Решение № 13858 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8401/2013 г.

Решение № 13858 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8401/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Васил Филипов Василев, Параскева Петрова Иванова, Мирела Илиева Иванова, Цеца Илиева Илиева и Любен Илиев Ставров, всички от гр. Монтана, срещу решение № 294/29.04.2013 г., постановено по адм. д. № 541/2012 г. на Административен съд - гр. Монтана, като в нея се развиват оплаквания за постановяване на решението при допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав или се постанови решение по същество, с което да се отмени обжалваната от тях Заповед № ДК-02-СЗР-137/25.09.2012 г. на н-к РДНСК, Северозападен район. Ответникът, н-к РДНСК, Северозападен район не е изразил становище. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Монтана, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Васил Филипов Василев и правоприемниците на починалия жалбоподател Илия Ставров Иванов, Параскева Петрова Иванова, Мирела Илиева Иванова, Цеца Илиева Илиева и Любен Илиев Ставров, срещу Заповед № ДК-02-СЗР-137/25.09.2012 г. на н-к РДНСК, Северозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "вила (масивна тухлена постройка)", находящ се в поземлен имот 003883, м. "Млаките", землище на с. Копиловци, община Георги Дамяново, област гр. Монтана. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за незаконен строеж, изпълнен без строителни книжа, че заповедта е издадена от компетентен орган след спазена предвидената процедура при съобразяване с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел също така, че за процесния строеж е неприложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ за признаване режима на търпимост, поради което подлежи на премахване. Касационната жалба е неоснователна, решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, нито съдопроизводствените правила, както се сочи - съдебният акт е обоснован, а изложените изводи почиват на събраните по делото доказателства, установяващи правнорелевантните за спора факти и обстоятелства, преценени поотделно и в съвкупност. По делото безспорно е установено, че процесната сграда е изпълнена през 1974 г., в земеделска земя, изграждане без одобрено частично строително решение по реда на чл. 108 или чл. 122 ППЗТСУ (отм.), земята не е била собственост на извършителите, както и не им е отстъпвано право на строеж от собственика. Към момента на издаване на заповедта също не е налице одобрен ПУП, както и за територията, в която се намира сградата не е одобряван общ устройствен план /ОУП/. С оглед така установените факти и обстоятелства, релевантни за спора, при правилно прилагане на закона и обосновано съдът е приел, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, изпълнен без строителни книжа и който е недопустим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, както към момента на изграждане на строежа, така и към момента на издаването на заповедта. След като не е налице одобрено строително решение по реда на ППЗТСУ (отм.), както и ПУП или ОУП към настоящия момент, допустимост на стоежа не би могло да се преценява по посочения параграф. Установено е също така, че е при издаването на заповедта е спазена процедурата по чл. 225, ал. 3 ЗУТ, след като са съставени констативни актове, редовно връчени на жалбоподателите, както и че е издадена от компетентен орган, след предоставяне правомощията от н-к ДНСК на н-к РДНСК. С оглед изложеното правилно е прието от съда, че се касае за незаконен строеж, който не е в режим на търпимост и който подлежи на премахване. При постановяване на решението не се установи твърдяното съществено процесуално нарушение, както и такива не се установиха и при служебната му проверка. Неправилно жалбоподателите се позовават на Наредба № 2/1998 г. за застрояване в земеделските земи, тъй като същата не е била в сила към момента на извършване на строителството, а освен това с нея се урежда въпросът за застрояване на тези земи със селскостопански постройки на един етаж за съхраняване на селскостопанска продукция и инвентар, които могат да бъдат до 35 кв. м. В конкретния случай от заключението на вещите лица е установен строеж на два етажа с площ над 43 кв. м., както и с оглед обзавеждането й, с предназначение за ползуване като вила. С оглед изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК