Решение № 9835 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16236/2013 г.

Решение № 9835 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16236/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. във връзка с чл. 99 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по жалба на "Консорциум УИНД ЕНЕРДЖИ" ООД, със седалище и адрес на управление град Добрич, представлявано от Любов Дамянова Лазарова срещу решение № 210/14.10.2013 г. на министъра на околната среда и водите. Оплакванията в жалбата са за нищожност на решението, поради издаването му извън сроковете по чл. 102, ал. 2 от АПК, както и за незаконосъобразност на същото, поради липса на основанията по чл. 99 от АПК. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представители поддържа становище за недопустимост на жалбата, алтернативно за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за процесуална недопустимост на жалбата, поради липса на годен за оспорване индивидуален административен акт. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: По допустимостта на жалбата. Видно от приложената по делото обратна разписка, оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 16.10.2013 г., поради което 14 - дневният преклузивен срок за оспорването му по чл. 149, ал. 1 от АПК е изтекъл на 29.10.2013 г. Жалбата е заведена с вх. № 18728/29.10.2013 г. в деловодството на Върховния административен съд, поради което е подадена в срок. Неоснователно е направеното възражение на ответника, както и на представителят на Върховната административна прокуратура за недопустимост на жалбата, поради факта, че съгласно чл. 98, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК на оспорване подлежи само първоначално издадения акт, но не и решението на висшестоящия административен орган, когато той не се е произнесъл по съществото на спора, а само е възобновил административното производство, отменил е първоначалния акт и е върнал преписката за ново произнасяне, какъвто характер има оспореното решение на министъра на околната среда и водите. Решение № 210/14.10.2013 г. на министъра на околната среда и водите е издадено на основание чл. 99 и сл. от АПК и касае възобновяване на административното производство по реда и основанията, посочени в цитираните разпоредби. С него е възобновено производството по влязъл в сила административен акт. Следователно разпоредбите на чл. 98, ал. 2 във връзка с чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК са неотносими спрямо този извънреден способ, тъй като те касаят оспорването на административни актове по административен ред пред висшестоящия административен орган. По отношение обжалването на оспореното решение, с което е възобновено едно административно производство, са приложими общите разпоредби за оспорване на административните актове по съдебен ред. По основателността на жалбата: С решение № 210/14.10.2013 г. министърът на околната среда и водите е отменил решение по ОВОС № ВА-7/2012 г., издадено от Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Варна, с което се одобрява инвестиционно предложение за изграждане на вятърен енергиен парк, състоящ се от 95 бр. вятърни генератори и две подстанции в поземлени имоти от землището на с. Ваклино, с Черноморци, с. Смин, с. Стаевци, с. Божаново, с. Граничар, с. Захари Стояново, с. Бежаново, област Добрич, с възложител "Консорциум УИНД ЕНЕРДЖИ" ООД град Добрич, възобновено е административното производство по издаване на решение по внесеното от възложителя уведомление за инвестиционно предложение и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган. Като основание за възобновяване на производството, министърът се е позовал на разпоредбите на чл. 99, т. 1 и 2 от АПК - съществено нарушение на изискванията за законосъобразност на решението и наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни при решаването на спора от административния орган. Разпоредбата на чл. 99 от АПК предвижда следното: "Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал", при наличие на основанията по т. 1 - 7 от същата разпоредба. Следователно, за да може да бъде възобновено административното производство по реда на чл. 99 от АПК е необходимо наличието на три кумулативни предпоставки: 1. наличие на влязъл в сила административен акт; 2. който не е оспорен пред съд и 3. издаване на акта от компетентен орган. По отношение на оспореното решение са налице само две от кумулативните изисквания на закона, а именно: Решението е издадено от компетентен орган - министърът на околната среда и водите и в предписаната от закона писмена форма. Налице е влязъл в сила административен акт - решение по ОВОС № ВА-7/2012 г., издадено от Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Варна. Не е налице обаче третата кумулативна предпоставка на чл. 99 от АПК - актът, чието възобновяване се иска, да не обжалван пред съд. Решение по ОВОС № 7/2012 г. на директора на РИОСВ Варна е оспорен пред Административен съд Варна, предмет на адм. дело № 1084/2012 г., като съдът е отменил оспореното решение и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението по адм. дело № 1084/2012 г. на АСВ е оспорено пред ВАС, като с определение от 14.09.2012 г., по адм. дело № 9325/2012 г. на тричленен състав на ВАС е обезсилил постановеното решение на първоинстанционния съд и е прекратил производството по делото, поради отказ от оспорването от страна на жалбоподателя, на основание чл. 228 във вр. с чл. 159, т. 8 и чл. 155, ал. 1 от АПК. С решение по адм. дело № 11804/2012 г. на тричленен състав на ВАС, съдът е прогласил за нищожно решение № 181/29.06.2012 г. на министъра на околната среда и водите, с което министърът, поради незаконосъобразност и допуснати нарушения на посочени от него норми от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействие върху околната среда и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, е отменил Решение по ОВОС № ВА-7/2012 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Варна (РИОСВ) и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. Решението на тричленния състав е оставено в сила с решение от 09.05.2013 г., постановено по адм. дело № 3568/2013 г. на петчленен състав на ВАС. С постановяване на последното решение на ВАС, е приключило съдебното оспорване на решение по ОВОС № 7/2012 г. на директора на РИОСВ Варна, като датата на влизането му в сила е 09.05.2013 г. В решение № 210/14.10.2013 г. на министъра на околната среда и водите за възобновяване на административното производство са изложени съображения, че с оглед обстоятелството, че процесуалното действие "отказ" от жалба представлява десезиране на съда и процесуалните действия на страните се заличават с обратна сила, т. е. след като страната е направила отказ от оспорването пред ВАС по адм. дело № 9325/2012 г., следва да се счита, че административния акт не е оспорван пред съда. Това разбиране не може да бъде споделено. Според правната теория отказът от иска е изявление на ищеца /в случая жалбоподател/, отправено до съда, че не поддържа занапред иска си, тъй като е неоснователен. Отказът от иска /ОИ/ е процесуално действие, което може да бъде направено само във висящ съдебен процес, а не материалноправен отказ от съществуващо материално право, претендирано с иска. С оттеглянето на иска се слага край на съдебния спор, като със сила на присъдено нещо се отрича претендираното от ищеца право или се потвърждава правото, което ищецът е отричал с предявения иск. В конкретния случай с оттеглянето на касационната жалба, касаторът се е съгласил с правните последици на постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение. ОИ като процесуално действие обаче не залича съществуването на съдебното оспорване, нито установените със сила на присъдено нещо права. С оглед на това е налице съдебно оспорване и то в две съдебни производства, по които има постановени и влезли в сила съдебни актове на Върховния административен съд. В този смисъл е налице отрицателната предпоставка по чл. 99 от АПК - наличие на съдебно оспорване на ИАА, което е императивно основание оспореното решение да бъде отменено като противоречащо на посочената правна норма. Административният орган не е имал законово правомощие при наличието на съдебно оспорване да възобновява административно производство по реда на чл. 99 и сл. от АПК, тъй като двете производства са взаимноизключващи се. Налице е ИАА, който е влязъл в сила след приключване на съдебното му оспорване, а не на друго основание /липса на жалба или подаването й след изтичане срока на обжалване/. Само на това основание оспореното решение следва да бъде отменено, без съдът да се произнася по наличието или липсата на предпоставките по чл. 99, т. 1 и 2 от АПК. Въпреки това съдът намира, че за прецизност следва да се произнесе и по останалите доводи на страните: Жалбоподателят прави възражение за неспазване на сроковете по чл. 102 от АПК. Разпоредбатана чл. 102 от АПК определя сроковете, в които може да се направи искане за възобновяване на административното производство на влязъл в сила административен акт, който не е обжалван пред съда и те са тримесечен срок от влизането в сила на акта по чл. 99, т. от АПК и по чл. 99, т. 2 - 7 - в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи като основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по - късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. В конкретният казус решението на РИОСВ - Варна, по отношение на което е възобновено административното производство е оспорено пред съда и е влязло в законна сила на датата на постановяване на решението по адм. дело № 3568/2013 г. - 09.05.2013 г. Предложението за възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 1 е направено от прокурор от Върховната административна прокуратура на 26.07.2013 г., следователно е спазен 3 - месечния срок от влизане в сила на административния акт. Предложението за възобновяване по чл. 99, т. 2 от АПК е направено от страна в административното производство - Българско дружество за защита на птиците, което е постъпило при висшестоящия административен орган на 23.07.2013 г., поради което и по отношение на него е спазен тримесечния срок по чл. 102 от АПК. Второто оплакване е за липса на нови обстоятелства по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК и относно обстоятелството, че искането в тази хипотеза не е направено от страна, участвала в административното производство. Новите обстоятелства, на което се е позовал висшестоящият административен орган са резултатите от изпълнението по два проекта: DIR 99318-1-2 "Картиране и определяне на природозащитното състояние на местообитания и видове - Фаза I" и проект № LIFE 09/NAT/BG/ 000230 "Опазване на зимуващата популация на застрашената червеногуша гъска". Според административния орган данните от тези проекти не са му били известни при постановяване на решението през 2012 г. Проект DIR 99318-1-2 "Картиране и определяне на природозащитното състояние на местообитания и видове-Фаза I" е бил заведен в МОСВ на 10.04.2013 г., както и коригиран доклад, заведен на 17.05.2013 г. За втория проект, послужил за фактическо основание при издаването на процесното решение няма данни кога е постъпил в МОСВ, но и в двата случая не може да се приеме, че са налице нови обстоятелства по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК. Новите обстоятелства - основание за възобновяване на производството са такива обстоятелства, които са съществували към момента на решаване на поставения пред органа въпрос, но по независещи от страната в производството причини не са й били известни и именно за това се считат за нови (само по отношение на страната). С оспореното в настоящия процес решение е прието, че е налице нова информация за значението на територията на площадката на инвестиционното предложение, която не е била известна на компетентния орган при постановяване на решението в началото на 2012 г. В приложената т. 2 на чл. 99 законодателят изрично е предвидил, че нови обстоятелства са тези, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Компетентният да реши поставения му въпрос орган няма качеството страна в административното производство. Той придобива качеството страна чак в съдебния процес, възбуден при евентуалното обжалване на издадения от него административен акт. Чл. 27, ал. 1 очертава лимитативно кръга на страните в производството пред органа - заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации. Тоест, неизвестните на органа обстоятелства не могат да послужат като основание за възобновяване, тъй като този текст е относим само за страната в административното производство. Освен това цитираните проекти, които са изготвяни на отделни етапи, са били предмет на обсъждане в административното производство при постановяване на първоначалния административен акт - оценката по ОВОС. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Разноски от жалбоподателя не са претендирани в настоящето производство, поради което такива не се присъждат в негова полза.