Решение № 1583 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6546/2017 г.

Решение № 1583 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6546/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е касационна жалба от "БЪЛГАРСКИ ПЛОДОВЕ" ЕООД, с управител С. Х., чрез адв. М. Д., срещу решение № 697/20.04.2016 г., постановено по адм. д. № 257/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-02002016001912-091-001/10.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с Решение № 307/27.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Б. към ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" гр. Б., при ЦУ на НАП, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Б. е отхвърлил жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-02002016001912-091-001/10.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с Решение № 307/27.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Б. към ЦУ на НАП., с който на "БЪЛГАРСКИ ПЛОДОВЕ" ЕООД са определени задължения за ДДС в размер на 100 000 лв. относно непризнат данъчен кредит по фактура, издадена от "ТРЕЙД ИМПОРТ" ООД. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Изводът на съда е за законосъобразност на процесния РА. Съдът е обсъдил доказателствата и е посочил, че изводите на органите по приходите са правилни, и че доставчикът е начислил неправомерно данък, без да е извършена облагаема доставка. Така постановеното решение е правилно. Възраженията на касатора са неоснователни. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е налице реална доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. За да установи това първоинстанционният съд в съответствие с националните правила за доказването е извършил обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали "БЪЛГАРСКИ ПЛОДОВЕ" ЕООД може да упражни право на приспадане на данъчен кредит по посочената доставка на стока. За да възникне право на ДК следва да бъде установено прехвърляне на собствеността на стоката от доставчик към получател. В хода на ревизионното и съдебното производство жалбоподателят не е доказал по категоричен и безспорен начин реалното престиране и доставяне на процесната стока. Фактурираният верижен булдозер Caterpillar D7E, рама 75Е13617 е продаден от "Е. Е. П." ЕООД на "Т. И." ООД на 15.12.2015 г. на цена 13 320 лв. с включен ДДС и само няколко дни по-късно на 28.12.2015 г. е продаден от "Т. И." ООД на жалбоподателя - "БЪЛГАРСКИ ПЛОДОВЕ" ЕООД за сумата от 600 000 лв. с включен ДДС. С. разпоредбата на чл. 12 от ЗРКЗГТ се изисква договорите за прехвърляне правото на собственост на регистрираната в страната самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW да се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите. В случай, че мощността на булдозера е по - малка, то този факт подлежи на доказване, като тежестта за това носи ревизираното лице, в качеството му на страна, която би черпила от него изгодни за себе си правни последици. В процесния договор от 28.12.2015 г. подписите на страните не са нотариално заверени, поради което не е спазена законоустановената форма за неговата действителност и същият не е годен сам по себе си, да прехвърли правото на собственост върху булдозера. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че с фактическото предаване на верижния булдозер не е осъществена доставка на стока, не е възникнало данъчно събитие, поради което не може да се упражнявани правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗРКЗГТ собствениците следва да регистрират самоходната техника с мощност на двигателя над 10 kW, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието и горите и машините за земни работи, в 30-дневен срок от придобиване на собствеността в съответната областна дирекция "Земеделие" по постоянен адрес - за физическите лица, или по адреса на съдебната, съответно търговската регистрация - за юридическите лица и едноличните търговци. Едва в съдебното производство е представен договор за продажба с нотариална заверка на подписите и свидетелство за регистрация на булдозера, които са с дати съответно 14.10.2016 г. и 21.10.2016 г., поради което не доказват настъпване на данъчно събитие към момента на ревизирания период. Установено е, че предишният собственик на капитала на "Български плодове" ЕООД Д. Х. Д. е едноличен собственик на капитала на "Е. Е. П." ЕООД, двете дружества имат един и същ адрес по чл. 8 от ДОПК, един и същ IP адрес и електронна поща, едно и също лице изготвя ГФО на двете дружества. Предвид тези факти правилно първостепенният съд е установил, че са налице индиции, че договора за спорната продажба на 28.12.2015 г. е създаден с цел симулация на облагаема доставка. Предвид изложеното доводите на първоинстанционния съд за неустановяване главния факт на доказване - наличие на облагаема реална доставка по процесната фактура, издадена от "Т. И." ООД, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АС-Б. е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора и поведението на ответника разноски не следва да бъдат присъдени. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,