Решение № 15318 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5277/2020 г.

Решение № 15318 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5277/2020 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на прокурор при Районна прокуратура (РП) – Сливен срещу Решение № 52 от 28.02.2020 г. на Административен съд – Сливен, постановено по административно дело № 468/2019 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил протеста на прокурор при РП – Сливен срещу чл. 6, т. 17 и 18 от Правилника за устройството и дейността на Общинско предприятие "Градска мобилност" към [община], приет от Общински съвет – Сливен. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон – отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че статута на общинско предприятие "Градска мобилност" към [община], като специализирано звено на общината, предоставя компетенции за осъществяване дейности по контрол на паркирани моторни превозни средства, принудителното им задържане, в съответствие с чл. 167, ал. 2, т. 1 и чл. 168, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Обосновава, че общинското предприятие, създадено по чл. 52, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), не му предоставя контролни правомощия и не може със заповед на кмета на общината да бъдат предоставени такива. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени чл. 6, т. 17 и 18 от Правилника за устройството и дейността на Общинско предприятие "Градска мобилност" към [община], приет от Общински съвет – Сливен, както и в полза на РП – Сливен да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът по касационния протест – Общински съвет – Сливен, счита същият за неоснователен. В отговор по касационния протест, излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за законосъобразност на оспорените разпоредби. Сочи, че Правилникът е приет при наличие на законова делегация, в рамките на материалната и териториалната компетентност на общинския съвет, спазени са административнопроизводствените правила по приемането му и същият е съобразен с материалния закон – ЗДвП. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест. Касационният протест е допустим – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледан по същество, същият е неоснователен. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 16.12.2016 г. Общински съвет Сливен, с Решение № 483, създава Общинско предприятие "Градска мобилност" на основание чл. 52 и 53 ЗОС, приет е и правилник за дейността на предприятието. На 21.06.2018 г. Общински съвет Сливен приема Решение № 1179, с което изменя и допълва Правилника за устройството и дейността на Общинско предприятие "Градска мобилност", като създава нова т. 17 към чл. 6 – "извършване на дейности по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, както и дейността по отстраняването, превозване и съхраняване на неправилно паркирани ППС". На 29.08.2019 г. Общински съвет Сливен приема Решение № 1690, с което изменя и допълва Правилника за устройството и дейността на Общинско предприятие "Градска мобилност", изменението включва чл. 6, т. 18 - "извършва дейности по санкционирането на водачи на МПС, като осъществява функции на служба по контрол, съгласно ЗДвП, в обхвата на "синя зона" и събира приходи от наложените глоби". На 07.11.2019 г. прокурор при Районна прокуратура Сливен подава протест срещу чл. 6, т. 17 и 18 от Правилника за устройството и дейността на Общинско предприятие "Градска мобилност към [община]" с искане да бъдат отменени като противоречащи на чл. 99, ал. 3 и чл. 167, ал. 2 ЗДвП. При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорените разпоредби от Правилника за устройството и дейността на Общинско предприятие "Градска мобилност към [община]" са приети при наличие на законова делегация за това, в рамките на материалната и териториална компетентност на Общински съвет Сливен, при приемането им не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът подробно е анализирал чл. 52 и 53 ЗОС и е стигнал до извод, че общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет и разполага, както с организационни, така и с контролни правомощия. Продължил е с анализ на чл. 99, ал. 3, чл. 167, ал. 2, т. 1 и 2 ЗДвП и чл. 168, ал. 1 ЗДвП и въз основа на всички е заключил, че законодателят е дал право на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя, да извърши дейности по използването на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, дейности по преместване на паркирано пътно превозно средство, дейности по събиране на приходи от паркирането на пътни превозни средства, като всеки от тези субекти има възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат принудителни административни мерки във връзка с осъществяването на посочените контролни правомощия. Въз основа на горното първоинстанционният съд е направил извод за законосъобразност на оспорените разпоредби от Правилника за устройството и дейността на Общинско предприятие "Градска мобилност към [община]" и е отхвърлил протеста. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на съда, че общинският съвет, като издател на протестираните разпоредби, е действал при наличието на законова делегация. Съгласно чл. 52, ал. 3 и 4 ЗОС общинското предприятие осъществява дейността си въз основа на правилник, приет от общинския съвет, с който се определя предметът на дейност, структурата, управлението, численият състав и правата и задълженията на предприятието по отношение на предоставеното му общинско имущество. Съдът подробно е проследил производствените правила по приемане на двете разпоредби, като е изложил подробни мотиви за всяко от двете решения на общинския съвет, с които са приети. Мотивите са подробни и съответни на събраните по делото доказателства. Правилен е изводът на съда, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за всяко от двете изменения на Правилника за устройството и дейността на Общинско предприятие "Градска мобилност към [община]". С чл. 6 от Правилника за устройството и дейността на Общинско предприятие "Градска мобилност към [община]", общинският съвет е определил предмета на дейност на предприятието, като с т. 17 и 18 е възложил определени контролни функции по ЗДвП на същото, чиито едноличен собственик е общината. Общинският съвет – Сливен упражнява правата на собственик на общинското предприятие "Градска мобилност", поради което може да определи предмета на дейност на дружеството. Възниква въпросът може ли в предмета на дейност на предприятието да бъдат включени и контролни правомощия, които законът е предоставил на определени субекти. Възложените на общинското предприятие контролни функции са правомощия на стопанисващия пътищата, в случая [община], собствеността на общината се управлява от общинския съвет. Следователно Общинският съвет - Сливен може да възложи тези правомощия на друг – общинското предприятие, като ги включи в предмета му на дейност, очертан в чл. 6 от Правилника за устройството и дейността на предприятието. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че няма нормативно ограничение относно правно-организационната форма на правния субект, който ще осъществява правомощията на собственика на пътя. Доводът на касатора, че "административните правомощия не могат да бъдат предоставени на общинското предприятие по силата на заповед на кмета на общината, който няма такава компетентност. " е неотносим към предмета на спора – законосъобразността на чл. 6, т. 17 и 18 от Правилника за устройството и дейността на Общинско предприятие "Градска мобилност към [община]". Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което съответства на закона и събраните по делото доказателства и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143 във вр. с чл. 228 АПК съдът следва да осъди Районна прокуратура - Сливен, да заплати на Общински съвет Сливен сторените разноски. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за плащане на правната помощ. Неоснователно е искането на ответника за присъждане на разноски за две инстанции, видно от Решение № 52/28.02.2020 г. на Административен съд – Сливен, разноски за юрисконсултско възнаграждения пред този съд са присъдени. Следователно такива се дължат само за процесуалното представителство на ответника пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение