Решение № 12996 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8183/2015 г.

Решение № 12996 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8183/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Сто 2013" EООД, с. Г., О. Б. против Решение № 986 от 5.06.2015 г. на Административен съд - Б. по адм. д. № 300 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-02-1401279-091-01 от 5.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с Решение № 15/16.01.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 177 ЗДДС е ангажирана отговорността на ревизираното лице за дължим, но невнесен ДДС за данъчен период м. 09.2013 г. в размер на 84 991.61 лева. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че събраните доказателства не установяват, че като получател по доставката от "Глок 2010" ООД той е знаел, че дължимият ДДС няма да бъде внесен от доставчика. Намира, че не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС, поради което незаконосъобразно с РА е ангажираната неговата солидарна отговорност. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Б. е законосъобразността и обосноваността на срещу Ревизионен акт № Р-02-1401279-091-01 от 5.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с Решение № 15/16.01.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 177 ЗДДС е ангажирана отговорността на "Сто 2013" ЕООД за невнесен от "Глок 2010" ЕООД ДДС за данъчен период м. 09.2013 г. в размер на 84 991.61 лв. За да обоснове преценката си за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С. Г. И. е собственик на капитала и управляващ "Сто 2013" ЕООД. Същият е в трудово правоотношение с "Глок 2010" ЕООД до 11.09.2013 г. На 4.02.2013 г. ревизираното дружество е сключило договор за търговски пълномощник за срок от две години с И. Д. Д. Предмет на договора е извършването на всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца срещу уговорено възнаграждение в размер на 500 лв. На 04.09.2013 г. от "Глок 2010" ООД е издадена фактура № 201309043 за доставка с предмет - "дърва за огрев" с начислен ДДС в размер на 84 991.61 лв. Дължимият данък не е внесен от доставчика, а получателят е ползвал право на данъчен кредит в същия размер за м. 09.2013 г. От представените банкови извлечения е установено, че И. Д. Д. е едно от лицата, оправомощени да се разпореждат с банковите сметки на "Глок 2010" ЕООД и "Сто 2013" ЕООД. Съдът е приел, че към релевантния д. период м. 09.2013 г. именно И. Д. е бил реално ангажиран с дружествените дела както на доставчика, така и на получателя по коментираната доставка. Той се е разпореждал и с паричните средства, налични по банковите сметки и на двете дружества, поради което е разполагал с информация за финансовото им състояние във всеки един момент, включително и дали е превел дължимия от "Глок 2010" ЕООД ДДС на НАП. Решаващият състав е преценил, че при тази обвързаност на търговската дейност на двете дружества получателят, чрез своя търговски пълномощник, е знаел, че дължимият данък няма да бъде внесен, с оглед на което е формирал извод за установеност на хипотезата на чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основание за спиране на производството по делото до приключване на тълкувателно дело № 10/2016 г., тъй като с Решение от 23.11.2016 г. /все още непубликувано/ на ОСК на ВАС бе прието, че ревизионни актове, издадени от органи, извън обхвата на чл. 118, ал. 2 ДОПК, не са нищожни. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС регламентира солидарната отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Нормата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС сочи, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. По аргумент от ал. 3 на чл. 177 ЗДДС за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. В случая първоинстанционният съд е разграничил двата отделни фактически състава, регламентирани в чл. 177, ал. 2 ЗДДС, предвиждащи различни предпоставки за ангажиране на отговорността на получателя, както и правилно е разпределил доказателствената тежест между страните. Именно в приходните органи следва да установят изискуемото се дължимо познание на получателя и точно върху този въпрос се е концентрирал спорът между страните. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е изследвал добросъвестността на получателя въз основа на обективните данни относно предприетите от него разумни стъпки във връзка с предотвратяване на риска от злоупотреби. Неоснователни са доводите на касатора, че ангажираните доказателства не установяват знанието на получателя към м. 09.2013 г. При събраните доказателства, че и към релевантния данъчен период търговския пълномощник на получателя е И. Д., който е едно от лицата, извършващи цялостната търговска дейност както на доставчика, така и получателя, правилно е прието, че "Сто 2013" ЕООД е знаело за финансовите възможности на "Глок 2010" ЕООД и възможността му да изпълнява публичноправните си задължения. След като именно това лице фактически е оперирало с паричните средства и на двете дружества, то същото е знаело, че данъкът не е внесен от него и няма да бъде внесен. Същевременно това лице е и пълномощник на получателя, което обосновава извода, че "Сто 2013" ЕООД е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. При установеност на хипотезата на чл. 177, ал. 2, пр. първо ЗДДС и на останалите предпоставки по чл. 177, ал. 1 ЗДДС обосновано първоинстанционният съд е приел, че с РА законосъобразно е ангажирана отговорността на ревизираното дружество в случай на злоупотреби. Този извод не се разколебава от тълкуванията в цитираните в касационната жалба решения на СЕС, които са приложими при добросъвестни действия на лицето. В случая знанието за злоупотреба на доставчика изключва добросъвестността на получателя и обуславя възникването на неговата солидарна отговорност. Като е приел същото и е отхвърлил жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният администартивен съд, състав на Първо отделение