Решение № 9457 от 10.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главен архитект на Столична община, чрез процесуалния представител юрк. Йотов, срещу Решение 3118 от 11.05.2023 г., постановено по адм. дело 8830/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед РА-30-677/19.07.2022 г. на главния архитект на Столична община и е осъдена Столична община да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение. Според касатора неправилно първоинстанционният съд е интерпретирал относимите факти и обстоятелства, което е довело до необоснованост на съдебното решение и до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се още, че съдът не е извършил проверка на обжалвания акт на всички основания по чл. 146 от АПК и не е изложил мотиви, както и не е разгледал основният въпрос относно годината на изграждане и произтичащото от това, а само е обсъдил допустимостта по сега действащите правни норми. Излагат се доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се потвърди административния акт, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът Владимиров Гюнелиев Архитекти ООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Янакиева, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Владимиров Гюнелиев Архитекти ООД, срещу заповед РА-30-677/19.07.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на собственик и възложител, да премахне незаконен строеж Обособено ново частично етажно ниво чрез изградена метална конструкция и понижаване нивото на подовата настилка в източната част на самостоятелен обект с идентификатор 68134.512.404.1.10, находящ се в сграда с идентификатор 68134.512.404.1, като приведе самостоятелния обект в съответствие с чертеж по част Архитектурна за делба на основание чл. 62 от ЗТСУ /отм./ към позволителен билет 168/1994 г. и чертеж Кофражен план за I-ва плоча. Заповедта е издадена въз основа на констативен протокол РСР21-ВК08-2006/01.02.2022 г., в който е описан процесния строеж, представляващ обособено ново частично етажно ниво с приблизителни размери 4.60 м. х 3.55 м. чрез изградена метална конструкция, върху която е изпълнена нова подова настилка, като достъпът до нивото се осъществява чрез еднораменно стълбище, долепено до северния зид на помещението, а подовата настилка в източната част на обекта е с понижено ниво от около 0.60 м. спрямо кота 0.00 на помещението и са изпълнени три броя стъпала за преход между нивата. В заповедта е посочено още, че за процесния строеж не са одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж, както и че същият е изграден в периода 2019 г. 2020 г. и за него са неприложими нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. С оглед изясняване на спора от фактическа страна в първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която при извършен оглед на място вещото лице е установило, че в процесния обект са извършени следните ремонтни дейности - в източната част на обекта е обособено ново частично етажно ниво, чрез изградена метална подова конструкция, стъпваща на четири метални колони, която не засяга носещата конструкция на сградата, на ниво + 1.65 е обособено помещение с площ 3 кв.м., което се използва за склад, и на ниво 0.65 е изграден санитарен възел и кухня, както и са извършени дейности по полагане на настилки, циментови замазки на под, шпакловка и латекс по стени и таван, както и изграждане на преградни стени. Според вещото лице с извършените строително-монтажни работи не са засегнати носещи конструктивни елементи на сградата и не се променя предназначението на помещението. Разпитано в съдебно заседание вещо лице заявява, че при огледа не се установява наличие на обзавеждане, което да позволява ползване на обекта за жилище. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и актът да е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма при спазване на административно-производствените правила, при издаването му органът неправилно е възприел относимите за случая факти и обстоятелства, което е довело до неправилно определяне на извършеното строителство като незаконен строеж. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е обосновал извод, че процесният обект не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като извършените строителни дейности не засягат конструкцията на сградата, в която на партерния се намира обекта, поради което те представляват текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Съдът приема, че с изграждането на обособеното ново частично етажно ниво, посредством метална конструкция, не се засяга самата конструкция на сградата, както и няма извършвани други преустройства или разрушаване и дейности, свързани с конструкцията на сградата, няма премахване на стени, няма изграждане на монолитна конструкция, няма надстрояване, няма пристрояване, няма въздействие върху конструкцията на сградата. Според съда представените по делото - проект по част Архитектурна за обект Текущ ремонт и интериорно обновление на работилница в жилищна сграда, конструктивно становище от 2019 г. и контролно архитектурно заснемане на обекта от 2018 г. са доказателство единствено за инвестиционното намерение на жалбоподателя, но не и за извършено такова. Въз основа на изложеното и по аргумент от чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, съдът е обосновал извод, че за извършените от жалбоподателя ремонтни дейности не е необходимо издаването на разрешение за строеж, поради което изпълнените от него строително-ремонтни дейности не представляват незаконно строителство по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и съответно не е налице, възприетата от административния орган материално-правна предпоставка за упражняване на правомощието по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Така постановеното решение е неправилно. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Неправилни обаче са изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. С оспорената заповед е наредено премахването на незаконен строеж Обособено ново частично етажно ниво чрез изградена метална конструкция и понижаване нивото на подовата настилка в източната част на самостоятелен обект с идентификатор 68134.512.404.1.10, находящ се в сграда с идентификатор 68134.512.404.1, като спорният по делото въпрос е дали извършеното е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ или е текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, за който съобразно чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се иска издаване на разрешение за строеж и одобряване на инвестиционен проект. Законодателят е дефинирал понятието текущ ремонт в § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ като го е описал като подобряване и поддържане в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата, не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. От приетите по делото писмени доказателства, в това число и приетата съдебно-техническа експертиза, обратно на приетото от първоинстанционния съд, безспорно се установява по делото, че в случая не се касае за извършен текущ ремонт на съществуваща работилница, а за обособяване на второ етажно ниво, чрез изграждане на нови конкструктивни елементи, в това число и еднораменно стълбище, понижаване нивото на подовата настилка от около 0.60 м. и изграждане на ново санитарно помещение, както и промени засягащи общи части фасадата на сградата. Видно от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в източната част на процесния обект е обособено ново частично етажно ниво чрез изградена метална подова конструкция, която стъпва на четири метални колони и не засяга носещата конструкция на сградата, като на ниво +1.65 се обособява и помещение с площ от 3 кв. м., а на ниво -0.65 е изграден санитарен възел и кухня, както и са изградени преградни стени, положена е настилка, циментови замазки на под, шпакловка и латекс по стените и тавана. Констатирано е вещото лице също така, че по отношение на процесния обект отворите на фасадата на запад и изток са променени спрямо одобрения архитектурен проект за делба от 1994 г. С така установените по делото строително-монтажни работи е увеличен обема на съществуващия обект, с предназначение за работилница, с изграждане на нови помещения и нов етаж, поради това изначално е изключена хипотезата на текущ ремонт - предназначението на строително-монтажните работи не е да подобри и поддържа в изправност процесната работилница, нито представлява вътрешно преустройство, което би запазило обема на помещението аргумент от § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Независимо, че в случая не е засегната конструкцията на сграда, но доколкото се установява изграждане на нови помещения и нов частичен етаж, както и промяна във фасадата на сградата, то тези дейности не могат да се подведат под законовото определение на текущ ремонт, поради което и разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не намира приложение, както неправилно е приел административният съд. По отношение на процесния строеж, доколкото по делото не се оспорва от страните изграждането му в периода 2019 г. 2020 г., са неприложими и разпоредбите на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. С оглед на това правилно административният орган е приел, че в случая се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е незаконен в съответствие с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършен без строителни книжа, поради което подлежи на премахване. Този извод не се променя от обстоятелството, че в хода на съдебното производство при извършения оглед вещото лице не установява наличие на обзавеждане, което да позволява ползване на обекта за жилище, и констатира използването на новоизграденото ново помещение на нов частичен етаж за склад. Това е така, тъй като дори и да се приеме, че с процесното преустройство не се променя предназначението на работилницата в жилище, то характера на извършените строително-монтажни работи не могат да квалифицират същите като текущ ремонт. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли оспорването на законосъобразната заповед. При основателността на касационната жалба, в полза на Столична община, следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски пред настоящата инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,