Решение № 12129 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3676/2014 г.

Решение № 12129 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3676/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Марияна Бориславова Недялкова, от гр. София, чрез нейния пълномощник, срещу решение № 7930/16.12.2013 г. по адм. д. № 722/2012 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-главният архитект на София, Пламен Георгиев Николов и Красимир Георгиев Николов, Валентин Георгиев Станев, Лиляна Илиева Тодорова, Йордан Георгиев Йосифов и Татяна Михайлова Жеблянска не вземат становище по касационната жалба. Ответникът Ваньо Недев Вълов, чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед № РД-09-50-1555/12.12.2006 г. на главния архитект на София, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 8 ЗУТ е одобрено изменение на план за регулация на м. "Овча купел" гр. София, като от УПИ ХVII-106; ХV-103; ХIV-102; ХIII-101; ХII-100; ХI-99; Х-98 се създават УПИ ХIХ-101, ХХ-101, Х-98, ХI-99, ХII-100, ХIII-101, ХIV-102, ХV-103, ХVII-106; създава се задънена улица от о. т. 280д до о. т. 280г по зелените и кафявите линии, цифри и букви, съгласно приложения проект; одобрено е изменение на плана за застрояване за новосъздадените УПИ с корекцията в лилав цвят. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт, като делото е второ по съществото на спора след отменително решение на касационната инстанция. За да постанови този резултат, съдът е развил доводи, че реституираният имот не е нанесен в кадастралния план на квартала, което е пречка да се допусне изменение на плана за регулация. Измененият пък план за застрояване е одобрен при съществени нарушения на законовите изисквания -намалени отстояния, които не са визирани в заповедта. Така постановеното решение е обосновано: В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че реституираният имот не е нанесен с отделна заповед в актуалния към момента действащ кадастрален план. С решение от 25.01.2002 г. на ВАС окончателно е отменена заповедта за нанасяне на реституираните имоти в кадастралния план поради неизпълнение на процедурата по чл. 86, ал . 1 ППЗТСУ. Спорният момент в конкретния казус е попълнен ли е кадастралният план с реституирания имот с решение № 111/ по протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичния общински съвет, с което се одобрява проект за застроителен, регулационен и кадастрален план в обхвата на ЗРП на м. кв. "Овча купел". Реституираният имот съставлява имоти 101 и 105 и части от имоти 98, 99, 100, 102 и 103, а по регулационния план от 1959 г. - части от парцели ІІІ, ІV и V. Съгласно чл. 20, ал. 2 ППЗТСУ (отм.), когато кадастралният план не е одобрен до изработването на застроителния и регулационния план, той се обявява, разглежда и одобрява от органите при условията и реда, предвидени за ЗРП, т. е. едновременно с тях. В случая към 2001 г. е имало одобрен действащ кадастрален план, както и висящо производство по обжалване на заповед за нанасяне на реституиран имот в кадастралния план, поради което одобряването на кадастрален план заедно със застроителен и регулационен такъв е недопустимо. В такъв случай кадастралният план може само да се изменя и допълва, но не и да се изработва нов такъв. От своя страна пък по принцип одобреният застроителен и регулационен план следва да се съобразява с кадастъра - чл. 12 ППЗТСУ /отм/. С оглед изложеното, дори да е одобрен нов кадастрален план в рамките на одобрения ЗРП /съобразно т. 3 с решение № 111/ по протокол № 32/10.12.2001 г., то това е станало незаконосъобразно. Ако пък кадастралният план е одобрен в рамките на ЗРП, както е формулировката в цитираното решение, то следва имотните граници да съвпадат с тези по представения нотариален акт. В този смисъл и касационната инстанция с отменителното решение е дала указания да се отговори на въпроса дали регулационните линии по процесната заповед на новообразуваните УПИ -та минават по имотните граници по одобрения кадастрален план с решението на общинския съвет от 2001 г. Този въпрос е релевантен с оглед посоченото основание за издаване на оспорената заповед - чл. 134, ал. 2, т. 8 ЗУТ (отм.) - изменение на подробни устройствени планове, когато правото на собственост върху поземлени имоти е възстановено по реда на реституционните закони. Данни за включването обаче на имота на реституираните собственици в кадастралния план, одобрен с цитираното решение, не са налице съобразно заключението на вещото лице. Съгласно заключението на вещото лице, само УПИ ХIХ-101 е изключен от кв. 34 по решение № 111/ по протокол № 32/10.12.2001 г. Освен това вещото лице заявява, че в одобрения кадастрален план по решението на СОС от 2001 г. няма имот, който да изглежда като конфигурация като УПИ ХIХ-101. Вещото лице е категорично, че регулационните граници на новообразуваните УПИ-та-УПИ ХIХ-101, ХХ-101 и ХIII-101 не съответстват на имотни граници, одобрени по който и да е кадастрален план, както и не съответстват и на одобрените имотни граници по одобрения в рамките на ЗРП кадастрален план с решението на СОС № 111/2001 г. Предвид изложеното, след като към момента на издаване на оспорената заповед не е било налице включване на реституирания имот в действащия одобрен кадастрален план, то не може да се предприеме и регулирането и застрояването на такъв имот, каквото е сторено с обжалвания процесен административен акт. Този факт е достатъчно основание да се отмени като материалнонезаконосъобразна обжалваната заповед. Въпреки установената незаконосъобразност на предприетото регулиране с процесната заповед, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви и за незаконосъобразност на предприетото изменение на застроителния план, които се споделят от настоящата инстанция. Предвид изтъкнатото, като е приел незаконосъобразност на обжалваната заповед и е отменил същата, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение