Решение № 163 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6221/2007 г.

Решение № 163 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6221/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е реда на § 2 ал. 3 ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218и ГПК (отм.) и чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). "К" АД (ликвидация) - с. Г. Д. обжалва и иска да се отмени Решение от 31.07.2007 г. по гр.д. № 212/2007 г. на Монтанския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение от 21.01.2004 г. по гр.д. № 834/2001 г. на Районен съд гр. М. по уважения иск по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД на Т. Т., Л. Р. и И. М. срещу "К" АД/ в ликвидация/. държа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, отменителни основания по см. а чл. 218 б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражение от ответниците по касация. По подадената касационна жалба, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на релевираните основания за отмяна и е процесуално допустима в частта по уважения вещен иск по чл. 108 ЗС. В частта, с която въззивния съд се е произнесъл по уважения частичен иск за разликата над 31.20 лв. до заявения размер от 100 лв. на основание чл. 59 ЗЗД, обезщетение за неправомерно ползване на имота, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Касае се хипотеза, в която ищците са заявили частичен иск с цена на облигационната претенция общо 100 лв., поради което и обжалването на въззивното решение в тази част попада под ограничението за касационно обжалване по чл. 218а б. "а" ГПК (отм.) тъй като се касае до заявени самостоятелни/ макар и разгледани в едно дело/ облигационни претенции с цена на иска, за всяка една по отделно под сумата от 5000 лв. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС е оставил в сила решението на първата инстанция, по уважения ревандикационен иск на Т. М. Т., Л. М. Р. и И. Ж. М. срещу "К"АД/ в л. за установяване правото на собственост на земеделски имот- ливада от 1.5 дка в м."Р" имот № 101169 по КВС на землището на местността "Ж" гр. М., както и в частта по уважената облигационна претенция по чл. 59 ЗЗД в размер на сумата 31.20 лв. и отхвърлената разлика до заявения размер от 100 лв., след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че ищците се легитимират за собственици на реституираната земеделска собственост въз основа на решение на ПК, чиято материално-правна законосъобразност не буди съмнение при извършената проверка по пътя на косвения съдебен контрол. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Производството е по чл. 108 ЗС, инициирано по заявения ревандикационен иск от Т. М. Т., Л. М. Р. и И. Ж. М. срещу "К"АД с. Г.. Ищците са поддържат, че като наследници на Д. /Мито/ Ф. А., починал на 15.09.1962 г., са собственици на възстановена собственост по реда на ЗСПЗЗ с Решение на ПК- Монтана № 23 РГ/ 1997 г. в стари реални /възстановими/ граници на ливада от 1.500 дка, имот № 169 от масив 101 по съществуващи стари реални граници на землище махала " Ж. " на гр. М. и издаден констативен НА № 41/1998 г., който имот се владее без основание от ответника. Дружество "К" АД с. Г. Д. е противопоставило своя титул за собственост - от 10.08.1992 г. за покупка на основание проведен публичен търг на 7 бунгала, кухня, басейн - изпълнен на фаза изкоп, подземни и надземни комуникации по проект и 4 дка земя отчуждена от горския фонд, сключен с община М. по реда и на основание Наредба за търговете. Правилно и законосъобразно въззивният съд е приел, че решението на поземлената комисия № 23 РГ/1997 г. и приложената скица, легитимира ищците като собственици на процесния земеделски имот, а титула за собственост на ответника не може да се противопостави, тъй като не е прехвърлил право на собственост на закупените 4 дка земя от горския фонд, поради което и владение на имота от страна на ответника е без основание. Процедурата по земеделската реституция в стари реални граници е извършена съобразно разпоредбите на закона и е завършена с издадената скица. Неоснователно с касационната жалба се релевира довод, че не са изпълнени указанията с отменителното решение на ВКС и не са преценени всички доказателства по делото. Решението на въззивния съд е обосновано, тъй като е съобразено с писмените и гласни доказателства по делото и констатациите на изслушаните съдебно технически експертизи, съобразени с разпоредбата на закона. Старите реални граници на имота са определение по реда на чл. 18д ал. 4 ППЗСПЗЗ т.е. чрез анкетиране. Законодателят, с разпоредбите на чл. 18а, чл. 18б ал. 1 и ал. 2 ППЗСПЗ установява, че земеделската земя се възстановява в стари реални граници когато са налице топографски елементи като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегова линия, оврази и др.подобни, или когато е възможно тези граници да бъдат установени да бъдат установени чрез кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план, изготвен преди образуването на ТКЗС, като границите могат да се установят с аерофотоснимки, дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и др. Когато обаче липсват материали от категорията на посочените, то законодателят е предвидил като способ за тяхното установяване именно възможността от анкетиране на собствениците. Процедирайки по законоустановения начин, поземлената комисия не е нарушила материалната компетентност, регламентирана по силата на разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Неоснователно с касационната жалба се поддържа довод, че са налице пречки за възстановяване на имота, тъй като възстановеният имот е с променена характеристика и е застроен- на територията на имота има изградени подземни комуникационни съоръжения, бунгало и попада част от масивна сграда/ столова и кухня/. По силата на цитирания Договор от 10.08.1992 г., ответното търговско дружество е закупило от Община М., на основание проведен публичен търг: 7 бунгала, кухня, басейн - изпълнен на фаза изкоп, подземни и надземни комуникации по проект и 4 дка земя отчуждена от горския фонд. Земята, предмет на този договор е не- индивидуализирана, няма посочени местоположение, граници. Техническите еднолична и тричленна експертизи са констатирали, че "О" не е актуван като общинска собственост, а започналата процедура по промяна на предназначението на терена, не е завършена, тъй като има само заповед на Кмета за изключване на 4 дка от ДГФ, без да има каквито и да е било данни, че имот № 169 никога не в включван в ДГФ, респ. не е имал статут на общинска земя, а според установеното на място процесният терен винаги е имал характер на земеделска земя като според начина на ползване е " ливада". Като са преценили посочените данни, както и незаконния характер на изграденото -" проведеното мероприятие" т.е. едно бунгало и част от столова и кухня, законосъобразно въззивният съд е приел, че липсват законови основания да бъде отказана земеделската реституция на имота, както и да се приеме, че ответното търговско дружество владее имота на основание. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 218и ГПК (отм.), състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия