Решение № 5627 от 29.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10022/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител, срещу решение 10240/28.06.2024 г. по адм. дело 4384/2024 г. на Административен съд София - град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение. Претендира се и присъждане на разноски, представляващи заплатена държавна такса по сметката на ВАС и следващото се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Г. П. П., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. П. П. срещу заповед 420 от 25.04.2024 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП), с която е прекратено служебното й правоотношение за длъжността Директор на Дирекция Надзор върху хазарта и хазартните дейности, поради обективна невъзможност по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, който по силата на чл. 13 от Закона за НАП, се явява и орган по назначаване на държавните служители в НАП. В издадената заповед органът по назначаване не е изложил фактическите обстоятелства, които обосновават обективната невъзможност за изпълнение на оспорващата на служебните й задължения. Съдът изрично с определението за насрочване 4767 от 10.05.2024 г. е указал на изпълнителния директор на НАП ответник в първоинстанционното производство, да посочи в какво се изразява обективната невъзможност и съответно ако има мотиви, споделени допълнително за това - да ги представи, което не е станало. В акта липсват мотиви за приложение на посоченото правно основание за прекратяване на служебното правоотношение, в частност за наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл да е създадена нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения по длъжностна характеристика и причините за тази невъзможност да не зависят от него. Предвид изложеното, съдът обосновава извод, че при издаването на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на специалната разпоредба на чл. 108, ал. 1, предл. 2 ЗДСл, изразяващи се в липса на фактическо основание за издаване на заповедта, които обосновават извода за незаконосъобразност на административния акт. Също така поради наличието на предходно прекратяване на същото основание, което е обявено за незаконно с решение 126 от 05.01.2024 г. по адм. дело 8334 от 2023 г. на АССГ, оставено в сила с решение 4532 от 11.04.2024 г. по адм. дело 1723/24 г. на ВАС, съдът извежда извод, че се касае и за акт, постановен в несъответствие и с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Спрямо релевантните за спора факти съдът правилно е приложил материалния закон: Предпоставките за приложението на нормата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл не са изпълнени. Според цитираната разпоредба органа по назначаваното може да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл - поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия. Визираната норма изисква промяна в обстоятелствата, възникнала независимо от волята на страните по служебното правоотношение, която води до невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си по конкретната длъжност. В издадената заповед изначално липсват изложени обстоятелства, които да обосноват извод за такава обективна невъзможност. Мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпътстващата документация по неговото издаване или найкъсно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводително писмо или в друг документ към изпратената преписка в каквато насока са и указанията на първоинстанционния съд. Тоест тези документи трябва да са част от самата административна преписка и съответно административният орган следва да се е основал на тях при издаване на административния акт. В конкретния случай такива мотиви не могат да се извлекат от представената административна преписка. В обстоятелствената или диспозитивната част на процесния акт липсва изрично посочване на някакъв акт или становище, към който административният орган препраща и на чиито мотиви се позовава. От съдържащите се в преписката документи не може да бъде направен какъвто и да било извод досежно наличието на факти, които водят до обективна невъзможност жалбоподателят да изпълнява служебните си задължения. Въз основа на посоченото следва изводът, че мотивите на административния орган не могат да бъдат заместени с тълкувания, предположения или други съждения от страна на съда или на страните в процеса и е недопустимо съдът да формира предположения, какви са били действителните съображения на административния орган за издаване на обжалвания административен акт. Липсата на точно и ясно посочени фактически основания, освен че нарушава правото на защита на засегнатото от издадения административен акт лице, така също и затруднява възможността за осъществяване на реален съдебен контрол във връзка с фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт. Заповедта е издадена при нарушение на изискванията за форма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и на специалната разпоредба на чл. 108, ал. 1, предл. 2 ЗДСл, изразяващи се в липса на фактическо основание за издаване на заповедта, довело и до несъответствието й с материалноправните разпоредби. Поради това, оспореният административен акт правилно е приет от съда за незаконосъобразен. Поради всичко изложено, настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и е обосновано, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото, основателно е заявеното от ответната страна искане за присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение за касационното производство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и осъщественото процесуално представителство съдът определя възнаграждение в размер на 900 (деветстотин) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,