Решение № 2484 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13793/2013 г.

Решение № 2484 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13793/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоян Генов Бекирски, от гр. Пловдив, срещу решение № 1646/18.07.2013 г. по адм. д. № 1228/2013 г. на Административен съд гр. Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба началникът на РДНСК-ЮЦР Пловдив не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените касационни основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-03/22.02.2013 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ "жилищна сграда" в УПИ ХХV-1953, в улица тупик между о. т. 357 и о. т. 454, кв. 77 по плана на град Съединение, община Съединение, област Пловдив, с административен адрес ул. "Млада Гвардия" № 41, град Съединение, общ. Съединение като построен в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без разрешение за строеж. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резулат, решаващият съд е развил доводи, че процесният обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който не е предвиден с действащия ПУП и е завършен без строителни книжа през 2003 г. Същият не попада в разпоредбите на § 16 ПЗРЗУТ. Така постановеното решение е правилно. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният обект е строеж, тъй като променя трайно субстанцията и начина на ползване на земята. Касае се за двуетажна масивна жилищната сграда със стоманобетонни елементи - колони, греди и плоча с дебелина от 10 см. на кота + 3.10, върху ивични стоманобетонови основи с тухлени ограждащи зидове. Строежът е изпълнен частично в улица - тупик през 2003 г. и към момента е в груб вид с монтирана дограма. В този смисъл неоснователно е възражението в касационната жалба, че установената от съда фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Строежът е реално съществуващ във вида, описан в оспорения административен акт и е изграден в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП за гр. Съединение, както и същият е без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. За изградения строеж липсват и издадени строителни книжа, което сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Освен че е незаконен, строежът не е и търпим по смисъла на § 16 ПЗР на ЗУТ. С оглед времеизвършването на строежа, същият не попада в хипотезата на § 16 ПЗР на ЗУТ. Липсва и деклариране на строежа, за да е търпим и неподлежащ на премахване съгласно материалноправните предпоставки на ал. 2 и 3 на цитираната разпоредба. Няма данни да е било подавано заявление за узаконяването на строежа в преклузивния срок, предвиден в хипотезата на § 184, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ. Това е видно от представеното удостоверение на главния архитект на община Съединение за липсата на постъпило искане за инициране на подобна процедура в законоизискуемия срок от страна на жалбоподателя. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано и правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение