Решение № 9544 от 11.10.2023 г. на ВАС, IV о.

Производство по рада на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, подадена чрез главен юрисконсулт Иванова, против решение 1153 от 22.02.2023 г. по адм. д. 4185/2022 г. на Административен съд- София-град, с което е отменена заповед СОА22-РД54-1/28.03.2022 г. на кмета на Столична община, с която е оставено без уважение искането за отмяна на отчуждаване на недвижим имот с проектен идентификатор 68134.4333.395 (незастроен) с площ 113 кв.м. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ от АПК. Жалбоподателят твърди, че отчуждения имот се ползва по предназначение улица-тупик, която е изпълнена с натрошен чакъл и съдържа елементи на техническа структура. Сочи, че тази улица осигурява достъп до три урегулирани имота, съответно изградената техническа инфраструктрура осигурява захранването им. Освен това сочи, че полученото обезщетение не е възстановено. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение и прави алтернативно възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. Ответниците И. Танчев и В. Танчева не заявяват становище по касационната жалба. Ответниците Р. Танчев и К. Арсова, чрез адв. В. Дацов, оспорват жалбата като неоснователна и излагат подробни доводи в писмен отговор относно правилността на обжалваното решение. Молят то да бъде оставено в сила като им се присъдят и направените разноски по делото. Участващият в производството по делото прокурор от Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, след като е установено, че са налице предпоставките по чл. 31, ал. 1 от ЗОС и следва да се остави в сила. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че касационна жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение на АССГ, постановено в производство по чл. 145 и сл. от АПК, по жалба на И. Танчев, В. Танчева, Р. Танчев и К. Арсова е отменена заповед СОА22-РД54-1/28.03.2022 г. на кмета на Столична община /СО/, с която не е уважено искането на жалбоподателите с вх. СОА21-ГР94-4092/23.07.2021 г. за отмяна на отчуждаването на недвижим имот с проектен идентификатор 68134.4333.395 (незастроен) с площ 113 кв.м. Преписката е върната на кмета на Столична община за ново разглеждане и произнасяне по искането на жалбоподателите за отмяна на отчуждаването на недвижимия имот в месечен срок, съобразно дадените в мотивите към съдебното решение указания по прилагането на закона.Освен това Столична община е осъдена да заплати на жалбоподателите направените разноски по делото. За да отмени атакуваният пред него административен акт, АССГ е приел, че обжалваната заповед СОА22-РД54-1/28.03.2022 г. на кмета на СО е незаконосъобразна като постановена при наличието на отменителното основание по чл.146,т.4 от АПК- неправилно приложение на материалния закон. Съдът е установил, че процесният имот, собственост на жалбоподателите, е отчужден със заповед СОА18-РД40-7/25.04.2018 г. на кмета на СО. Този имот попада в обхвата на Улица-тупик от о.т.146б до о.т.146в, кв.103, местност ж.к. Овча купел І част, район Овча купел по влязъл в сила ПУП, одобрен със заповед РД-09-50-256/16.09.2002г. и заповед РД-09-50-587/21.04.2008г. на главния архитект на град София. Сумата от 22 555,93 лева, представляваща обезщетение, е преведено по банков път на собствениците на 08.06.2018г., видно от писмо с изх. СИС17-ВК08-435-/32/ 08.06.2018г.(л.72 от делото). За отчуждения имот е издаден и Акт 3964 за публична общинска собственост, вписан акт 176, том CХVI, дело 36701/03.08.2018 г. на Служба по вписванията гр. София. Административното производство е започнало с искане вх. СОА21-ГР94-4092/23.07.2021 г. И. Танчев, В. Танчева, Р. Танчев и К. Арсова за отмяна на заповедта за отчуждаването на основание чл. 31, ал. 1 и ал. 4 от ЗОС, тъй като строителството на обекта не е започнало в предвидения по чл.31, ал.1 ЗОС тригодишен срок. Първоначално административният орган не се произнесъл по заявеното искане. По жалба на И. Танчев, В. Танчева, Р. Танчев и К. Арсова с решение 7733/20.12.2021 г., по адм. д. 10033/2021 г. по описа на АССГ, съдът е отменил мълчаливия отказ на кмета на СО по заявлението с вх. С0А21-ГР94-4092/23.07.2021 г. и делото е върнато като преписка на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания. За да постанови обжалвания административен акт, СО е поискала информация от кмета на район Овча купел, който с писмо вх. СИС21-ВК08-116-8/09.03.2022 г. e посочил, че е извършена проверка по документи и на място, при която се е установило, че Улица - тупик", от о.т. 146б до о.т. 146в, кв. 103г", район Овча купел" е изпълнена от фракции трошен камък, без асфалтово покритие и за поземлен имот с идентификатор 68134.4333.395 е съставен Акт за общинска собственост 3964/16.05.2018 г. Съобразно писмо с вх. ТУ-334/19.01.2022 г. на Софийска вода" АД, в Улица - тупик", от о.т. 146б до о.т. 146в, кв. 103г", район Овча купел", има изградени мрежи и съоръжения. Въз основа на установените факти административният орган е приел, че не са налице условия за отмяна на заповедта за отчуждаване и със заповед ЦОА22-РД54-1/28.03.2022г. не е уважил искането за отмяна на отчуждения имот. Въз основа на прието заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че улицата между осова точка 146б и осова точка 146в не представлява обект, който е от първостепенно значение. Тя е регулирана с плана от 2002 г. и регулацията е приложена -по регулационните граници са изградени огради, но няма издадено разрешение за строеж на инфраструктурен обект и започнато строителство на това основание за периода 12.05.2018 г. -12.05.2021 г. В обхвата на улицата, от полиестерни тръби ф 32 и ф 40, са изградени две водопроводни отклонения, които захранват сградата в УПИ IV-735 и сградата в УПИ V-735, изградена е водопроводната шахта. На терена е положена временна настилка от трошен камък, който е частично циментиран. Първоинстанционният съд е приел, че след като процесният обект не е от първостепенно значение по смисъла на чл.31, ал.1 от Закона за общинска собственост /ЗОС/, вр. §1, т.6 от ЗОС, приложимият срок за започване на строителството е тригодишен и искането за отмяна на отчуждаването е направено при спазване на условието по ал.4 на същата разпоредба. С оглед специалната разпоредба на чл.157 от ЗУТ, съдът е приел, че за начало на строителството следва да се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква - датата на заверка на заповедната книга. Въз основа на анализ на събраните по делото гласни доказателства и изслушаното заключение на съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че строителството не е започнало в предвидения тригодишен срок. Съдът е приел, че е налице и последната предпоставка на чл.31, ал.1 от ЗОС, обуславяща отмяната на отчуждаването, доколкото жалбоподателите са изявили готовност да върнат получените обезщетения, но въпреки изричното им изявление в тази насока, не им е посочена сметката, по която да ги преведат. С тези правни изводи съдът е отменил постановения отказ като незаконосъобразен, като е приел, че са налице всички предпоставки за отмяна на отчуждения имот и административният орган е постановил акта си в противоречие с материалния закон. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно като постановено в съответствие с материалния закон, а наведените в касационната жалба оплаквания в тази насока, са неоснователни. Правилно административният съд е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, съгласно която, ако в тригодишен срок, а за обектите от първостепенно значение - в петгодишен срок, от отчуждаването на имота строителството на обекта не е започнало, както и в случаите, когато одобреният подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, бъде отменен от съда, а новият влязъл в сила подробен устройствен план не засяга отчуждения вече имот, по искане на бившия собственик на имота кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване след възстановяване на полученото обезщетение. Обосновано съдът е преценил, че доколкото в ЗОС няма легално определение за начало на строителството, следва да се приложат специалните норми на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и по конкретно разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която за начало на строежа съобразно издаденото разрешение за строеж се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. По делото е безспорно установено, че няма издадено разрешение за строеж и започнато въз основа на него строителство на улица- тупик в кв. 103, м. Овча купел между о.т.146б и о.т.146в. В тази връзка съдът обосновано и след цялостен анализ е приел за неоснователни възраженията на касатора, че имотът се ползва по предназначение улица-тупик, която осигурява достъп до други урегулирани имоти. Предвидената от разпоредбата на чл.31 от ЗОС предпоставка, обуславяща отмяната на отчуждаването, не е начинът на използване на имота, а започването на строителството на обекта. В конкретната хипотеза не е установено такова строителство да е започнало- липсва издадено разрешение за строеж на инфраструктурен обект, липсва и съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. В тази връзка съдът е обсъдил и направеното от административния орган възражение, че за изграждането на улица от този вид разрешение за строеж не е необходимо и в пълно съответствие с разпоредбите на ЗУТ е приел това възражение за неоснователно. Обосновани са и изводите на съда за неоснователност на възраженията на ответника, че част от техническата инфраструктура е изградена, поради което следва да се приеме, че строителството е започнало. Безспорно е установено, че изградените водопроводни отклонения, които захранват сградите в УПИ IV-735, в УПИ V-735 и водопроводна шахта са изпълнени от собствениците на имотите по предписание на Софийска вода и представляват сградни отклонения, а не главни тръби- част от уличната мрежа. Правилно съдът е определил и датата, от която имотът се счита за отчужден и от когато започва да тече срокът за искането за отмяна на отчуждаването. Датата, от която имотът се счита за отчужден, е датата, на която сумата за обезщетението за отчуждавания имот е преведена по банкова сметка на собственика на имота. В настоящия случай паричното обезщетение е преведено от СО по сметка на жалбоподателите на 08.06.2018 г., поради което искането, подадено на 23.07.2021г., е направено в тримесечния срок от изтичане на срока по чл.31, ал.1 от ЗОС. Неоснователно е и възражението на касатора, че полученото обезщетение не е възстановено. Действително чл.31, ал.1 от ЗОС предвижда, че кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване след възстановяване на полученото обезщетение. В конкретната хипотеза обаче жалбоподателите изрично са поискали да върнат полученото от тях обезщетение в размер на 22 556 лева, но това не е сторено поради липса на предоставена информация от страна на административният орган за банковата сметка, по която то следва да бъде преведено. по изложените съображения касационната инстанция приема, че не са налице сочените касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК, а оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна и такива не следва да му се присъждат. Основателно е искането на ответникът за присъждане разноски за адвокатско възнаграждение, които са своевременно поискани и доказани. Направеното възражение на касатора, за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е определено в законоустановения минимум, съгласно чл.8, ал.3 от Наредба 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,