Решение № 8574 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3807/2009 г.

Решение № 8574 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3807/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Мария Йорданова Михайлова, Нели Димова Кунева, Красен Венков Кунев, Юлия Димова Димитрова и Марин Радев Димитров, против решение № 11 от 06.01.2009 г., постановено по адм. дело № 1778/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, административно отделение, втори състав, с което е отхвърлена жалбата на Мария Йорданова Михайлова, Нели Димова Кунева и Юлия Димова Димитрова против заповед № РД-06-7706-31 от 03.02.2006 г. на Областния управител на област с административен център гр. Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Областният управител на област с административен център гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Величка Неделчева Желязкова, Тодор Йовев Тодоров, Еленка Авернова Калева, Делянка Стефанова Мандева, Валентин Стефанов Стефанов, Иван Георгиев Авернов, Янка Михалева Карагеоргиева, Керанка Тодорова Мокренска и Михаил Тодоров Карагеоргиев също не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба Сочи, че правилно съдът е приел, че одобряването на плана на новообразуваните имоти, извършено с процесната заповед на Областния управител на Варненска област е съобразено с установените права на собственост. От доказателствата по делото включително и заключението на вещото лице, неоспорено от страните, безспорно е установено, че в случая е налице спор за материално право в частта относно имота, отреден с плана, който е предмет на обжалване. Този спор не може да се разглежда в настоящия административен процес, а правния си интерес касаторите следва да защитят по общия исков ред. Съобразно представения по делото разписен лист към кадастралния план на м. "Горна Трака" за собственици на процесния имот с пл. № 4207 са записани наследниците на Йови Тодоров Кълчиклиев и наследници на Кера Тодорова Андреева, а с процесната заповед на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен ПНИ в м. "Горна Трака", за предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ имоти. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по жалба, подадена от настоящите касатори Нели Кунева, Юлия Димитрова и Мария Михайлова против заповедта на областния управител № РД-06-7706-31 от 03.02.2006 г. на област с административен център гр. Варна, с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за земеделските земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание "Горна Трака" в землището на кв. Виница, община Варна, в частта относно имот 4207 по ПНИ. Жалбоподателите, в качеството си на собственици, с трансформирано право на ползване в право на собственост върху имота, са възразили против отреждането му на наследниците на бившите собственици и вписването на същите в регистъра към плана. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че жалбоподателите се легитимират като собственици на процесния имот с нот. акт № 162, том ХIV нот. дело № 7207/1998 г. От друга страна с решения № 238 от 15.07.1994 г. на ПК Варна на наследниците на Йови Кълчиклиев и с решение № 413 от 19.05.1997 г. на ПК Варна на наследниците на Кера Андреева са признати права върху описаните в решенията земеделски имоти, находящи се в посочените местности. Именно посочените лица са вписани и в регистъра към ПНИ, приет с оспорената заповед, като възстановени собственици на имот № 4207 по плана. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните е установено, че имотът на жалбоподателите с № 755 по кадастралния план на м. "Траката" от 1987 г., с площ от 600 кв. м, е част от бивш имот пл. № 3494 с площ от 1364 кв. м, записан на наследници на Йови Кълчаклиев. Новообразувания имот № 4207 е идентичен с имот № 755 по КП на м. "Траката". При тези данни съдът е приел, че в случая е налице спор за материално право, в частта относно вписванията в ПНИ за имота, който не може да се разглежда в административното производство. Правния интерес на жалбоподателите следва да бъде защитен по общия исков ред. В тази връзка одобряването на плана е съобразено с установените права на собственост и не е налице основание за отмяната му. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Планът на новобразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В помощния план се включват данни за имотите, предоставени за ползване и тези, съществували преди образуването на ТКЗС. Регламентацията на ЗСПЗЗ и тази в ППЗСПЗЗ, за посочените планове - помощен и ПНИ, съответно нормите на § 4к и сл. от ЗСПЗЗ и чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ, ясно говори, че предимство при отразяванията в ПНИ имат ползувателите на имоти, правото на собственост върху които е придобито, чрез процедура по трансформация на правото на ползване в право на собственост. Едва след установяването на границите на тези имоти и определяне на имот за всеки правоимащ по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ от останалата земя, при спазване на изискванията на чл. 28, ал. 6, 7 и 8 от ППЗСПЗЗ се образува имот, върху които правото на собственост се възстановява на бившите собственици. Затова с решенията на ОСЗ, които касаят земеделски земи, попадащи в терени по § 4, само се признават правата на собственост, а реалното възстановяване на собствеността се извършва след отчитане на правото на собственост, придобито от ползувателите. В този смисъл колизията на правата е законодателно решена в полза на ползувателите с трансформирано право на ползване в право на собственост, разбира се при стриктно спазване на изискванията за придобиването. В случая от нотариалния акт, с който се легитимират жалбоподателите се установява, а посоченото не е и оспорвано от бившите собственици, че жалбоподателите са трансформирали правото си на ползване върху имот № 755, идентичен според заключението на експертизата с процесния имот 4207 по ПНИ, в право на собственост. Видно от описаните при съставяне на нот. акт документи, същите са ползуватели с надлежно предоставено право на ползване - удостоверение № 76/1987 г., заявили са претенция за придобиване на имота, същият е оценен - оценителен протокол от 1994 г., стойността е заплатена - квитанция за платена земя. Издаден е констативния нотариален акт. При това положение с ПНИ е следвало да им бъде отреден имот, както и същите да бъдат вписани в регистъра на собствениците към плана. Няма основание за отреждане на имота на бившите собственици, тъй като по посочените съображения с предимство се ползват правата на ползувателите. Не ползувателите, както е приел съдът, а бившите собственици следва да защитят евентуалните си претенции относно имота по общия исков ред. По делото има данни, че действително е налице висящ спор за собственост, но посоченото не отменя задължението на административния орган да се съобрази с правото на собственост на ползувателите до установяване на друго по съдебен ред. Административният орган не се е съобразил с правата на собственост, както е приел съдът, а напротив не е отчел представения нот. акт, установяващ за жалбоподателите качеството на правоимащи по § 4а, по смисъла на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. По изложените съображения, оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - § 4к, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 28 от ППЗСПЗЗ следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна настоящият състав следва да се произнесе по спора по същество. По посочените по-горе съображения, следва да се отмени заповедта на областния управител в оспорената част по отношение имот № 4207 по ПНИ като незаконосъобразна и да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне като имотът се отреди на жалбоподателите и същите се впишат и в регистъра на собствениците към плана. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение