Решение № 2756 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11782/2017 г.

Решение № 2756 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11782/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" (ОП "ОС") срещу решение № 255 от 21.08.2017 г. постановено по административно дело № 770 по описа за 2016 г. на Административен съд В. Т. (АСВТ) В ЧАСТТА с която е отменено писмо изх. № 05-08-4106/26.08.2016 г. за повторна верификация преразглеждане/ на писмо изх. № 08-00-1183/10.06.2016 г. на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г. ", в ЧАСТТА МУ, в която е отказана верификация на разходи по искане за средства № 13 за окончателно плащане, в общ размер на 660 049,22 лв., изпратена е преписката на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г. "за ново произнасяне в тази му част, осъдена е Дирекция "Природен парк Шуменско плато" да заплати на Управляващия орган на "Оперативна програма околна среда 2007- 2013 г. ", сумата от 79,55 лв. (седемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща разноски за производство, и е осъдена Главна дирекция "Оперативна програма околна среда 2007-2013 г. " при МОСВ гр. С. да плати на Дирекция "Природен парк Шуменско плато", сумата от 8 373,71 лв. (осем хиляди триста седемдесет и три лева и седемдесет и една стотинки), представляваща разноски за производството. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за недопустимост на решението и неправилност, поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че обжалваното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК тъй като има уведомителен характер. Последното представлява част от процедурата по администриране на нередности, а за бенефициента за възможността да представи писмени възражения и доказателства. Алтернативно намира обжалваното решение за неправилно тъй като е неправилен изводът на съда, че неверифицираните разходи са направени законосъобразно и са допустими. Съдът е направил погрешно заключение, че сумата от 512 602,76 лева касае конкретно посочени множество позиции по КСС за изграждане на подобект "Буферно помещение" и е свързана с "Осветление - доставка и монтаж", както и дейности по обезопасяване и противопожарна защита. Така наречените множество позиции се отнасят предимно за подобект "П. инфраструктура на П. Б.", като раздел "Осветление - доставка и монтаж" е част от подобект "П. инфраструктура на П. Б.". В съдебното производство не е установено на какъв вид строителен обект е приравнена П. Б. за да се заключи, че предвиденото за изпълнение отговаря на техническите норми. Сумата от 512 602, 76 лева е съставена и от разходи за други дейности като: позиции 2.12, 2.13, 2.14, за които е посочено, че не са част от оферираната КСС, позиция 7.13, за която и експертизата е установила, че не е полагана глина за зариване на въжето и позиции 2.1 и 2.2, за които се установява, че не са реално изпълнени. Твърди се и че решението в частта за разноските също е неправилно тъй като претенцията за разноски на ДПП "Шуменско плато" е неоснователна, недоказана и прекомерна. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Дирекция на Природен парк "Шуменско плато", чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АСВТ следва да бъде потвърдено по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представя списък на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. С решението в обжалваната му част, съставът на АСВТ е отменил писмо изх. № 05-08-4106/26.08.2016 г. за повторна верификация /преразглеждане/ на писмо изх. № 08-00-1183/10.06.2016 г. на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г. ", в ЧАСТТА му, в която е отказана верификация на разходи по искане за средства № 13 за окончателно плащане, в общ размер на 660 049,22 лв., изпратил е преписката в тази част на административния орган за ново произнасяне и е присъдил разноски с оглед изхода на спора. За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че ДПП "Шуменско плато" е депозирало проектно предложение по повод изпратена Покана за кандидатстване, които са одобрени с Решение № 268/13.07.2012 г. на УО но ОПОС. На 02.08.2012 г. е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № DIR -5113326-С-011, по Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г. " /ОПОС/, за проект DIR-5113326-2-93 "Устройство и управление на Природен парк "Шуменско плато", съфинансиран от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/. Одобрен е бюджета на проекта /Приложение № 3 към договора/. Определени са източниците на финансиране, като са направени обобщена разбивка на разходите и подробен бюджет на проекта, както и изчисляване на участието от страна на Общността /ЕС/, националното съфинансиране и собствения принос на дирекцията. Неразделна част от ДБФП са Общите /ОУ/ и Специални условия /СУ/ към същия, които уреждат отношенията между бенефициента и УО. Общите условия в случая третират въпроса за допустимите за финансиране разходи, документалните проверки и тези на място, вида и периодичността на плащанията, одита и регистриране на нередности, вклч. правомощията на последния да упражнява текущ и последващ контрол върху управлението на проекта, както и възможността за изменение на Договора, в т. ч. изменението на ДБФП. На 04.02.2012 г. зам. -министърът на МОСВ, на основание § 7 от ПЗР и чл. 13, ал. 2 от Закона за защитените територии, като констатира, в правомощията си по чл. 2, ал. 2, че не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от НАРЕДБА за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, съгласува реализацията на дейностите, включени в проекта за управление на ДПП "Шуменско плато". Изрично е уточнено, че това съгласуване не отменя необходимостта от съгласувания и разрешителни, предвиден в други закони и ПЗНА. Изготвен е Доклад за оценка на проектното предложение и същият е одобрен с горе цитираното Решение на УО на ОПОС. И. са четири експертни доклада, свързани с облагородяване на пещерата, които са представени на УО, а именно: Експертен доклад "П. фауна", Експертен доклад "Карстова геосистема", Експертен доклад "Интериорно осветление" и Експертен доклад "Осигуряване на безопасност и мерки при аварийни ситуации". Въз основа на същите впоследствие е изработен ПУП и конкретни технически решения за осветяване и обезопасяване на пещерата, за превръщането й в туристическа атракция. Провеждани са множество теренни проверки и са съобразявани доклади на научни сдружения. Провеждани са процедури за избор на изпълнител за определени дейности, в т. ч. за процесиите дейности, като върху същите УО е извършил последващ контрол на проведени процедури по обществени поръчки, при което е констатирал нарушение на националното законодателство и това на ЕС, което е определили като нередност, която нанася вреда на бюджета на общността. Поради това е провел съответно процедури за налагане на ФК. Подадено е искане за средства № 13/29.01.2016 г. за окончателно плащане. Във връзка с това, бенефициерът е уведомен за времето и мястото на проверката на място, като е имал възможност да излъчи представители, които са участвали. За резултата от извършената проверки на място е изготвен доклад на 06.06.2016 г. Периодът на проверката е от 16.05.2016 г. до 03.06.2016 г. Заключението е, че дейностите по проекта до голяма степен са реализирани в съответствие с одобреното проектно предложение. Извършени са дейности по опазване на 7 местообитания на животински видове, т. е. заложените индикатори по ОС-3 на ОПОС "Опазване на биологичното разнообразие" е изпълнена. В рамките на дейностите по поддейност 1.1. "Корекция на обект, елемент на хабитат 8310 неблагоустроена пещера в границите на ПП и 33"Шуменско плато" - пещера "Бисерна" е уточнено, че успешно са реализирани множество от заложените дейности в самата пещера и Буферното помещение, но е наложително изграждането на вторична тунелна връзка /"тунел в тунела"/, който е безусловно необходим за опазване на прилепите и е условие за отваряне на пещерата за посетители. Това е и единствената препоръка по Доклада. С Писмо изх. № 05-08-2188/27.04.2016 г. ДПП "Шуменско плато" е уведомена за предварителното приключване на процеса на верификация по окончателното искане за средства. Окончателната верификация на разходите по процесния проект е извършена с Писмо изх. № 08-00-1183/10.06.2016 г. Във връзка с горното от страна на ДПП "Шуменско плато" е депозирано възражение с обяснения и приложени документи изх. № 104- 03/05.07.2016 г. Възражението е прието за частично основателно и с Писмо от 04.08.2016 г. УО на ОПОС уведомява ДПП "Шуменско плато", че е налице основание за преверифициране, за което ще бъдат писмено уведомени. Именно с оспореното Писмо изх. № 05-08-4106/26.08.2016 г. е извършена повторната верификация по ИС № 13 за окончателно плащане на извършени разходи по проекта. В резултат на преразглеждане на въпроса с верификацията на разходите се потвърждава изрично отказът да бъдат верифицирани такива в общ размер на 660 049,22 лв., които са резултат на няколко дейности. Основното перо от тях се отнася за сума в размер на 513 478,42 лв с ДДС по Договор № Д-2/25.03.2015 г. с изпълнител "О. Б." ДЗЗД. Тази сума има две части: 875,66 лв. - като основания на отказаната верификация на разходи по тази позиция УО е посочил, за позиция 25 от Количествено стойностната сметка /КСС/ - не се идентифицира изпълнение на такива СМР, а за позиция 20 от КСС - доставени са 2 бр. Бюра /според КСС трябва да са 4/. Другата част от сумата е в размер на 512 602,76 лв. и касае конкретно посочени множество позиции по КСС за изграждане на подобект "Буферно помещение" и е свързана с "Осветление" - доставка и монтаж, както и дейности по обезопасяване и противопожарна защита. Като основание за отказана верификация на тази група от средства, УО е посочил цитирам: "Не се добива увереност относно целесъобразността на изпълнените дейности по благоустрояването на пещера "Бисерна". Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства, първоинстанционният съд е приел, че дейностите по проекта са съгласувани за съответствие с МОСВ, а впоследствие са изготвени Експертни доклади, които са били в основата на опазване на прилепите и скалните образувания в пещерата при последващите технически решения при проектирането. След анализ на приетата по делото СТЕ съдът е приел, че дейностите по осветяване на пещерата и обезопасяването й са предвидени по проекта, съобразени са с изискванията на ЗУТ и подзаконовите актове по приложението му. Прието е, че от РС № 78/05.05.2015 г. и отразеното в него съгласувателно писмо се установява, че дейности по поставяне на студено осветление и обезопасяване са одобрени по проекта и са съгласувани. Съдът е посочил, че ДПП "Шуменско плато" не е имала задължение да съгласува с УО конкретните технически решения, в рамките на одобрените дейности по проекта, т. к. това е извършено по реда на ЗУТ - от ЕСУТ преди издаването на разрешение за строеж. Изпълненото на място както по отношение на част електрическа, така и по отношение на безопасността, е изпълнено в съответствие с предвиденото, с необходимото качество, което да изпълнява специфичните функции по опазване на животинските видове и скалните образувания. При това, ВЛ са категорични, че няма дублиране на разходи, свързани с осветлението, т. к. се касае за динамично осветление, което включва освен хардуер и софтуеър, които са скъпи. В заключение е прието за доказано от фактическа страна, че бенефициентът е осъществил предвидени по проекта дейности, свързани с осветяване и обезопасяване на пещерата /разходи за поддейност 1.1. "Корекция на обект, елемент на хабитат 8310 неблагоустроена пещера в границите на 1111 и 33 "Шуменско плато" - пещера "Бисерна"/, които са съгласувани по предвидения ред, отразени са в бюджета на проекта и са изпълнени, с изключение на "тунел в тунела", което обаче не се спори, че остава извън обхвата на БФП понастоящем. Въз основа на така установеното съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Посочено е, че обжалваният акт не съдържа никакви правни основания и неясно са посочени фактическите основания за издаването му. Липсата на изписана правна квалификация, представляваща основание за отказ от верификация на разходи, е порок който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Конкретно изброените условия за допустимост са посочени в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, като в оспорения пред акт УО не е обосновал наличието на нито една от посочените в нормата хипотези. Съдът е приел, че посочените в писмото фактически основания в едната своя част са неверни, а в другата са формални и твърде неясно и общо формулирани, като УО е постановил акта си при неизяснена фактическа обстановка и игнориране на съществена част от представените документи от бенефициера. Ако УО е считал, че ДПП "Шуменско плато" не е представила всички необходими документи по съгласуване на техническите дейности е следвало да даде указания към бенефициера да ги представи. Посочено е, че нецелесъобразността на разходите не е основание за недопустимост на същите, посочено в закона. За недопустимо е прието в хода на съдебното следствие да се събират доказателства, за да се обосноват и доразвият "основанията" за извършения отказ за верификация. Решението е частично неправилно. Правилен е изводът на АСВТ, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 12 от Устройствения правилник на Министерство на околната среда и водите (отм. ДВ бр. 80 от 6.10.2017 г., в сила от 1.10.2017 г.). Оспореното писмо обаче не съдържа законово изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК реквизити. Обжалвания административен акт съдържа фактически, но не и правни основания за издаването му, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Административният орган е отказал да верифицира сумата в размер на 660 049,22 лева, като конкретните фактически основания послужили за това са изложени в писмо изх. № 08-00-1183 от 10.06.2016 г. В оспорения акт обаче не фигурира правното основание за издаването му, както правилно е посочил първоинстанционният съд. Не е посочена правна норма, която според административния орган служи за основание посоченият разход да не бъде признат за допустим. Липсата на изписана правна квалификация, представляваща основание за отказ от верификация на разходи, е порок който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Отсъствието на ясно по съдържание волеизявление и непосочването на валидно правно основание за формирането му засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора, като констатираният процесуален порок безспорно компрометира законосъобразността на акта. Съдът не може да извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво основание същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с определено съдържание. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи", глава пета ЗУСЕСИФ. Съгласно тези разпоредби, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Според чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. В конкретния случай такива подзаконови нормативни актове са Постановление № 62 на МС от 21.03.2007 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за финансовата рамка 2007 - 2013 г., които съдържат общовалидните правила по отношение на всички оперативни програми (ПМС № 62 от 21.03.2007 г.) и Постановление № 249 на МС от 17.10.2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма "Околна среда" 2007-2013 г., съфинансирана от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз, с което се определят специални правила по отношение единствено на Оперативна програма "Околна среда" за програмен период 2007 - 2013 г. (ПМС № 249 от 17.10.2007 г.). Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, респ. за недопустимост на разходите по ОП "ОС" 2007 - 2013 г., респективно представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране подзаконови нормативни актове, приложими на основание § 8, ал. 2 ПЗР6 ЗУСЕСИФ и доколкото не противоречат на същия. Административният орган, при обективиране на волята си да откаже верификация на разходите, е следвало да подведе своите фактически установявания, изложени в оспореното писмо и в предходното писмо от 27.06.2016 г., под хипотезата на някоя от горепосочените правни норми като изложи и съответните мотиви в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост на разхода. Конкретно изброените условия за допустимост са посочени в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ общо за всички оперативни програми и в чл. 2 от ПМС № 249 от 17.10.2007 г. конкретно за Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г. С оспорения пред АСВТ акт УО не е обосновал наличието на нито една от горепосочените хипотези. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от бенефициера разходи не са допустими е на Управляващия орган. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима в частта, с която е отказано плащане на средства, представляващи суми на наложени финансови корекции. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За пълнота обаче следва да бъде отбелязано следното: настоящият съдебен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази им част. За прилагането и на двата института - на недопустимия разход и на финансовата корекция, се свързва с извършваните по проекта плащания. От поисканото от бенефициера междинно или окончателно плащане се изключват разходите, които УО е отказал да верифицира като допустими разходи. Същото това плащане може да бъде намалено и с финансовата корекция, определена от УО за допусната при изпълнението на проекта нередност. Финансовата корекция се изчислява на база на допустимите разходи, но веднъж определена по размер, тя самата се явява недопустим разход (арг. чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ). За пълнота по отношение на посочените от административния орган фактически основания послужили за издаване на обжалвания административен акт, следва да бъде отбелязано следното: първоначално с писмото от 10.06.2016 г. административният орган е включил в неверифицираните разходи следните суми: 786,62 лв. с ДДС по Договор № Д-13/04.09.2014 г. с "ЖСП - СТИЛ" ООД. С обжалваното в настоящото производство писмо по тази позиция допълнително е верифицирана сумата от 586,20 лв. с ДДС, представляваща платената стойност с ДДС на доставка и монтаж на челни дъски 25 см. и лакиране на челни дъски. По тази позиция административният орган не е верифицирал сумата от 200,42 лв. с ДДС, представляваща доставка и монтаж на автоматичен обезвъздушител, като в писмото от 10.06.2016 г. е посочено, че по тази позиция е установен монтажа на ръчни обезвъздушители. В представения по делото Доклад за извършена проверка на място, такава констатация не е отразена, нито по делото са представени доказателства от страна на административния орган в подкрепа на това негово фактическо установяване. 4380 лева с ДДС по Договор № Д-2/05.03.2014 г. с "Чобански" ЕООД, равняваща се на 10 % от стойността на договора за неналожена неустойка за неспазен срок (съгласно приетата извършена работа по договора с приемо-предавателен протокол от 25.08.2014 г.), на основание чл. 22 от договора. По делото не са представени доказателства относно посочените фактически основания, послужили за издаване на акта в тази му част. 875,66 лева с ДДС от КСС за подобект "ЛИЦ" по позиция 25 "Доставка и монтаж на гипсфазер 15 мм за козирка пред главен вх...д", като е посочено, че не се идентифицира изпълнение на такива СМР и по позиция 20 Бюро, при предвидени по оферта 4 броя, са доставени 2 броя. В представения по делото Доклад за извършена проверка на място, такава констатация не е отразена и няма доказателства за посочените от административния орган факти по тези позиции. 512602,76 лв. с ДДС за подобект "Буферно (приемно) помещение и пещерна инфраструктура за пещера "Бисерна" по няколко позиции, описани в писмото от 10.06.2016 г. За позиции 1.11, 1.12, 1.13, 1.14, 1.15, 4.1, 4.2, 4.3, 4.4, 4.5, 6.1, 6.2, 7.1, 7.2, 7.5, 7.6, 8.1, 8.2 и 8.3 е посочено, че не се добива увереност относно целесъобразността на изпълнените дейности. Според свидетеля Авджиев, участвал в проверката на място, относно целесъобразността на разходите, при извършената проверка, служителите, които са я извършили са се ръководели от съображенията на добрия стопанин и здравия разум. В случая обаче тези констатации на свидетеля не са отразени в съставения Доклад за извършена проверка на място. На следващо място, от приетата по делото СТЕ се установява, че изпълнения в пещера "Бисерна" план в частта му "Електрическа", както в буферното помещение, така и в пещерата съответстват на предварително съгласувания проект освен в начина на монтаж на заземителното въже, който е променен за да се запази целостта на пещерните образования. Монтираните осветителни тела също съответстват на одобрения план, като е спазен общият брой осветителни тела и месторазположението им. За позиции 2.12, 2.13 и 2.14 е посочено, че тези позиции не са част от оферираната КСС. Н. е ясно на какво основание са изпълнени и как са образувани единичните стойности, не са част и от заменителната таблица. За позиция 2.12 се установява, че не е монтирано въжето, а за позиция 2.14, че каналът не е довършен. Към депозираното възражение от ДПП "Шуменско плато" изрично е посочено, че позиции 2.12 и 2.13 са включени в заменителната таблица, като това действително се установява от представената по делото такава, като с възражението е представен и анализ на единичните цени. Ето защо констатациите на административния орган в тази насока се опровергават от представените по делото писмени доказателства. По позиция 2.14 ДПП "Шуменско плато" изрично е посочило във възражението си, че капаците на бетоновия колектор не са поставени за да може при извършената проверка на място да се видят СМР, като към настоящия момент капаците са монтирани, а по време на проверката не е отразено последните да са липсвали. Не са обсъдени и възраженията и представените доказателства за позиции 4.17, 2.1., 2.2 и 7.13. Като не е извършил допълнителна проверка във връзка с наведените възражения от бенефициера, административния орган е постановил обжалвания акт при неизяснена фактическа обстановка в тази му част. В писмото от 10.06.2016 г. по Договор № Д-11/10.06.2015 г. с "КММ Инвест" ООД е посочена сума за неверифициране в размер на 2360 лева с ДДС. С обжалваното в настоящото производство писмо допълнително е верифицирана сумата от 1084,24 лева с ДДС по позиция 16. Неверифицирана е останала сумата от 1274,38 лв. с ДДС по позиции 5, 216 и 217. По позиция 5 е посочено, че в отчетните документи няма яснота какво точно и колко е изпълнено. За позиции 216 и 217 се установява, че голяма част от канавката е разрушена и не може да изпълнява предназначението си. Не са обсъдени и възраженията и представените доказателства за тези позиции. Като не е извършил допълнителна проверка във връзка с наведените възражения от бенефициера, административния орган е постановил обжалвания акт при неизяснена фактическа обстановка в тази му част. По отношение на сумата от 5531,28 лв. с ДДС по Договор № Д-6/21.04.2015 г. със "Смарт бизнес къмпани" ЕООД, не са верифицирани разходи за доставено оборудване. Във възражението на бенефициера изрично е посочено, че това оборудване е доставено, като при огледа на място не е констатирана липсата им. Представен е и снимков материал в тази насока. От представения по делото доклад за извършена проверка също не се установяват подобни констатации. Като не е извършил допълнителна проверка във връзка с наведените възражения от бенефициера, административния орган е постановил обжалвания акт при неизяснена фактическа обстановка в тази му част. На последно място в б. "в" и "г" от обжалваното писмо изрично е посочено, че не се верифицират сума, като в тази част не са изложени нито фактически, нито правни основания за неверифицирането им. Първоинстанционният съд правилно е определил разноските в първоинстанционното производство с оглед изхода на спора, взел е предвид направеното възражение за прекомерност и е съобразил фактическата и правна сложност на делото, но неправилно е осъдил Главна дирекция "ОПОС" при МОСВ да ги заплати. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая Главна дирекция "ОПОС" при МОСВ не е ЮЛ и не разполага със самостоятелен бюджет, а разноските по делото следва да бъдат заплатени от МОСВ, ЮЛ в чиято структура е Главна дирекция "ОПОС". Ето защо решението в тази му част следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да бъде осъдено ЮЛ, в чиято структура се намира административния орган, да заплати разноските в определения от първоинстанционния съд размер. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 228 АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника сумата от 10 005, 60 лв. платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 05.01.2018 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,