго становище (това, което е застъпено в мотивите на тълкувателното решение), не дава основание да се приеме наличие на противоречива практика, което е основание за издаване на тълкувателно решение. Това, че с решението, чиято отмяна се иска, Върховният административен съд е застъпил противното становище, което е довело до неблагоприятен изход за молителите, не е основание за отмяна на решението, тъй като административният акт не е основан на акт на съд, който да е бил отменен, и изобщо не е налице хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК. Поначало следва да се отбележи, че тълкувателните решения имат за цел да осигурят точно и еднакво прилагане на закона; даваното с тях тълкуване е принципно и те са задължителни за съда, но те не могат да служат като основание за отмяна на постановени вече решения, които основания изрично са изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК. Предвид изложеното настоящият петчленен състав намира, че не са налице сочените основания за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК на влязлото в сила решение, поради което искането за отмяна следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,