Решение № 462 от 3.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6450/2013 г.

Решение № 462 от 3.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6450/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Надежда Зекова Производство по чл. 303 ГПК. Т. К. от [населено място], област е подал молба за отмяна /въззивна жалба/ вх. № 27065/22.10.2012 г., с която иска отмяна на решението по гр. д. № 1774/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. Ответниците по молбата за отмяна И. Г. от [населено място] и [фирма], [населено място], представлявано от управителя В. Г., считат за неоснователно искането за отмяна на решението. След проверка, касационният съд установи следното: Пловдивският районен съд, с решение по гр. д. № 12500/2010 г. е отхвърлил предявените от Т. К. против И. Г. и [фирма] искове за солидарно осъждане на двамата ответници да му заплатят сумата 3750 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди - неправомерно изсичане на наследствена гора, представляваща имот № в землището на [населено място], област и неправомерно добита дървесина до размер на неговия наследствен дял 1/6 ид. ч. от имота, към датата на деликта 22.10.2005 г. Решението е отменено от Пловдивският окръжен съд с решение от 31.07.2012 г. по гр. д. № 1774/2012 г. и постановено ново решение по съществото на делото, с което са осъдени И. Г. и [фирма] да заплатят на Т. К. сумата 646,67 лв. обезщетение за имуществените вреди, причинени от изсичане на наследствената гора в имот № в [населено място], като сумата е равностойност на 1/6 част от добитата дървесина, със законната лихва от 22.10.2005 г. до окончателното й изплащане. Решението е влязло в сила на в дена на постановяването му на 31.07.2012 г., като неподлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Искането за отмяна на въззивното решение е заявено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаване на делото или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Молителят твърди, че такива нови писмени доказателства са три броя описи от 4, 24 и 26 октомври 2005 г. на превозни билети, които са му предоставени на 22.08.2013 г. от инж. Е. С. - служител на Д. дивечовъдна станция "Ч." - [населено място].. Описите на превозните билети са представени по делото с допълнителната молба на К. вх. № 25244/12.09.2013 г. Искането е необосновано. Молителят не излага съображения, че приложените превозни билети са от съществено значение за делото. В молбата от 12.09.2013 г. самият той посочва, че в първите два описа не се съдържат данни за превозни билети за извозени количества дърва от процесния имот №, а в третия опис има данни за имот №, но според него те са манипулирани. Не е налице и другото условие - при решаване на делото тези доказателства да не са били известни и страната да не е могла да се снабди с тях. В първоинстанционното производство по гр. д. № 12500/2010 г. на Пловдивския районен съд по искане на ищеца, сега молител, е назначена лесотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. И., който е дал заключение за количеството добита дървесина от процесния имот на база наличните документи, вкл. превозни билети. По този начин молителят К. вече е узнал за наличието на такива документи - превозни билети, и е разполагал с възможността да иска прилагането им като доказателство по делото, извършване на проверка за тяхната достоверност, назначаване на допълнителна експертиза и др. По изложените съображения Върховният касационен съд