Решение № 5306 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1798/2013 г.

Решение № 5306 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1798/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 2851/27.12.2012 г., постановено по административно дело № 1854/2012 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отхвърлил жалбата на Запрян Йорданов Запрянов от гр. Пловдив срещу решение № 151/28.05.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пловдив, в частта, с която е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 4810064760/03.07.2012 г. (датата е изписана погрешно - вярната е 03.04.2012 г.), издадено от ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО - Пловдив, в частта, с която на Запрян Йорданов Запрянов е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2) осъдил Запрян Йорданов Запрянов от гр. Пловдив да заплати на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 150 лв. Съдебното решение е атакувано с касационна жалба от Запрян Йорданов Запрянов от гр. Пловдив. Посочените в нея пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на оспорения съдебен акт и решаване на делото по същество, като се уважи първоначалната жалба. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Велева-Минкова, в писмен отговор навежда доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което моли същата да бъде отхвърлена, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционния съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд вярно е установил фактическата обстановка по спора. Със заявление вх. № МП-71886/04.11.2011 г. Запрян Йорданов Запрянов е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО. С разпореждане № 4810064760/03.04.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в РУСО - Пловдив на Запрянов е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, поради това, че към датата на заявлението няма изискуемия осигурителен стаж от 37 години (зачетен му е осигурителен стаж от втора категория труд 1 г., 6 месеца и 12 дни, и от трета категория труд 26 години, 9 месеца и 20 дни, и общ осигурителен стаж, превърнат по реда на чл. 104 от КСО към трета категория труд 28 години, 8 месеца и 20 дни). Недоволен от разпореждането, Запрянов го е обжалвал по административен ред с твърдението, че има 38 години и 8 дни осигурителен стаж и право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С решение № 151/28.05.2012 г. директорът на РУСО - Пловдив е отменил разпореждането в частта относно зачетения осигурителен стаж на Запрянов, като му е зачел 5 години 10 месеца и 29 дни от втора категория труд и 22 години 5 месеца и 3 дни от трета категория и общ превърнат към трета категория стаж 29 години 9 месеца и 24 дни, но го е потвърдил в частта, с която на лицето е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО. На свой ред Пловдивският административен съд не е уважил сезиралата го жалба на Запрянов срещу решението на директора на РУСО - Пловдив в частта досежно потвърдения отказ на пенсионния орган да се признае правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е изложил подробни съображения за отсъствие на законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в хипотезите на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Първоинстанционният съдебен акт е постановен в съответствие с доказателствата по делото и компетентно изготвеното заключение на експертизата, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че жалбата на Запрянов по съдебен ред е неоснователна. Не би могло да се кредитират оплакванията на касатора за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията му за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички инвокирани възражения. Съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива от мъжете при навършване на 63 годишна възраст, каквато е налице по отношение на касатора към момента на подаването на заявлението му за отпускане на пенсия, и 37 години осигурителен стаж, с наличието на която предпоставка е бил свързан основният спор по делото. Противно на поддържаното от касатора и пред настоящата инстанция, не са налице предпоставките по чл. 354, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) да се зачете за трудов стаж срокът на предварителното задържане на Запрянов и лишаването му от свобода (с приспадане срока на задържането му), тъй като изтърпяната от него присъда не е отменена. Съдът е съобразил и това, че в процесния случай не е налице нито една от хипотезите на чл. 9, ал. 3, т. 3 от КСО, съгласно която разпоредба за осигурителен стаж се зачита времето, през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, че е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено, или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление. Запрян Запрянов е осъден с влязла в сила присъда, с която на същия е наложено наказание лишаване от свобода, и тя не е отменена. В тази връзка е неоснователно позоваването на касатора на решението на Европейския съд по правата на човека от 30.09.2004 г., въз основа на което той желае да му се зачете осигурителен стаж по условията на чл. 354, ал. 3 от КТ за времето, през което не е съществувало трудово правоотношение (това е възможно само в случаите, когато е изтърпявано наказание лишаване от свобода, което впоследствие е било признато по съответния ред за неоснователно наложено). С решението на Европейския съд присъдата не е призната за неоснователно наложена, а е установено, че Запрянов не е бил изправен пред съд своевременно и не е било необходимо да бъде задържан под стража през по-голямата част от предварителното разследване, за което му е присъдено обезщетение. Съдът обосновано е приел и, че осигурителният стаж за периода 15.02.1971 г. - 31.07.1973 г., положен от Запрянов в завод "Андрей Юруков" гр. Пловдив на длъжността "секционен майстор" правилно е зачетен от трета категория. Няма данни този труд да е бил полаган при условията, визирани в т. 31 от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) - т. е. при първичната преработка на суровините, в подготвителните и основните цехове или участъци при предене, тъкане и текстилно облагородяване на тъкани, за да бъде зачетен като втора категория, както претендира жалбоподателят. Осигурителният стаж на Запрянов на длъжност "началник цех" в същото предприятие за времето от 01.10.1979 г. до 31.03.1984 г. също е от трета категория труд. Не са налице данни в какъв цех е положен трудът, липсват доказателства, посочващи условията на работната среда, в която е полаган трудът. Цитираната т. 31 от ПКТП (отм.) не се отнася за работещи в конфекционни цехове на трикотажна и шивашка промишленост, а такива работници не ползват и правата по т. 66и от същия правилник. Не на последно място, дори и коментираният по-горе стаж да бе от втора категория, когато се приравни към стаж от трета категория и се добави към останалия признат стаж на Запрянов, също е недостатъчен да бъдат изпълнени условията за пенсиониране в хипотезите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО в редакцията до 31.12.2011 г., което прецизно е отбелязано в мотивите на проверяваното съдебно решение. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК трябва да бъде уважено своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, реализирана чрез подадения писмен отговор от надлежно упълномощената юрисконсулт Калина Велева-Минкова. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата - за други неоценяеми искове, в размер на 150 лева, които касаторът следва да бъде осъден да заплати на РУСО - Пловдив за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,