Решение № 6409 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 136/2012 г.

Решение № 6409 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 136/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на юрк. Бошалъкова, надлежно упълномощен процесуален представител на Министерството на образованието, младежта и науката, против решение № 15747/30.11.11 г. по адм. д. № 10344/10 г. по описа на Върховния административен съд, V-то отделение, с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Любомир Тодоров Любенов, чрез адв. Попов, редовно упълномощен, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли оспореното с нея решение като правилно да бъде оставено в сила с присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежна страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на V-то отделение на Върховния административен съд е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-10-1332 от 29.07.10 г., с която министърът на образованието, младежта и науката за дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл е наложил на ответника по касационната жалба Любенов - началник на РИО - Стара Загора с ранг I-ви младши дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този правен резултат съдът, след обсъждане на данните по делото по отделно и в съвкупност с доводите на страните, е приел за извършени две от визираните в административния акт нарушения на служебните задължения, които при липсата на изложение относно конкретната тежест на нарушенията, не обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Прието в мотивите на решението е, че от обективна страна липсват установявания относно нарушения по чл. 2, ал. 4 и ал. 5, чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, както и изрична мотивировка във връзка с конкретните обстоятелства, обосноваващи приложението на тези етични разпоредби, изложена в обстоятелствената част на административния акт. Върховният административен съд в настоящият петчленен състав, като провери така постановеното решение на плоскостта на изложените в касационната жалба доводи и служебно, на основание чл. 218, ал. 2 АПК намира касационното оспорване неоснователно. При постановяване на първоинстанционното решение тричленният състав на V-то отделение на Върховния административен съд е обсъдил всеки конкретен пункт от обжалваната заповед и решаващият правен извод относно недоказаността в хода на дисциплинарното производство неизпълнението на конкретни служебни задължения е обоснован и в съответствие с материалния закон. Всяко неизпълнение на служебните задължения следва да бъде инкриминирано с точна дата и конкретика на фактите и обстоятелствата, при които е извършено, предвид което неоснователно касаторът поддържа обратното, позовавайки се визирания в заповедта за проверката период. Във връзка с приложението на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл - неспазване правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, в случая чл. 2, ал. 4 и ал. 5, чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 и ал. 2, следва да се има предвид, че тези правила са бланкетни, а в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание липсва позоваване на факти и обстоятелства за установяване на контен фактически състав, обосноваващ нарушение на създадените с кодекса етични правила. При служебната проверка касационният петчленен състав констатира незаконосъобразност на извода, че административният орган при налагане на дисциплинарното наказание е спазил императивното изискване на чл. 93, ал. 1, предл. 1 ЗДСл, а именно - да изслуша държавния служител във връзка с вменените му нарушения на служебни задължения. Следва да се има предвид, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание по ЗДСл е писмена, предвид което изпълнението на визираното в цитираната разпоредба изискване следва да бъде доказано с протокол, съставен при изслушването, в който отражение да намери обяснението на служителя по всяка една от констатациите на дисциплинарната проверка. Недопустими в тази връзка са свидетелски показания, още повече, че допуснатият за установяване на това обстоятелство свидетел от една страна е в служебно правоотношение с издалия заповедта административен орган, а от друга е посочил единствено датата на изслушването, идентична с датата на издаване на заповедта, което, като се има предвид обема на фактическите установявания, изложени в мотивите, поставя под съмнение извода, че органът е действал законосъобразно. Липсата на протокол от изслушването сочи на нарушение на посочената императивна законова разпоредба, представляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед /чл. 93, ал. 2 ЗДСл/. С оглед изложеното касационните доводи за неправилност на обжалваното решение се явяват неоснователни. Следва същото, правилно като резултат, да бъде оставено в сила. При този изход на касационното производство основателна е заявената в пледоарията на адв. Повов, пълномощник на ответника Любенов, претенция за присъждане на деловодни разноски. Такива следва да се присъдят в полза на последния в размер на 200 лв., доказани с Договор за правна защита и съдействие от 14.02.12 г. /л. 37/. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на II-ра колегия,