Решение № 5535 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9327/2010 г.

Решение № 5535 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9327/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 45, ал. 5 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Образувано е по жалба на Сдружение "Бизнес център - Марица", гр. Хасково (Сдружението) против Заповед на министъра на правосъдието (МЗ) № ЛС 04-719/01.06.2010 г., с която е отказано вписването му в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ЦРЮЛНЦ) при Министерство на правосъдието (МП). По делото липсват данни кога точно е съобщена обжалваната МЗ, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ, на основание чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, министърът е отказал вписване на Сдружението в ЦРЮЛНЦ в МП. Приел е, че някои от посочените в чл. 6 от Устава му цели и част от предмета на дейност, уреден в чл. 8 от същия, са преимуществено стопански и търговски дейности, присъщи повече на стопанско или търговско предприятие и противоречат на духа на ЗЮЛНЦ. Същите стопански цели и предмет на дейност са подкрепени от средствата и предмета на допълнителната стопанска дейност, която Сдружението има намерение да извършва. Недоволно от МЗ, Сдружението я обжалва. Поддържа, че заповедта е незаконосъобразна. Само регистърния съд притежава компетентност да се произнася по въпроси от типа на коментираните в МЗ. Моли отмяната `и и връщане на административната преписка на министъра за ново произнасяне при съобразяване с тълкуването на закона, направено от Върховния административен съд (ВАС). Претендира за разноски. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. За да се произнесе по жалбата ВАС, състав на Пето отделение, прие за установено от фактическа страна следното: Сдружението е вписано като юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ), осъществяващо дейност в обществена полза, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на Хасковския окръжен съд (ХОС) с Решение № 117/27.08.2009 г. по ф. д. № 34/2009 г. по описа на същия съд. Със Заявление Рег. индекс № 05-00-361/25.03.2010 г. то е направило искане за вписване в ЦРЮЛНЦ за общественополезна дейност при МП на обстоятелствата по чл. 45, ал. 5 от ЗЮЛНЦ. След изготвянето на "Докладна записка" от главен експерт в Отдел "ЦРЮЛНЦ и Регистър на медиаторите", подадена чрез заместник-министър до министъра, е издадена обжалваната МЗ. В чл. 6 от Устава на Сдружението са формулирани неговите основни цели. В чл. 7 от същия акт са посочени средствата за постигането им. Съгласно чл. 9, Сдружението извършва стопанска дейност, която е допълнителна, свързана е с основния нестопански предмет и изцяло изразходва резултатите от тази дейност за постигане на целите, определени в Устава. Конкретизирането на тази стопанска дейност е извършено в чл. 10 от Устава. При тези данни, министърът на правосъдието е преценил, че посочените в чл. 6 от Устава цели: "Да съдейства за развитие на предприемачеството в регион Хасково и да използва опита и човешкия ресурс, натрупани в бизнесцентъра при работата му в структурата на РСО "Марица" и да работи за доразвиване и специализиране на започнатите дейности по предоставяне на качествени услуги на бизнеса...", както и предмета на дейност, посочена в чл. 8: "Предоставя професионални консултации и съвети в областта на предприемачеството; Разработва, организира и провежда специализирани курсове и програми за обучение, включително чрез центрове за професионално обучение, в съответствие с потребностите на бизнеса в региона; Разработва, кандидатства и управлява проекти за развитие на региона и общините, подпомага предприемачите да установят делови контакти в страната и чужбина; Подпомага настоящи и бъдещи предприемачи в района при сключване на договори за заем с банки и други финансови институции", са преимуществено стопански и търговски дейности, присъщи на стопанско или търговско предприятие и противоречащи на духа на ЗЮЛНЦ. Посочените стопански цели и предмет на дейност са подкрепени от средствата и предмета на допълнителната стопанска дейност, която Сдружението има намерение да извършва. Някои от цитираните дейности Сдружението може да извършва законно само след получаване на съответни разрешения и лицензии или специалната регистрация на търговец, защото по същността си те са търговски дейности, целящи реализирането на печалба. При така установеното от фактическа страна, жалбата се явява основателна. Обжалваната МЗ е издадена от компетентен орган в съответствие с правомощията на министъра, предоставени му с чл. 45, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта обаче е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ. ЗЮЛНЦ предвижда няколко основания за отказ за вписване в регистъра, регламентирани в неговия чл. 45, ал. 4. Според текста, вписване в РЮЛНЦ за общественополезна дейност се отказва, ако ЮЛНЦ не е вписано в регистъра на компетентния съд или ако неговата дейност противоречи на закона. В случая вписването на Сдружението в регистъра на ЮЛНЦ към ХОС е безспорен факт. Министърът обаче е преценил, че предвидената допълнителна стопанска дейност, която ще се осъществява от Сдружението съгласно чл. 10 от Устава, противоречи на чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ и е издал обжалваната МЗ. ВАС счита, че по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, министърът не притежава правомощия да осъществява контрол върху вече вписания от съда предмет на дейност на ЮЛНЦ. В охранителното производство по вписване на ЮЛ, регистърният съд извършва проверка на подлежащите на вписване обстоятелства в изпълнение на задълженията си по чл. 602 от ГПК. От своя страна, предметът на дейност на ЮЛНЦ е едно от обстоятелствата, подлежащи на вписване съгласно чл. 596, ал. 1, т. 2 от ГПК и за неговото съответствие с изискванията на ЗЮЛНЦ съдът следи служебно. След като ХОС като регистърен съд е преценил, че предметът на дейност на Сдружението е в съответствие с изискванията на закона, този въпрос не може да бъде пререшаван от административния орган в рамките на производството по вписване в ЦРЮЛНЦ по чл. 45 от закона. Ако се допусне това, ще се стигне до административен контрол върху съдебното решение, каквито правомощия министърът не само, че не притежава по закон, но и противоречат на чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България. В ЗЮЛНЦ липсва легално определение на понятието "стопанска дейност". Член 3, ал. 3 от него посочва, че ЮЛНЦ могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързано с предмета на основната дейност, за която са регистрирани и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Според ал. 4 на текста, предметът на стопанска дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице, а извършването на дейността се подчинява на условия и ред, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност. Изложеното сочи, че специалният закон допуска ЮЛНЦ да извършват и стопанска дейност. Тълкуването на нормата сочи, че за да е допустима такава допълнителна стопанска дейност, тя следва да отговаря на няколко кумулативно дадения условия: да е допълнителна, а не основна. Ако е налице обратното, Сдружението няма да отговаря на критериите за ЮЛНЦ, съгласно ЗЮЛНЦ, а ще е субект на търговското право; Дейността трябва да е свързана с предмета на основната дейност, за която лицето е регистрирано, а приходът от тази допълнителна стопанска дейност трябва да се използва за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. ВАС счита, че посочените кумулативни елементи на закона са налице. Сдружението има за основни цели изброените в чл. 6 от Устава такива. Посочените в чл. 10 стопански дейности следва да бъдат квалифицирани като "допълнителни такава" по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ. Те трябва да са неразривно свързана с целта на учредяването му, а от чл. 9 от Устава е видно, че получените от тази стопанска дейност приходи ще бъдат "...използвани за постигане на целите, определени в настоящия устав", като съгл. чл. 4, то не разпределя печалба. Евентуалното нарушаване на тези залегнали в Устава и ЗЮЛНЦ задължения, следва да се проследят от МП при осъществяването на контрола по реда на чл. 46 и 47 от ЗЮЛНЦ. ВАС установи, че понятието "стопанска дейност" има своето легално определение в два нормативни акта. Законът за защита на конкуренцията с § 1, т. 9 от ДР прогласява, че "стопанска дейност" е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКВСД), § 1, т. 3 от ДР, понятието е определено като "дейността, извършвана като търговец, дейността на лицата по чл. 2 от ТЗ, както и всяка друга дейност, осъществявана с цел печалба". Тъй като в ЗЮЛНЦ, както вече се посочи, липсва легално определение на понятието, а съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове "Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта", правоприлагащите органи (вкл. министърът) са длъжни да тълкуват разпоредбата на ЗЮЛНЦ съобразно посочените текстове. ВАС счита, че в случая липсват елементите, посочени в двете норми. Сдружението, както и другите ЮЛНЦ, не е "предприятие", "търговец" или лице по чл. 2 от ТЗ. Неговите приходи, идващи съгласно чл. 7 от Устава, не са "от дейност, предназначена за размяна на пазара". "За пазара" е тази стока, която е изработена с цел печалба, който елемент впрочем присъства и в определението по цитирания § 1, т. 3 от ДР на ЗОАРАКВСД. В случая разпределението на печалба не е сред целите на Сдружението, съгласно изричната норма на чл. 4, изр. 2 от Устава. Приходите от допълнителната му стопанска дейност се използват само за постигане на уставните му цели. Като е приел, че в вписаният предмет на допълнителна стопанска дейност на Сдружението фактически прикрива търговска дейност с цел печалба, министърът е допуснал нарушение на закона. Това налага отмяна на обжалваната МЗ и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението при спазване на тълкуването на закона, дадено в мотивите на настоящото решение. По делото жалбоподателят е направил искане за присъждане на направените от него разноски. С оглед правните изводи на съда, то се явява основателно. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие № 18/12.04.2011 г., разноските му по делото са в размер на 160,00 лв., които трябва да бъде осъдено Министерство на правосъдието да му заплати. Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, ВАС, Пето отделение,