Решение № 9769 от 16.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10439/2023 г.

Й. С. Т. е подал касационна жалба срещу решение 5285/ 07.08.2023г. по адм. дело 2501/2023г. по описа на Административния съд София-град в частта с която са отхвърлени предявените от него искове срещу Столична община за заплащане на обезщетение в размер на 25 000 лева за имуществени вреди и за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лева за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразни действия на служители на Столична община през 2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2023г. до окончателното им изплащане. Направени са оплаквания за недопустимост, алтернативно за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове с присъждане на направените разноски или с връщането на делото за ново разглеждане. Столична община е оспорила касационната жалба и е поискала да се отхвърли с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Й. С. Т., с която срещу Столична община са предявени искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, както следва: за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лева за имуществени вреди и обезщетение от 10 000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на Столична община, извършени през 2003г.; за присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лева за имуществени вреди и обезщетение в размер на 20 000 за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразни действия на служители на Столична община, извършени през 2018г., ведно със законната лихва върху главницата по всеки от исковете, считано от 14.03.2023г. до окончателното им изплащане. Административният съд установил, че със заповед РД-01-01-02/10.10.2002г. на кмета на Район Изгрев на Столична община, на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост, било иззето дворно място с жилищна сграда, на адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, ул. 158, 7, представляващо общински имот частна общинска собственост, за който е съставен акт за частна общинска собственост 2636/22.06.2000г. Заповедта е отменена с решение 2302/15.03.2005г. по адм. дело 11097/2004г. на Върховния административен съд. Преди постановяване на решението кметът на Район Изгрев издал нова заповед РД01-01-01/09.01.2003г. за изземването на имота , която не била обжалвана и влязла в сила. Имотът бил иззет, като съществуващата в дворното място жилищна сграда била съборена като негодна за ползване. Според показанията на разпитаните по делото свидетели, при изземването на имота ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, стрес и нарушения на здравето. Със заповед РИВ18-РД91-19/29.03.2018г. на кмета на район Изгрев на Столична община, на служители на администрацията било възложено да проверят състоянието на поземлен имот с идентификатор 68134.803.3951, общинска собственост, находящ се в УПИ-IV, отреден за жилищно строителство, обществено обслужване и трафопост, квартал 10, местност Дианабад по действащия план за регулация на София, актуван с акт за общинска собственост 3046/05.10.2017г. За проверката бил съставен протокол от 29.03.2018г. и доклад РИВ18-ВК66-400/30.03.2018г., в който е посочено, че в общинския имот са разположени паянтови бараки, изпълнени от неизвестно лице, като липсват данни относно тяхната собственост и законността на изграждането им. За построяването им били използвани нетрайни и амортизирани материали, имало складирани и отпадъци. Въз основа на съставения доклад било разпоредено почистването на имота. В изпълнение на това разпореждане постройките били съборени от лица, ангажирани от Район Изгрев. Ищецът признал, че макар общинското място вече да е било иззето, впоследствие е изградил паянтовите постройки в него, в които държал земеделски инвентар, и е използвал мястото за отглеждане на зеленчуци. С влязло в сила разпореждане 2312/11.04.2018 г. по адм. дело 3537/2018 г. по описа на Административния съд-София град е отхвърлено искането на Й. Т. по чл.250 АПК за прекратяването на действия, извършени от по възлагане от служители на Район Изгрев на Столична община за почистването на дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 68134.803.3951. Впоследствие Й. Т. предявил срещу Столична община иск за признаване на правото му на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.803.3951. Образуваното пред Софийския градски съд гр. дело 16190/2019г. било прекратено поради отказ от предявения иск. От правна страна съдът приел, че предявените искове са неоснователни, тъй като не били установени незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица на Столична община при изпълнението на административна дейност. Преценката си за отхвърляне на исковете срещу Столична община за заплащане на обезщетение в размер на 25 000 лева за имуществени вреди и 20 000 лева за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразни действия на служители на Столична община през 2018г. съдът обосновал с липсата на правно основание, въз основа на което Й. Т. държи/владее общинския имот след 2003г., както и на незаконосъобразни действия от длъжностни лица от Район Изгрев. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е допустимо, тъй като е постановено при наличието на всички процесуални предпоставки за произнасянето на съда като редовност на исковата молба и компетентност на сезирания съд. Съгласно чл.203, ал.1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Незаконосъобразните действия, които, според ищеца, му причинили имуществени и неимуществени вреди, се установяват от съда, пред който са предявени исковете. Първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Разпределил е правилно доказателствената тежест между страните по спора. Именно ищецът, който претендира обезщетяването на вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, има задължението да докаже, че твърдените вреди са резултат на незаконни административни действия на длъжностни лица от Столична община. Административният съд не е извършил съществено процесуално нарушение като не е допуснал доказателствените искания на ищеца за прилагане на преписка от Първо районно управление на Министерството на вътрешните работи-София от 2018г. и прокурорска преписка 9242/2018г. Установяването на вида и стойността на унищожените според ищеца негови движими вещи не би имало значение за произнасянето на съда при отсъствието на останалите елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Административният съд е направил съответен на събраните доказателства извод, че длъжностни лица на Столична община не са извършили незаконни действия, в резултат на които е намаляло имуществото на ищеца. Преди да предяви исковете по това дело, ищецът е водил производство по чл.250 АПК, в рамките на което е осъществено произнасяне на съда по законността на действията, които се характеризират като вредоносни в исковата молба. Както беше отбелязано по-горе, с разпореждане 2312/11.04.2018 г. по адм. дело 3537/2018 г. по описа на Административния съд-София град е отхвърлено искането на Й. Т. за прекратяване на незаконосъобразни действия, извършени от длъжностни лица на район Изгрев - Столична община. Разпореждането е оставено в сила с определение 6901/28.05.2018 г. по адм. дело 6258/2018 г. по описа на Върховния административен съд, в мотивите на което е посочено, че ..всички действия на длъжностните лица по почистване на отпадъците, обезопасяване и ограничаване на достъпа до имота са в изпълнение на правомощията на общината, която като собственик следва да управлява същия в интерес на населението и с грижата на добър стопанин ( чл.11, ал.1 от Закона за общинската собственост) и в съответствие с предвиденото в чл.15, ал. 2 от Наредбата за общинската собственост, приета от Столичния общински съвет, според който опазването и поддържането на имотите, частна общинска собственост, е грижа и задължение на кметовете на райони. Законността им не може повторно да се преценява в контекста на нормативния състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ и да се търси обезщетяване на вреди при условията на обективната имуществена отговорност на държавата и общините, уредена с този закон. Затова касационната инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд