Решение № 9769 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6641/2017 г.

Решение № 9769 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6641/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощника му гл. юрк. Михайлова, срещу решение № 105 от 21.04.2017 г.(Изм. – ДВ, бр. 0 от 2018 г.), бр. 0 от 2018 г., в сила от 17.07.2018 г., постановено по адм. д. № 104/2017 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменена заповед № ЧР-СП-22 от 14.02.2017 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Във връзка с определение от 05.04.2018 г., постановено по настоящото дело, с което касационната жалба е оставена без движение и са дадени указания на гл. юрк. Михайлова да уточни страната, от чието име е подадена касационната жалба и да представи пълномощно за процесуално представителство, или жалбата да бъде приподписана от представител на страната - касационен жалбоподател, председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е представил отговор от 26.04.2018 г., в който е отбелязал, че касационна жалба с вх. № 1092/15.05.2017 г. е подадена от него, представляван по пълномощие от юрк. Михайлова, за което е приложено надлежно пълномощно. Ответникът - К. Т. М., намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията на страните и намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената заповед № ЧР-СП-22/14.02.2017 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на К. Т. М. с ранг III младши за държавен служител на длъжността "началник на отдел" в отдел "Специално ползване на пътищата" в дирекция "Пътни такси и разрешителни" при Агенция "Пътна инфраструктура", считано от 14.02.2017 г., поради това, че към момента на назначаването (възстановяването) на длъжност "началник отдел" на отдел "Специално ползване на пътищата" в дирекция "Пътни такси и разрешителни", Милов не отговаря на изискванията посочени в чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Като фактическо основание е посочено, че на изискванията за завършено образование, ОКС - Магистър, Специалност "Инженер пътно строителство или юридическо с придобита юридическа правоспособност", Милов притежава висше образование, ОКС - Магистър, Военна специалност "Летец - пилот ВВС", Гражданска специалност "Инженер - педагог по електроника и информатика" и ОКС - Магистър, Специалност "Информационна сигурност и управление на знания". На изискванията за придобит професионален опит 5 години (не по-малко от 4 години) в областта на пътните и винетни такси, съгласно КДА, Милов не притежава изискуемия за заемане на длъжността професионален опит към дата 14.02.2017 г. На изискването да притежава разрешение по Закона за защита на класифицираната информация - ниво "Секретно", Милов не притежава изискуемото разрешение за заемане на длъжността към дата 14.02.2017 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че не са налице изискванията на материалноправната разпоредба на чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7 от ЗДСл, тъй като при заемане на длъжността "началник отдел Пътни такси" в дирекция "Пътни такси и разрешителни" при Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) - първоначалното назначаване на Милов в агенцията, която е идентична като функции с "началник отдел Специално ползване на пътищата", са спазени всички законови изисквания за заемането й от страна на ответника по касация, което води до извода, че липсва една от кумулативно изискуемите се в чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7 от ЗДСл, предпоставки за издаване на акта на това основание - държавният служител е назначен при спазване на чл. 7 от ЗДСл. Така постановеното решение е правилно. Изводът на първоинстанционния административен съд за постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалноправните норми е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона. Аргументирано е преценено, че заповедта е издадена без да са налице основанията, предвидени в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Цитираният текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 от ЗДСл. и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от ЗДСл регламентира изискванията към лицата за заемане на държавна служба (чл. 7, ал. 1 от ЗДСл) и въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестно изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 от ЗДСл.). В разглежданата хипотеза ответникът по касационната жалба е назначен в Агенция "Пътна инфраструктура" на длъжност "началник отдел Пътни такси" в дирекция "Пътни такси и разрешителни" на 09.07.13 г., считано от 15.07.2013 г., след проведен конкурс. К. датата на назначаване на тази длъжност същият притежава висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър", с посочените по-горе в мотивите на настоящото решение специалности. С оглед извършени структурни промени в агенцията, при които е съкратена длъжността "началник отдел Пътни такси" в дирекция "Пътни такси и разрешителни", а в същото време е създадена длъжност "началник отдел Специално ползване на пътищата" в същата дирекция с идентични функции, със заповед № ЧР-СП-484/12.12.2014 г. служебното правоотношение на Милов е прекратено поради съкращаване на длъжността. Тази заповед е отменена от съда с решение № 222 от 08.07.2015 г. по адм. д. № 121/2015 г. на Административен съд - П., влязло в сила с решение № 1040 от 26.01.2017 г. по адм. д. № 10373/2015 г. по описа на Върховния административен съд. На това основание служителят е възстановен на длъжността "началник отдел Специално ползване на пътищата" в дирекция "Пътни такси и разрешителни" (заповед № ЧР-СП-21/14.02.2017 г.). За длъжността "началник отдел Специално ползване на пътищата" се изисква висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър", специалност "Инженер пътно строителство", юридическо с придобита юридическа правоспособност, професионален опит - 5 години (но не по-малко от 4 години) в областта на пътните и винетни такси, съгласно КДА и разрешение по ЗЗКИ - ниво "Секретно". По тази причина със заповед № ЧР-СП-22/14.02.2017 г., предмет на оспорване в настоящото производство, служебното правоотношение на Милов е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. При тези факти административният съд правилно приема, че към момента на възникване на служебното правоотношение ответникът по касационната жалба отговаря на изискванията за заемане на длъжността "началник отдел Пътни такси" в дирекция "Пътни такси и разрешителни" при АПИ. Законосъобразно е и заключението, че с отмяната на предходната заповед за прекратяване на правоотношение и възстановяването на служителя на заеманата длъжност, се счита, че служебното правоотношение не е прекъсвано. Следователно с възстановяване на служителя на длъжността не възниква ново правоотношение, а съществувалото преди уволнението се запазва. Поради това в съответствие с нормативната уредба се приема, че при назначаването на служителя всички условия на чл. 7, ал. 1 от ЗДСл. са спазени, включително и тези, предвидени в т. 6, свързани с изискванията за заемане на конкретна длъжност и предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл не са изпълнени. Изискванията на нормата са кумулативни, поради което отсъствието на всяко от посочените в текста условия е основание да се приеме, че административният акт е издаден в противоречие със закона. Ето защо като достига до заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед и на това основание отменя оспорения административен акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Доводите на касационния жалбоподател, че Милов е назначен или възстановен на длъжността "началник отдел Специално ползване на пътищата", не могат да бъдат споделени. Както вече се посочи, с възстановяването на служителя на длъжност след отмяна на незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, не възниква ново правоотношение за друга длъжност, а съществуващото се счита за непрекъснато. Следователно в случая не е налице ново правоотношение за различна длъжност. Последващите промени в структурата на агенцията, трансформирането на ръководения от ответника по касация отдел в дирекция и утвърждаването на различни изисквания за заемане на длъжността са ирелевантни в обсъжданата хипотеза, тъй като не променят факта, че при назначаването си служителят отговаря и на специфичните изисквания за заемане на длъжността, което изключва прилагането на нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Поради горното настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,