Решение № 914 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14130/2015 г.

Решение № 914 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14130/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "П." ООД със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. "Н." №..., подадена чрез управителя и представляващ дружеството П. Г., против решение № 2277/30.10.2015 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 2013/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължение /АУЗ/ № П-03001815029840-135-001/26.03.2015 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 103/14.05.2015 г. на директора на ТД на НАП - В.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Според касатора неправилно съдът е потвърдил АУЗ, поради следното: 1. АУЗ е издаден в нарушение на чл. 103, ал. 1 ДОПК; 2. Преводаческата услуга не е посочена в чл. 9 ЗДДС като облагаема доставка; 3. АУЗ е издаден в нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДДС. П. се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен оспореният АУЗ. Ответникът по касационната жалба - директор на ТД на НАП - В. не изразява становище по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил АУЗ № П-03001815029840-135-001/26.03.2015 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 103/14.05.2015 г. на директора на ТД на НАП - В.. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо. Жалбата е подадена в срока по чл. 156 ДОПК след обжалване на акта по административен ред пред компетентния решаващ орган по чл. 106, ал. 2 ДОПК. АУЗ е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 7, ал. 1 ДОПК при спазване на административнопроизводствените правила. По реда на чл. 103, ал. 1, предложение последно ДОПК подателят на декларацията е поканен да отстрани констатираните нередовности в 14-дневен срок чрез подаването на нови справки-декларации за м. декември 2014 г. и м. януари 2015 г. Поканата е връчена редовно на 9.03.2015 г. В срока за отстраняване на нередовностите е постъпило възражение, в което се заявява, че не са налице пропуски и несъответствия при подаването на декларациите, както и че услугите са извършени на територията на Румъния, поради което на основание чл. 21, ал. 2, изр. второ ЗДДС данък не се дължи. Относно материалната законосъобразност на акта в мотивите на оспореното първоинстанционно решение е прието, че разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ДОПК, предложения първо и второ, е спазена. С акта е извършена корекция на данъчната основа и размера на задължението за ДДС в рамките на декларираното. Не са извършвани допълнителни процесуални действия и не са събирани данни и документи от трети лица. Преводаческата услуга е извършена на регистрирано по ЗДДС българско юридическо лице, установено на територията на Р. България, което не притежава постоянен обект, в който да осъществява дейност на територията на Румъния. Министерство на финансите на Румъния не представлява такъв обект по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗДДС. П. този начин е обоснован извод за осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС и дължимост на данъка на основание чл. 82 ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. Фактическата обстановка е точно установена. Правните изводи на съда съответстват на приложимите законови норми. "П." ООД е подало справка декларация /СД/ за данъчния период м. януари 2015 г. с вх. № 1800-1457380/13.02.2015 г., в която е декларирало данъчна основа на доставки по чл. 21, ал. 2 ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава-членка в размер на 1 370 лв. по фактура № 56/18.12.2014 г. с получател "Параходство българско речно плаване" АД - Р. ЕИК ********* и ИН по ЗДДС ВG827183719. Органът по приходите е приел, че фактурата е следвало да бъде включена в данъчния период м. декември 2014 г. и че във връзка с предоставената услуга следва да се начисли ДДС, поради което е поканил деклараторът да коригира подадените от него СД за двата данъчни периода. Тъй като несъответствията не са отстранени по реда на чл. 103 ДОПК е издаден АУЗ на основание чл. 106, ал. 1 ДОПК. Със същия са коригирани СД за м. декември 2014 г. и м. януари 2015 г. като в СД за м. декември 2014 г. е посочена данъчна основа за облагане с ДДС в размер на 1 370 лв. и дължим ДДС 194 лв. Определено е задължение за ДДС за довнасяне в размер на 154 лв. и лихва 3.04 лв. Правилно първостепенният съд е приел, че АУЗ не е издаден в нарушение на чл. 103, ал. 1 ДОПК, тъй като е налице несъответствие между съдържанието на подадената СД и изискванията за попълването й, поради несъответствие с представените от самия декларатор дневници за продажбите и фактура. Неоснователен е доводът на касатора, че преводаческата услуга не е облагаема доставка, тъй като не е сред изрично изброените в чл. 9 ЗДДС. С. чл. 8 ЗДДС услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от пари в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Нормата транспонира текста на чл. 24 от Директива 2006/112. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗДДС не съдържа изчерпателно изброяване на услугите, които са доставки по смисъла на този закон, а акцентира върху по-специфичните случаи на доставки на услуги, и това е видно от самия законов текст: "За доставка на услуга се смята и". Същата транспонира текста на чл. 25 Директива 2006/112. Изложеното обосновава извод за това, че преводаческата услуга е доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС. Следващият спорен въпрос касае мястото на изпълнение на доставката и в зависимост от това облагаемостта й по чл. 12, ал. 1 ЗДДС. Ж. твърди, че преводаческата услуга е предоставена на "Параходство българско речно плаване" АД - Р. на територията на Румъния, а именно в нейното Министерство на финансите, а Министерство на финансите представлява постоянен обект по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗДДС и мястото на изпълнение на доставката е на територията на Румъния, а не на територията на България, поради което доставката не е облагаема. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДДС е неправилно. Според текста й, когато услугата се предоставя на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото, където се намира този постоянен обект. Безспорно законодателят има предвид постоянен обект на получателя на доставката, различен от мястото, където той е установил независимата си икономическа дейност. В този смисъл е разпоредбата на чл. 21, § 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС в сила от 1.07.2011 г., имаща пряко приложение. Съгласно чл. 22, § 2 от посочения регламент с оглед да се определи постоянният обект на получателя доставчикът обръща особено внимание на това дали в договора, във формуляра за поръчка и от идентификационния номер по ДДС, постоянният обект се определя като получател на услугите и дали постоянният обект плаща за услугите. Нормите на регламента са правилно приложени от административния съд и съответстващ на тях е направеният от него извод, че Министерство на финансите на Румъния не е постоянен обект на получателя на услугата "Параходство българско речно плаване" АД - Р. по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗДДС. С оглед така изложените съображения настоящата касационна инстанция преценява оспореното решение на Варненския административен съд като правилно и законосъобразно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение