Решение № 9786 от 17.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15202/2009 г.

Решение № 9786 от 17.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15202/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Полиция" гр. Русе против решение № 67/29.10.2008 г., постановено по адм. д. № 483/2008 г. от Административен съд-Русе с доводи за неправилност на съдебния акт и искане за отмяната му. Ответникът-Георги Тодоров Георгиев оспорва жалбата в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение Русенският административен съд отменя заповед № 3-ДС-3073/05.08.2008 г. на зам.-директора на ОД "Полиция" гр. Русе, с която е забранено напускане на страната и/или издаване на паспорти и заместващи ги документи на българския гражданин Георги Тодоров Георгиев с правно основание чл. 76 т. 2 от ЗБДС. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че: 1. административният акт е немотивиран и 2. ограничителната мярка затруднява изпълнението на трудовите му функции предвид професията, която упражнява и с нея не се постига целта на закона. Решението е неправилно. От данните по делото безспорно е установено, че ответникът по касация многократно е осъждан за умишлени престъпления и към датата на издаване на административния акт не е реабилитиран. При това положение, правилно административният орган приема, че са изпълнени изискванията, визирани в приложимата правна норма, за да постанови налагането на принудителна административна мярка на основание чл. 76 т. 2 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). В хипотезата на разпоредбата за законосъобразността на издадения акт е достатъчно наличието на установените материалноправни предпоставки за избрания резултат и липсата на допуснати съществени нарушения на регламентираните административнопроизводствени правила по време на административното производство. Други фактически основания, освен съдържащите се в хипотезиса на чл. 76 т. 2 от закона, административният орган няма задължение да излага. След като с оспорената заповед административният орган отказва издаването на задграничен паспорт при наличие на фактическите обстоятелства, субсумиращи се в приложимата правна норма, същият упражнява властническите си правомощия, като постига и целта на закона. Настоящата инстанция намира оспорената пред решаващия съд заповед за налагане на принудителна административна мярка на Георги Тодоров Георгиев за законосъобразна, като издадена от компетентен орган в границите на неговата инвеститура, при спазена процедура и правилно приложени материални правни норми. Не се споделя извода на административния съд, направен след цялостната преценка за законосъобразност на административния акт през призмата на чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК за допуснато от органа нарушение на принципа за съразмерност при постановяване на утежняващата заповед, предвид ограничаване на правото му на труд. Наложената принудителна административна мярка по същество ограничава правото на свободно придвижване на адресата и. Настоящата инстанция намира, че с прилагането на националното законодателство в конкретния казус не са нарушени права по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи по отношение на свободата на придвижване, закрепена и в чл. 35 от Конституцията на Република България, както и на правото на труд, защитено в чл. 48 от основния закон. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е ратифицирана със закон, приет на 31.07.1992 г., ДВ, бр. 66/1992 г. и е част от националното законодателство. Правото на свободно придвижване е регламентирано в чл. 2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи относно признаването на някои права и свободи освен вече провъзгласените в Конвенцията и в Първия протокол, подписан от членовете на Съвета на Европа в Страсбург на 16.09.1963 г. и ратифициран със закон - обн. ДВ, бр. 87/24.10.2000 г. Прилагайки материалния закон, органът не допуска противоречие с Европейското законодателство. Съгласно т. 3 на чл. 2 от посочения протокол упражняването на правото на придвижване в пределите на държава, в която се намира на законно основание, може да бъде ограничено със закон в интерес на националната и обществената сигурност, поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето и морала или правата и свободите на другите. Ограничението, наложено на Георгиев е съгласно ЗБДС и с цел, която е провъзгласена в чл. 35 от КРБ - за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на другите граждани. Принудителната административна мярка е установена със закон, като е гарантирана възможността за адресата на акта да защити своите права по съдебен ред. По изложените съображения съдът намира, че не е накърнено правото на свободно придвижване, тъй като при спазване на законовите изисквания мярката удовлетворява изискването да бъде смятана за необходима в едно демократично общество. На следващо място лишаването от правото на свободно придвижване за определен период от време не засяга упражняването на правото на труд от ответника по касация предвид спецификата на професията му (моряк). Правото на труд (чл. 48 от КРБ) принадлежи към групата на социалните права, и за неговото упражняване се изисква съдействие от държавата. Това съдействие обаче няма характер на нейно задължение да осигури работа на всеки индивид, а следва да се разбира само като участие в създаването на условия за осъществяването на правото. Ето защо, с произнасянето на индивидуалния административен акт, засягащ правото на свободно придвижване от една държава в друга, не се засяга правото на Георгиев да упражнява труд съответно на придобитото образование. Изложеното налага извода, че обжалваното решение на административния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон (чл. 76, т. 2 от ЗБДС) и следва да бъде отменено от настоящата инстанция. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което отмененото решение следва да бъде заместено от ново по съществото на спора, с което жалбата на Георги Тодоров Георгиев от гр. Русе против заповед № З-ДС-3073/05.08.2008 г. на директора на ОДП - Русе бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение