Решение № 6325 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12786/2013 г.

Решение № 6325 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12786/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Али Абу Зарад - с руско гражданство, срещу решение № 4516 от 05.07.2013 г., постановено по адм. дело № 5853 от 2013 г. от Административния съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Али Абу Зарад срещу решение № 689 от 17.05.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. с чл. 8 и 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Позовал се е на т. 105, 106 и 107 от Наръчника за процедури и критерии за определяне на статута на бежанец на Службата на ВКБООН, съгласно които в случаите, когато едно лице се явява гражданин на няколко страни, изразът "страна на неговото гражданство" означава всяка една страна, чийто гражданин е то, и такова лице не се счита лишено от закрилата на страната на неговото гражданство, ако без някаква действителна причина, произтичаща от основателни опасения, то не се обръща за закрила към една от страните, чийто гражданин се явява. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно ЗУБ и Женевската конвенция било съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следвало да е конкретна. След обстойно разглеждане на същността на всеки един от визираните в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ признаци съдът е стигнал до заключението, че тъй като в бежанската история на чужденеца не се съдържат обстоятелства за наличие на обоснован страх от преследване по някой от тях, не може да се обоснове извод за наличие на някоя от хипотезите на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е преценил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, като е разгледал в сравнителен план трите вида "тежки посегателства" по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка е съобразил и даденото с решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Административният орган бил изпълнил изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, тъй като била извършена преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с държавата, на която лицето, търсещо закрила, е гражданин. Съдът се е позовал на приложената по преписката справка на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд", от която не се установявало да е налице обща ситуация на несигурност в Русия, нито на безогледно насилие, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила. Изводът не се променял от данните, че молителят е сириец. Според възприетото в бежанското право разбиране "страна на неговото гражданство" означавало всяка една страна, чийто гражданин е то, и такова лице не се считало лишено от закрилата на страната на неговото гражданство, ако без някаква действителна причина, произтичаща от основателни опасения, то не се обръщало за закрила към една от страните, чийто гражданин се явява". С тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Али Абу Зарад срещу решението на председателя на ДАБ. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Видно от приложената по делото докладна записка на директора на дирекция "Регистрационно-приемателен център - София", след получаването на разпечатка от националната визова информационна система към МВР - България, също приложена към преписката, относно Али Абу Зарад е установено, че чужденецът при влизането си в Република България е представил паспорт № ......., издаден от Русия и удостоверяващ, че същият е руски гражданин. Дадено е становище, че гражданството му следва да бъде променено на руско. Това становище е било възприето от административния орган, който е и компетентният орган по установяване на обстоятелствата за лицата, търсещи закрила в България. Неоснователно в тази връзка се явява възражението, че по делото липсвали доказателства, които по несъмнен начин да установят факта, че молителят е руски гражданин. Цитираната справка като изхождаща от държавен орган, натоварен с правомощието да следи за пребиваващите на територията на Република България чужденци, има качеството на официален документ, който има материална доказателствена сила за съдържащите се в него факти, и тази доказателствена сила не е оборена по предвидения за това ред. По изложените съображения правилно първоинстанционният съд е изследвал бежанската история на Али Абу Зарад като лице, притежаващо руско гражданство, като е стигнал до обоснован извод за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационната жалба е мотивирана с факти и обстоятелства, които са извън приложното поле на ЗУБ. Сочените обстоятелства не са основания, които да предполагат предоставяне на международна закрила под формата на статут на бежанец или хуманитарен статут. Не обосновават основателен страх от преследване лошите отношения, които жалбоподателят има с майката на съпругата си в Русия. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервютата му в ДАБ, не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Не са налице и предпоставките на закона по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Не се установява Али Абу Зарад да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Съдът е отчел и даденото с решение по дело С-465/2009 г. на СЕС тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Не е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В съответствие с информацията относно общото положение в Русия, съдържаща се в справка вх. № 01-669 от 29.01.2013 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд", административният съд е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие, което да е основание за предоставяне на хуманитарен статут. От данните по нея не може да се направи извод за наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението на Административния съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,